Ейми Трий
Лунна светлина и русалки (11)

Девета глава

Сребърната фея ясно почувства точния момент, в който Никс откъсна огърлицата от шията на Сезам. Болка прониза гърдите й и тя видя как сянка падна върху лицето на луните.

— Ох! Ужасните феи на Зорган все пак успяха! В съзнанието си Феята видя огърлицата на Сезам и отново помоли Лунните духове:

„Нежни лунни лъчи, ярко грейте,

магията своя прекрасна излейте!“

Далеч от пипалата на октопода Никс и Дина се носеха през морето, подскачайки над водата като летящи риби. Най-после и двете се приземиха — пляс! цоп! — точно на върха на Скалата на русалките. В този момент опашките им изчезнаха! Отново си бяха самите те — феи с крилца и крачета!

— Ох, най-после — каза Никс и се протегна. — Мразех тази рибешка опашка!

— Аз също — добави Дина. — Сега вече можем да се върнем при господаря.

Преди да отлетят обаче, Дина не можа да се сдържи и вдигна медальона на Сезам, за да го разгледа. Очите й злорадо светеха, когато си спомни болката, изписана по лицето на търсачката. Медальонът искреше на лунната светлина…

Изведнъж един лунен лъч падна върху него внезапно като светкавица! Дина закри очи с ръка, медальонът се отвори и… от него изпадна снимката на Попи. Никс и Дина само проследиха с поглед как тя отлетя надалеч, понесена от морския ветрец.

— Остави я — обади се Никс. — Нали взехме огърлицата. Това е най-важното. Да тръгваме!

Двете запърхаха с малките си стоманеносиви крилца и се понесоха към кулата на Зорган.

* * *

Пазачката на портата Селена тревожно се оглеждаше и чакаше завръщането на търсачките.

— Слънцето скоро ще изгрее — каза си тя. — Колко странно! Тази нощ луните грееха по-ярко от когато и да било.

В този момент ярка светкавица проблесна над Скалата на русалките. Селена зърна късче хартия, което се носеше из въздуха пред очите й бавно като есенно листо — люлееше се и се въртеше — докато накрая кацна на края на опашката й. Русалката го взе и ахна от изненада.

— Това принадлежи на Сезам — каза си тя, като позна снимката на жената от медальона. — Какво ли се е случило?

* * *

По това време Сезам вече се беше събрала отново с приятелките си. Майката-делфин и детенцето й я бяха отвели при Мади, Лиз и Меранда.

— Благодаря ви — прошепна Меранда на делфините.

Сезам се ужаси, когато видя Мади. Най-добрата й приятелка изглеждаше слаба и бледа. Внимателно изслуша всичко, което й разказа Лиз. Когато историята приключи, Меранда побърза да добави:

— Мади извади късмет, че оживя след ужилването на дантелената шапчица. Тези медузи са смъртоносни!

— О, Мади! — възкликна Сезам. — Била си толкова смела!

— Чувствам се малко особено — отвърна Мади. — Но, Сез, какво ще правим с талисмана? Изпуснах го и…

Гласът й заглъхна и на Сезам й се стори, че приятелката й отново ще загуби съзнание. Делфините приближиха и нежно я подкрепиха.

— Аз видях къде падна талисманът — обади се Меранда. — Ще те заведа дотам, Сезам.

Сезам хвърли поглед на часовника си. Слънцето вече надничаше над хоризонта.

— Чудесно! — отвърна тя. — Мисля, че имаме още десет минути до изгрева. Хайде. Нямаме време за губене!

— Аз ще остана с Мади — каза Лиз. — Успех!

Сезам се гмурна след Меранда и я последва до кораловия риф. Лунните лъчи осветяваха пътя им, което малко учуди Сезам, защото вече беше почти сутрин.

Минаха край туфичката лунни макове, които Меранда, Лиз и Мади бяха видели по-рано. Русалката се огледа внимателно за други медузи, но, слава богу, никакви дантелени шапчици не се виждаха наоколо. Най-после стигнаха до мястото, където бе изчезнал талисманът.

— Потъна ето тук — каза Меранда и посочи зейналата пукнатина в скалата.

Сезам надникна вътре. Отначало не виждаше нищо, но след миг на лунната светлина проблесна нещо сребърно. Талисманът заискри като малка звездичка на фона на черното кадифено нощно небе. Стомахчето на Сезам се сви от вълнение и тя посегна към него… Пръстите й се сключиха около талисмана, малък и гладък, и тя лесно го измъкна навън. Това наистина беше талисманът-делфин! Дори на тази дълбочина той сякаш светеше със собствена магическа светлина.

— О, прелестен е — каза Сезам и вдигна сребърното делфинче така, че русалката да може да го разгледа.

— Прилича на истински делфин — каза Меранда.

Сезам го стисна отново в юмруче, притеснена да не го изгуби. За секунда си спомни как огърлицата й бе отплувала към дъното и тя стисна талисмана още по-силно.

