Ейми Трий
Лунна светлина и русалки (10)

Осма глава

Междувременно на Сезам й се случваха съвсем различни неща, които обаче бяха също толкова страшни.

Заплетена в мрежата заедно с майката-делфин, тя можеше само да наблюдава с широко отворени очи движенията на зловещия октопод. Никс и Дина бяха с гръб към чудовището и решиха, че Сезам е разстроена заради откраднатата огърлица и на това се дължи ужасената й физиономия. Скоро обаче разбраха грешката си. Бързо и безшумно октоподът ги нападна в гръб и ги опръска с миризливо черно мастило! Феите останаха страшно изненадани.

— Уф! — изплю Никс, давейки се с мастилото.

— Отврат! — извика Дина, поглъщайки голямо количество от гадната черна течност.

В объркването си Никс изпусна огърлицата. Сезам видя как тя се понесе надолу из водата. Промъкна с усилие едната си ръка извън мрежата и се протегна колкото можеше по-напред в отчаян опит да хване медальона. Само за един прекрасен миг тя усети как верижката се плъзна през пръстите й и… отплува към дъното.

Когато водата се поизбистри от мастилото, острите очички на феите веднага забелязаха падналата огърлица. Сълзи от яд потекоха по бузите на Сезам, когато видя как Никс и Дина се гмурнаха след медальона. Но октоподът се оказа по-бърз от тях. Гъвкавото му пипало сграбчи Дина за косата и я захвърли далеч настрани. Друго пипало се обви около опашката на Никс и я разтърси като парцалена кукла.

— Ох, ох, ох! — изписка Дина.

— Помощ! Спри! — разкрещя се Никс.

Изведнъж, независимо от безизходното положение, Сезам се засмя тихичко и прошепна на делфина:

— Мисля, че октоподът е на наша страна!

Въпреки всичко обаче, безмилостните феи не бяха забравили заплахите на господаря си. Дина се изтръгна от хватката на чудовището и грабна отново огърлицата. Никс също успя да се измъкне и с два удара на опашките си злите феи отплуваха и се изгубиха от поглед.

Съжаление и разочарование заляха Сезам. Сега нищо не можеше да спре Зорган да й направи магическо заклинание! Но момичето се оказа право за октопода. Той беше настроен много приятелски!

— Тръгнах насам, веднага щом чух виковете за помощ на делфина — обясни той. — Когато видях феите, реших, че трябва да помогна и на теб. Морските хора ми казаха, че си търсачка на талисмани!

— Ти се справи страхотно! — каза Сезам.

Октоподът й помогна да се освободи от мрежата, после те двамата заедно освободиха и майката-делфин. Двете поблагодариха на чудовището и то се понесе бавно обратно към пещерата си.

Сезам погледна часовника си. Времето просто летеше!

— Минали са часове, откакто за последен път видях Мади, Лиз и Меранда — каза тя на делфините. — Чудя се какво ли им се е случило?

Точно тогава майката-делфин долови носените по вълните викове на русалка и Сезам разбра, че нещо не е наред.

— Какво става? — попита тя.

— Приятелките ти са в беда! Ела с мен!