Ейми Трий
Лунна светлина и русалки (5)

Трета глава

Сезам се понесе по червения улей, легнала по гръб с краката напред. По целия път надолу не я напускаше странното чувство, че лети във въздуха, а вятърът свири в ушите й. Мади се спускаше по синия улей, а Лиз — по зеления.

Момичетата се носеха надолу много бързо и със свистене преминаваха през извивките на улеите, докато най-после цопнаха в басейна:

„Прилича на джакузи“, помисли си Сезам, докато плуваше под водата. Когато обаче отвори очи, забеляза нещо странно в мехурчетата наоколо — те се движеха в погрешната посока! Тя отлично знаеше, че мехурчетата винаги се издигат нагоре, но тези край нея определено потъваха надолу. Не само това. Те я теглеха със себе си!

Тя се огледа за Мади и Лиз. Те се преобръщаха под водата, сякаш правеха салта на забавен кадър. Сезам опита да ги извика, но от гърлото й не излезе нито звук. В следващия момент и трите се въртяха надолу и надолу, подобно на дрехи в перална машина, все по-бързо и по-бързо, във водовъртеж от мехурчета… Бяха на път към Каризма!

Трите момичета изплуваха до една грамадна скала сред морето, окъпана в лунна светлина. Водата беше студена, така че те побързаха да се изкатерят по камъка. Тогава забелязаха русалката.

— Леле! — възкликна Мади.

— Истинска русалка! — каза Лиз, като изтри морската вода от очилата си.

Трите я загледаха с възхищение.

Русалката седеше в средата на великолепна огромна мидена черупка, опашката й преливаше във всички цветове на дъгата и беше изящно извита на една страна. На шията си носеше нанизи от нежни перли, а в дългата й светла коса бяха вплетени яркочервени лунни макове^[1].

Морската девойка свиреше на арфа от мидени черупки и пееше:

„Под двете грейнали луни

русалки със делфините танцуват,

а дълбоко там, под пенести вълни,

народът морски пее и лудува.

Истории истински нашепва морето

за лунна магия, от тайна обвита!“

В този момент русалката видя момичетата и им помаха с ръка.

— Праведна вечер, търсачки на талисмани! — поздрави ги тя. — Добре дошли отново в Каризма. Аз съм Селена, пазачка на порта номер десет. Това е Скалата на русалките.

— Здрасти — каза Сезам.

— Аз съм Мади — обади се и Мади, — това е Лиз, а това е…

— Сезам Браун — довърши Селена. — Да, ние, пазителите на портите, знаем всичко за вас. Кралица Чаровна ни извести, че търсите изгубените талисмани.

Селена замълча. Беше вперила очи в огърлицата на Сезам. Русалките обожават украшения.

— А това трябва да е огърлицата, за която също сме слушали толкова много.

— Ъъъ, ами да — призна Сезам.

Изглеждаше малко объркана, затова Селена обясни:

— Моята приятелка Рамора, пясъчната вещица, беше прошепнала всичко за вас на вълните и новините пристигнаха тук преди известно време с вечерния прилив. Прекрасен медальон! Може ли да погледна вътре?

— Разбира се — отвърна Сезам, отвори медальона и показа на русалката снимките на родители си.

— Моята майка се казваше Попи. Починала при катастрофа с автомобил, когато съм била още бебе.

Сега беше ред на Селена да гледа объркано.

— Какво е това „автомобил“?

Лиз се постара да обясни:

— Ами има колела и седалки, и врати, и мотор и с него… караш насам-натам — довърши тя набързо. Ясно беше, че Селена няма и представа за какво става дума.

— Каквото и да е това опасно нещо — каза русалката, — много съжалявам, че си изгубила майка си, Сезам.

— Благодаря — отвърна Сезам и затвори медальона със звучно щрак! — След смъртта на мама татко ми подари нейната специална кутия за бижута. Там държа намерените талисмани.

И за да не си помисли Селена нещо лошо, Сезам побърза да добави:

— Разбира се, ще ги върна на кралицата веднага щом ги намерим всичките!

— Все още не сме намерили четири талисмана — допълни Мади.

— Мисля, че мога дори да ги изброя — обади се Лиз. — Луната, четирилистната детелина, делфинът и… ключът.

— Сезам Браун ще ги намери всичките! — каза Сезам.

— Е, надявам се скоро да ги откриете — отговори русалката. — Откакто гривната на кралицата беше открадната, забелязвам много промени. Вятърът духа от погрешната посока и морската вода е станала много студена. Това не е добре за нас, морските хора.

— Мисля, че морето е изстинало, защото ледът в Ледената страна се топи много бързо — обясни Сезам. — Нали разбираш, талисманите контролират природните сили. Нещата няма да се оправят, докато всичките талисмани не се съберат отново заедно. А аз няма да се откажа, докато не ги намеря до един! Чудя се кой ли талисман трябва да търсим днес? — Тя вдигна поглед към грейналите луни. Може би трябва да търсят талисмана-луна?

Селена веднага разбра какво си мисли Сезам.

— Търсете долу, под вълните — посъветва я тя. — Там можете да намерите делфините.

— О! — възкликна Сезам. — Обожавам делфини! Толкова са игриви! Гледах ги в едно страхотно предаване по телевизията и…

Тя млъкна. Погледът на Лиз също бе станал тревожен.

— Ами… Как ще дишаме под водата? — попита тя.

— Да — присъедини се и Мади. — Това е сериозен проблем.

— Следвайте морското конче — посъветва ги Селена. — То ще ви помогне.

— Благодаря — отвърна Сезам. — Кога трябва да се върнем?

— Преди изгрев-слънце — отвърна русалката.

Сезам погледна часовника си. Електронният му дисплей по вълшебен начин отново бе започнал да показва времето в Каризма. Това се беше случвало и преди, а в момента часовникът на Сезам изглеждаше ето така:

— Радвам се, че часовникът ми е водоустойчив! — отбеляза тя.

И трите момичета се гмурнаха в студеното море.

* * *

Бандралата Ванда видя и чу всичко. Селена я забеляза как се издига високо над Скалата на русалките, как се зарея в небето и се понесе на север, към кулата на Зорган. Веднага разбра, че това е лош знак. Цялата й опашка потрепери от страх.