Мигел Руис
Четирите споразумения (14) (или практическо ръководство за лична свобода
или толтекска книга на мъдростта)

Затворете за миг очи, отворете сърцето си и почувствайте избликващата от него любов.

Искам в ума и в сърцето си да се присъедините към думите ми и да усетите силната връзка на любовта. Заедно ще изречем една свята молитва, за да почувстваме съюза с нашия Създател.

Съсредоточете вниманието си върху дробовете, сякаш само те съществуват. Изживейте насладата, когато се разширяват, за да удовлетворят най-силната потребност на човешкото тяло — дишането.

Поемете дълбоко въздух и почувствайте как той изпълва дробовете ви. Осъзнайте, че въздухът е любов. Забележете свързаността между въздуха и дробовете, свързаност чрез любовта. Изпълвайте дробовете си с въздух, докато тялото не пожелае да се освободи от него. Тогава издишайте и отново почувствайте насладата. Защото удовлетворяването на всяка телесна потребност ни носи наслада. Дишането ни носи огромна наслада. Дори само то е достатъчно, за да бъдем винаги щастливи, да се наслаждаваме на живота. Да бъдем живи е достатъчно. Почувствайте насладата да сте живи, насладата да изпитвате любов…

Молитва за свобода

Създателю на вселената, днес те молим да дойдеш и да споделиш с нас силния съюз на любовта. Знаем, че истинското ти име е Любов, че за да общуваме с теб означава да споделим твоите вибрации, твоята честота, защото ти си единственото, което съществува във вселената.

Помогни ни днес да бъдем като теб, да обичаме живота, да бъдем живот, да бъдем любов. Помогни ни да обичаме като теб, безусловно, без очаквания, без задължения, без да съдим. Помогни ни да обичаме и да приемаме себе си, без да се съдим, защото когато се съдим, ние се намираме за виновни и изпитваме нужда да бъдем наказани.

Помогни ни да обичаме безусловно всяко твое творение, особено другите хора, особено близките си — всичките си роднини и хората, които така се стараем да обичаме. Защото когато ги отхвърляме, ние отхвърляме себе си, а когато отхвърляме себе си, ние отхвърляме Теб.

Помогни ни да обичаме другите такива, каквито са, безусловно. Помогни ни да ги приемаме такива, каквито са, без да ги съдим, защото когато ги съдим, ние ги намираме за виновни, обвиняваме ги и изпитваме необходимост да ги накажем.

Днес изчисти сърцата ни от цялата емоционална отрова, освободи умовете ни от критичността, за да живеем в пълен покой и в съвършена любов.

Днес е специален ден. Днес ние отново отваряме сърцата си за любовта, за да можем да си кажем един на друг: „Обичам те“, без никакъв страх и от сърце. Днес ние ти се принасяме в дар. Ела при нас, използвай гласовете ни, използвай очите ни, използвай ръцете ни и сърцата ни, за да осъществим съюз на любовта с всеки. Създателю, помогни ни днес да бъдем като теб. Благодарим ти за всичко, което получаваме днес, особено за свободата да бъдем самите себе си. Амин.

Молитва за любов

Ще споделим един красив сън — сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Върбите към нея. На брега й един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си.

Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов.

Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън — огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно.

Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.

Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.

Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам“.

И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламък и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина. Вие излъчвате огъня на любовта и се молите:

Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина.

Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си. Амин.