Ейми Трий
Лунна светлина и русалки (6)

Четвърта глава

От Звездната си стая Зорган оглеждаше звездното небе, очаквайки завръщането на Ванда. Беше я изпратил да шпионира далеч в морето. Докато чакаше, магьосникът се възхищаваше на двете луни.

— Сега е онова време от годината, в което те греят най-ярко и силно — мърмореше си той. — Вълшебна гледка! Без съмнение Лунните духове празнуват тази нощ…

Мислите му бяха рязко прекъснати от пляскането на криле, които заблъскаха по прозореца. Ванда! Зорган я пусна да влезе и тя кацна на облегалката на един стол. Магьосникът побърза да я нахрани с избрани парченца жабешки черен дроб и червеи.

— Какво ще ми докладваш? — попита той.

Ванда лакомо щракна с клюн през средата на един гърчещ се червей. Той се залюля в човката й, преди да изчезне в гърлото й.

— Скалата на русалките — изграка тя. — Сезам Браун и още две момичета. Търсят под водата.

— Спала! — извика Зорган, зарадван, че търсачките отново са на негова територия. — Сезам носеше ли огърлицата си?

Ванда преглътна парче дроб и отвърна:

— Да, със снимки вътре.

— Какви снимки? — излая магьосникът.

— Родителите — отговори Ванда. — Попи.

— Аха! — каза Зорган. — Нещата са се подредили по-добре, отколкото очаквах. Отлично си се справила.

Магьосникът се замисли. Крачеше напред-назад из Звездната стая и премяташе в пръстите си своя златен медальон. Не мина много време и ъгълчетата на устата му се изкривиха в зла усмивка:

— Имам идея — каза той.

После повика Никс и Дина в библиотеката, където държеше великолепната си колекция от магически книги. Феите веднага пристигнаха, а острите им кристални очички светеха в ненаситно очакване да изпълнят желанията на господаря си.

— Ще отидете до Скалата на русалките и ще намерите Сезам Браун — заповяда Зорган. — Давам ви един последен шанс да ми донесете огърлицата й. Ако се провалите, ще ви направя на пастет!

— Да, господарю! — отвърнаха феите в един глас, разтреперани от страшния му тон. Вярно, предишните им опити да откраднат огърлицата на Сезам се бяха провалили, но този път бяха твърдо решени да успеят. Ако не се справеха, Зорган щеше да изпълни заканата си, бяха сигурни в това. Никс и Дина запляскаха с крилца, готови да отлетят, но магьосникът вдигна ръка:

— Спрете! Не съм свършил. За тази мисия ще се наложи малко да поизменя външния ви вид. Временна маскировка, с която ще заблудите Сезам и тя сама ще ви помогне да изпълните задачата си…

Феите бяха програмирани да се подчиняват на Зорган във всичко, без да задават въпроси. Въпреки това не можеха да не се зачудят каква ли неприятна изненада им е подготвил той този път.

Изпълнени с лошо предчувствие, те гледаха как Зорган отвори книгата си със заклинания (на една предварително отбелязана страница) и махна с магическата си пръчка. Бляскави искри се посипаха от нея, полетяха към двете феи, а магьосникът пропя:

„С крилца стоманени и опашка на риба

в русалки вий се превърнете.

За провал не мислете, напред полетете,

Огърлицата на търсачката ми донесете.“

Заклинанието подейства моментално и много изненада феите. Крачетата им в миг се превърнаха в люспести рибешки опашки и двете се почувстваха много странно. Освен това вече не можеха да стоят изправени!

— Олеле — изплака Никс и падна по очи.

— Опаа! — изписка и Дина, като се люлееше напред-назад. Запляска с опашка, за да запази равновесие.

На Зорган това не му се видя никак весело.

— Дуфъри! — кресна той. — Пляскайте с крила! Вие сте летящи русалки! Тръгвайте и не се връщайте без огърлицата!

* * *

В това време Сребърната фея мислеше за своята търсачка. Гледаше тринайсетте вълшебни свещи. От тях само четири още горяха — техните талисмани не бяха намерени. Феята прекоси работилницата си и се изправи пред прозореца. Сребърните луни я обляха със светлината си и тя си спомни срещата с Куила.

— Ако Куила е права и ако Зорган успее да открадне огърлицата на Сезам, трябва по някакъв начин да му попреча да изпълни плана си докрай и да омагьоса момичето. Все пак аз наистина съм повелителка на среброто. Аз изработих вълшебната гривна. Притежавам сила над всички предмети, направени от сребро…

Феята затвори очи. Скоро изпадна в състояние, подобно на сън, и пред нея изплуваха прекрасните Лунни духове. Те я хванаха за ръка и полетяха с нея към Скалата на русалките, като й нашепваха къде се намират Сезам и вълшебният талисман, чакащ да бъде открит.

Лунните духове спуснаха блестящите си лъчи надолу под вълните. Сребърната фея видя своята търсачка, мерна огърлицата на шията й… и в транс тихо прошепна:

„Нежни лунни лъчи, ярко грейте,

магията своя прекрасна излейте!“

В следващия миг Феята се пробуди. Лунните духове си бяха отишли, но спомените за онова, което бе видяла и чула в съня си, останаха.

— Тази нощ Лунните духове ще помогнат на Сезам — каза Сребърната фея. — Не знам как, но ще го сторят.