Доминго Сантос
Притча (8)

VIII

Стаята беше огромна и студена. Съвсем слаба, червеникавооранжева светлина я потапяше в призрачен сумрак. На пръв поглед изглеждаше съвсем празна, но после бързо се долавяше нечие присъствие — леко туптене, шум от приглушено, нечовешко дишане; странна обстановка, която подсказваше, че тук „живее“ някакъв организъм.

— Това е нашият координационен мозък — рече възрастният човек. — Истинският създател на Голямата промяна.

Хуан спря на прага. По стените бяха окачени странни апарати, конзоли, лампи, електрически ключове, сфери, таблици с показатели, скали. Останалата част беше празна. Само в геометричния център на стаята, срещу контролната, подковообразна конзола се намираше голямо, тапицирано в черно кресло, на което седеше невзрачен човек в бяла престилка. Едва след няколко минути Хуан забеляза още двама мъже, които, подобно на призраци в мрака, се движеха с таблици в ръце покрай стените, и разглеждаха многобройните показатели и мигащи светлини, а после записваха нещо.

Цялата стая внушаваше нечие невидимо присъствие.

— Какво е това? — попита Хуан, без да си дава сметка, че шепти.

— Нашият мозък — отвърна старецът. — Най-могъщият мозък на света. По обем е равен на двадесет етажа, но е всемогъщ. Той е създателят на Голямата промяна, той поддържа Новата организация. Работи неуморно, двадесет и четири часа на денонощие. Никога не ще умре.

— Но… машина ли е?

— Да.

Леката червеникавооранжева светлина сякаш обливаше в кръв огромната зала. Климатичната инсталация, температурата, мекият килим, който поглъщаше всички шумове, тишината навяваха мисълта за древен храм. Храмът на новата мъдрост, църквата на новата власт.

— Без него Голямата промяна никога нямаше да се осъществи — каза старецът. — Човешкият мозък не може да постигне такава съвършена обществена организация като сегашната. Дори всички световни гении да се бяха събрали, нямаше да създадат и за милион години грубо подобие на това, което направи той. Неговото творение беше необходимо, за да изградим съвършенството, на което се наслаждаваме.

— Но това е машина — промълви Хуан почти беззвучно.

— Да, машина. Но е по-добра от всички гениални хора. Аз и още двеста инженери като мене се трудихме цели единадесет години, докато я проектираме и построим. В основната й програма е предвидено всичко, дори непрекъснатото й автоматично захранване с нови програми, които тя изработва. При нея е невъзможна и най-малката грешка или объркване. Цялата мъдрост, която е притежавал човекът в своето развитие, многовековната му история се съхраняват в паметта й. Добродетелите и недостатъците, успехите и неуспехите на човечеството, постиженията и несполуките му са записани във веригите й. Опитът й е равен на опита на цялата човешка цивилизация. Тя никога не може да се обърка. Нейната памет съдържа знанията на цялата планета и цялата история: нейното минало… а също и бъдеще.

— Но това е машина.

— Разбрахме необходимостта от нейното съществуване, щом си дадохме сметка колко сме жалки и неспособни. Никой от нас не би могъл да поеме и една стомилионна част от нейната задача. Бяхме твърде слаби, несъвършени и травматизирани от нашата цивилизация, за да намерим правилно разрешение на проблемите си. Имахме нужда от мозък с по-богати възможности от човешкия, за да открие изход, който да ни спаси от хекатомбите. Тогава намислихме да създадем голям изкуствен аналитичен мозък, който да съдържа във веригите си подробни данни за проблема: всички събития и последствия от тях, както и необходимите сведения. Трябваше да бъде мозък, способен да съгласува всички елементи и да ги свързва, докато се намери съвършеното решение, единственото, което би дало възможност да се осъществи Голямата промяна. Такава беше и е неговата задача.

— Но това е машина.

— Захранвахме мозъка с богатствата на човешката мисъл. Дадохме му информацията, от която се нуждаеше: заложихме в паметта му факти, цифри, дати, статистики. Предложихме му всичко необходимо. А после му зададохме един въпрос. Въпроса. Знаехме, че ще ни отговори, и то правилно. Работи с фантастична скорост в продължение на четиридесет дни и нощи. След това ни даде отговора си, събран в том от седем хиляди седемстотин и седемдесет страници голям формат. Проучвахме го цели четиринадесет месеца, но още от първите двадесет страници ни стана ясно, че решението е намерено. Прозорливостта на мозъка беше изумителна. Най-малката възможност за грешка в структурата му бе изключена, не съществуваше и минимална пукнатина, никакво непредвидено събитие, никакъв пропуснат или нерешен проблем. В страниците се разглеждаше всичко, дори и начинът, по който трябва да продължим да го използуваме. Беше идеалното решение… Единственото. Приложихме го на практика.

— Но това е машина.

— Той създаде и провери дейността на Новата организация. С предаването на сведението неговата работа не завърши, а само започна. Оттогава няма миг почивка, не му е нужна. Съгласува безпогрешно развитието на последователните етапи на Голямата промяна и прогресивното укрепване на Новата организация, като напредва според заложената в него програма, етап след етап; посочва незабавно местата, където са допуснати грешки и прекъсвания, както и начините за тяхното поправяне. От самото начало ръководеше извършването на промяната и малко по малко изплете гъстата паяжина, обхванала днес целия свят. Той направи всичко. И продължава, като контролира постоянното равновесие на факторите. Ще го прави и в бъдеще, гарантирайки стабилността на нашето общество завинаги.

