Доминго Сантос
Притча (10)

X

И той, новият гражданин, стана част от Новата организация. Боледува дълго, но Новата организация го излекува и го прие в лоното си. Тя му предложи работно място, запазено за него в обществото.

Новият гражданин на Новата организация има работа като всички, защото макар и твърде възрастен, е полезен за обществото. В продължение на осем часа, от осем до шестнадесет часа през дневната смяна, новият гражданин седи пред голямата машина, в огромна зала, заета от още петстотин машини досущ като неговата. Точно след тридесет секунди малка метална втулка идва до машината и спира пред него, срещу неголям отвор. Тогава новият гражданин вдига дясната си ръка и сваля един лост. Клещи притискат по дължина втулката, извиват единия й край, после тя изчезва и тридесет секунди по-късно друга втулка заема мястото й. Новият гражданин пак повдига дясната си ръка и снема лоста. И така веднъж и дваж, и трети път.

По този начин новият гражданин е щастлив. За пръв път в живота си се чувствува сигурен, закрилян и нищо не тревожи съществуването му. Няма грижи, нито безпокойства. Не изпитва любов, ненавист, нито завист или неприязън към нищо и към никого. Само благодарност. Подобно на останалите членове на Новата организация, той има работна карта, минижилище, петнадесет обменни жетона и може да участвува свободно, без да се притеснява, във всички тържества и колективни забави. Не се стреми към нищо повече. Бъдещето му е осигурено и е освободен от грижи до края на живота си. Миналото е окончателно погребано.

Да, новият гражданин на Новата организация е щастлив, много щастлив. Щастлив, щастлив, щастлив, щастлив.