„Не мога да се тревожа за огърлицата точно сега“, помисли Сезам. „Трябва да се върнем при портата възможно най-бързо!“

Делфините отведоха търсачките до портата и пътуването беше прекрасно! Плъзгаха се по водата, скачаха нагоре и прехвърляха пенестите вълни — чак до Скалата на русалките!

Селена ги чакаше.

— Побързайте! — каза тя на момичетата. — Слънцето почти изгря. Сезам, искам да ти дам нещо.

Тя подаде на Сезам мъничка чантичка, изработена от рибешки люспи.

— Вътре има нещо ценно.

— Благодаря ти — отвърна Сезам и се зачуди какво ли може да е. — Дали мога да прибера вътре и това?

Тя отвори дланта си и показа на Селена талисмана-делфин. Малката чантичка беше идеалното място, където да го скрие.

— Разбира се — отговори Селена и отвори чантичката, а Сезам пусна талисмана вътре. — Радвам се, че сте го намерили. Отлично се справихте, търсачки! До правда!

Сезам, Мади и Лиз се обърнаха към портата и чуха зад себе си радостните викове на Меранда, Старейшината и останалите русалки, които също им пожелаваха лек път. Малко по-навътре в морето делфините скачаха над вълните от радост. Старейшината духна към търсачките облак от пъстроцветни въздушни мехурчета, после една огромна вълна заля Скалата на русалките и момичетата потънаха в море от искряща бълбукаща пяна. Потънаха надолу сред мехурчетата, минаха покрай малкото морско конче и страшния октопод и се понесоха надолу все по-бързо и по-бързо, докато…

Пляс!

Цопнаха право в басейна под водната пързалка в аквапарка.

— Беше страхотно! — чу се гласът на Ник. — Чудни снимки станаха! И трите пристигнахте по едно и също време!

Сезам, Мади и Лиз изплуваха от басейна малко замаяни. Пързалката беше великолепна, но нищо не можеше да се сравни с приключението в Каризма! Сезам и Лиз обаче още бяха притеснени заради медузата, опарила Мади.

— Добре ли си? — прошепна Лиз.

— Чувствам се добре — отговори Мади. — Мисля, че мехурчетата ми помогнаха!

— Хайде — повика ги Ник. — Да вървим да намерим Лоси. Тя ни чака в кафенето.

* * *

— Къде ти е огърлицата, Сезам? — попита Лоси, когато се срещнаха.

Мади хвърли към Сезам изненадан поглед. Сега забеляза, че огърлицата на приятелката й я нямаше.

— Ъъъ, сигурно съм я изгубила — започна Сезам.

— О, колко жалко! — възкликна Лоси. — Трябва да е паднала някъде из басейните. Може би някой ще я намери и ще я предаде на входа. Никога не знаеш какво може да се случи.

* * *

По-късно вечерта Сезам седеше самичка на леглото в стаята си и си припомняше вълшебните неща, които беше преживяла през деня.

— Октоподът изглеждаше толкова страшен — каза тя на мечето си Алфи. — Отначало помислих, че ще ме изяде. Но той се оказа страхотен. Радвам се, че затрудни работата на онези ужасни малки феи.

Тя отвори кутията си за бижута. Вътре лежаха сребърната гривна на кралица Чаровна и девет вълшебни талисмана. Сезам измъкна от джоба си чантичката на русалката и извади от вътре прелестния весел талисман-делфин.

— Погледни, Алфи — прошепна тя. — Не е ли красив? Точно като истинските делфини, които видях днес! Остава да намерим още само три талисмана.

Тя внимателно постави делфинчето в кутията при останалите талисмани. Толкова се радваше, че го беше намерила, че почти забрави какво й беше казала Селена, когато й бе дала чантичката. Сега обаче си спомни думите й: „Вътре има нещо ценно“. Сезам леко тръсна чантичката и… отвътре изпадна снимката на Попи.

— О! — ахна Сезам, загледана в малката снимка на майка си, която й се усмихваше ведро.

По бузите й потекоха сълзи, когато си спомни, че феите бяха откраднали любимата й огърлица. А още по-лошото беше, че тя сигурно вече беше в ръцете на злия Зорган. Сезам потрепери.

След това я осени една мисъл. Загледана в снимката на майка си, тя осъзна, че най-ценното нещо в медальона й не беше самият той, а онова, което съдържаше. Сезам не обичаше самата огърлица. Обичаше образа на майка си, а той си беше при нея, на безопасно място. Колкото до баща й… и той си беше у дома, жив и здрав! Освен това Сезам имаше много, много негови снимки. Тя изтри сълзите си. Постави внимателно снимката на Попи в кутията за бижута заедно с талисманите — всички ценни неща трябваше да стоят заедно — и затвори капака. В края на краищата нещата не бяха чак толкова зле!