— Но това е машина.

— Превъзходният му всеобхватен контрол не пропуска абсолютно нищо. На секундата получава информация за хранителните ресурси в света и моментално посочва начините за тяхното разпределение и преработване. Осъществява контрол върху числеността на населението и необходимостта от нови работни места, дрехи, жилища и дори развлечения. Неговата статистика е невъобразимо изчерпателна и максимално актуална. Планирането на бъдещето на планетата е за сто години напред и той винаги знае какво ще се случи в следващия момент. Предвижда всички промени, включително и тези, които изглеждат непредвидими, а ако са нежелани, ги блокира, преди да са настъпили. Под точния му контрол става невъзможно и най-малкото нарушение на равновесието или най-незначителната грешка.

— Но това е машина.

— Той е вечен: регенерира автоматично и многобройните самостоятелни работни блокове не допускат авария, която би засегнала функционирането му. Заради нашата постоянна стабилност работи ден и нощ, дори когато ни се струва, че всичко се движи по инерция. На него трябва да благодарим за днешния съвършен свят.

— Но това е машина.

— Освен това ние бдим над сигурността и продължителността на живота му. Ние, които го построихме в началото, сме вече възрастни, а и мнозина от нас измряха. Сега се обучава младото поколение, за да ни замести. Той самият си избра хората. Малцина са и по-нататък те ще станат покровителите на човечеството. Ще бъдат единственият елит на този свят, жреците на Голямата промяна, както ние бяхме апостолите й. След тях ще дойдат други, а после други и т.н. Докато човечеството стигне до славата или до смъртта.

— Но това е машина.

— Да, машина е. Но в същото време представлява човекът, светът, а и богът. Мозъкът е пазач на нашето минало, настояще и бъдеще. В неговите ръце се намира животът на човека върху Земята. Той е гордостта на Вселената. Той е съвършен.

— Но, о, господи, той е само машина!

Машина.

Огромна смесица от кабели и електронни части, които управляват човешките съдби. Електронен мозък, който контролира всичко — пресметлив, студен, безпристрастен. Машина, за която човекът е само цифра, информационен бит, магнитен импулс, символ, който е закодиран. Машина, за която индивидът е без значение, важна е безформената обществена маса.

Но пред действителността в един свят, който трябва да бъде стабилен, факторът „личност“ ще бъде отхвърлен. В годините преди Голямата промяна вече разбираха този принцип, но не знаеха да го прилагат. Нужен беше ум, по-съвършен от човешкия, освободен от чувства, който да може да се абстрахира от човека като индивид, за да постигне космическо виждане на проблема. Мозъкът беше създаден с тази цел. И затова определя сега световните съдбини.

— Ужасно е — промълви Хуан.

— Защо?

— Човекът е станал жертва на най-жестоката шега: да бъде спасен и осъден от една машина. Досега не успявах да разбера изцяло Голямата промяна, но вече започвам да я проумявам. Вярвах, че Новата организация ще бъде нещо повече, че съществува някаква дълбока, хуманна причина, която оправдава всичко, което ни заобикаля. А открих, че не е така. Просто всичко е продукт на хладнокръвен, точен и безпристрастен анализ на действителността. Всичко, което представляваше чувство, желание, душевност, беше изличено от планетата, тъй като това бяха понятия, неразбираеми за една машина. Човекът е бил унищожен, убит от машината.

— Не е истина. Единственото, което направихме, е, че построихме нов свят за човека.

— Не — възрази Хуан. — Това, което направихте, е нов човек, съответствуващ на новия свят. Нищо повече.

Там, в средата на голямата стая, близо до контролната подковообразна конзола, под бледата, червеникавооранжева светлина старецът наблюдаваше великото си творение.

— Обаче — каза Хуан — така не може да продължава дълго време. Невъзможно е да продължи. Ще настъпи часът, когато човекът ще разбере какво се върши около него, и всичко ще приключи, както се е случвало много пъти досега с предишните системи. Това, което ни заобикаля, ще изчезне и ще се върнем към началото.

— Но мозъкът е безсмъртен.

Хуан продължаваше разпалено:

— Човешкият ум също е безсмъртен. Ще дойде време, когато някой ще разбере чудовищността на света, а после и втори, и трети. Тогава хората ще се разбунтуват и мозъкът ще бъде унищожен.

— За да се възцари отново хаосът.

— Хаосът е без значение, ако човекът възвърне достойнството си.

Старецът избухна в смях.

— Вие продължавате да сте член на старата организация. Трябва да имаш широки възгледи за нещата, за да ги разбереш. Помислете, че структурата на цял един свят се залага в играта. Никой няма да дръзне да се разбунтува срещу Новата организация, защото всички знаят какво зависи от нея. Равновесието на Земята се поддържа благодарение на мозъка и на неговата точна и непрекъсната координация. Представяте ли си какво би станало, ако го разрушат?

— Да, но човекът ще се върне към старата си свобода, макар и сред нищета и болки. Нито една революция не е побеждавала без проливане на кръв, дори и Голямата промяна, въпреки думите ви. Нямат значение нито страданията, нито гладът, нито болестите, нито пък самата смърт, ако успеем да се върнем към изконните принципи.

— А кои са изконните принципи? Вие самият казвате, че те са изчезнали, че са унищожени от Голямата промяна. Кой ще ги намери отново?

— Все някой ще ги преоткрие. Ще възкръснат, защото са част от човешката същност.

— Наистина ли вярвате, че така ще стане?

— Убеден съм.

— Добре. Покажете ми го.