Петър Незнакомов
Разкази за петте океана (2)

Флорентинският банков чиновник Америго Веспучи
или Силата на лъжата

Има в историята на великите географски открития един факт, който просто поразява човека със своята въпиюща несправедливост. На всички грамотни хора, особено на децата и учениците, е известно, че Христофор Колумб или Кристобал Колон, както го наричат испанците, е истинският откривател на Америка. Може преди това норманите и датските и норвежките викинги да са достигали до нейните брегове и дори да са правили опити да се заселват там, но техните опити не са имали никакъв отклик в тогавашния цивилизован свят — все едно да откриеш барута и да го използуваш за палене на огън, на който да печеш чушки. И въпреки това откритият от Колумб четвърти континент не е наречен Колумбия, както го изисква елементарната етика, а Америка, на името на човек, чиито живот и дейност си остават една от най-големите загадки на човешката история.

Кой е този Америго Веспучи?

Ха сега де! Да нарисуват неговия действителен портрет не се е удало на толкова учени и писатели, че едва ли ще се удаде и на нас. Но все пак нека се опитаме. Ние не сме учени, а литературните критици не ни признават и за писатели. Ние сме хумористи и сатирици и може би средствата, с които пък ние боравим, да ни помогнат да се доближим до истинската същност на това лице, в самото съществуване на което мнозина дори се съмняват.

И тъй кой е Америго Веспучи? Ще съобщим в началото известните исторически факти, а после ще правим изводи и обобщения. Фактите са твърде малко, а и това, което се знае, е преплетено с толкова фалшификации, лъжи и недомлъвки, че едва ли може да се приеме и за петдесетпроцентова истина. Америго, както и трябва да се очаква, е италианец по произход, но италианец е и Кристофоро Коломбо. Така че само с произхода не можем да си обясним неговата почти патологична склонност към преувеличението, за да не кажем нещо по-лошо. Той се е родил във Флоренция в заможно семейство, но точната дата на рождението му, както и всичко около него, може да се определи само приблизително. Смята се, че това е станало между 1451 и 1454 година. Когато пораснал, Веспучи постъпил на служба при знаменитите флорентински банкери от рода Медичи, но каква точно служба е изпълнявал при тях, не се знае. Бил е, изглежда, това, което днес се нарича банков чиновник. Не е известно и какво образование е получил и дали не се е назначил на работа с фалшива диплома или с помощта на вуйчо владика, както се казва на съвременен език. Впрочем вуйчо владика той действително е имал — игуменът на доминиканския манастир Сан Марко — и този вуйчо, естествено, много му е помогнал на младини (иначе за какво съществуват вуйчовците на земята). Кога пък Веспучи, този напълно сухопътен човек, е овладял морското дело, си остава абсолютна тайна дори и за най-благоразположените към него биографи. Това дело не се учи на теория, по книги и чертежи. За да станеш истински моряк, а по-късно Веспучи претендира за това, се иска да изтриеш по палубите и по реите на корабите подметките на не един чифт моряшки ботуши. Сухо д… риба не яде, казва народната поговорка. А Веспучи не само не е трил подметки по палубите, но до четиридесетгодишната си възраст не е мърдал от Флоренция и не е помирисвал море. Живял си тихо и мирно с дебелата си съпруга и трите си дъщери, чиновничествувал си в банкерската кантора на Медичите и дори не си въобразявал (макар че въображението му не бива никак да се подценява), че един ден на неговото малко име Америго ще кръстят цял огромен континент, при това открит от съвсем друг човек. От кантората в кръчмата, от кръчмата (макар и с не дотам голяма охота) в къщи и от къщи в кантората — това му било на Веспучи цялото ежедневие, по тия маршрути кръстосвал той света. Но по тия приблизително маршрути кръстосваме и ние, а никой не кръщава на наше име континенти.

Така кротко щял да доживее Америго до края на дните си, ако на стария банкер Медичи не му било хрумнало да го изпрати в Испания, за да провери финансовите операции на тамошния клон на банката. Веспучи, снабден с необходимите пълномощия и командировъчни удостоверения, заминал отначало за Барселона, а после и за Севиля. За пръв път посещавал друга страна, за пръв път се отделял от деца и съпруга и това като че ли изиграло решителна роля в живота му. На тоя кротък банков чиновник изведнъж поникнали криле. Кой ги е пришил на отпуснатите му чиновнически рамене? Дали каталонските житани или огнените андалузки? Не се знае. Знае се само, че изведнъж ни в клин, ни в ръкав виждаме този непомирисвал море човечец като член на експедицията на знаменития Алонсо де Охеда. И това е експедиция, която се отправя не, да речем, до отсрещна Африка, която се вижда при ясно време, а отива чак до Бисерния бряг на току-що открития от Колумб нов континент (впрочем тогава още никой и не подозира, че това е нов континент, всички, в това число и самият откривател, вярват само, че е намерен най-прекият път до Индия).

Как е попаднал Америго в тази експедиция? Можем само да гадаем, документи няма, разкази на очевидци — също. Изглежда, се е срещнал със споменатия Охеда в някоя севилска кръчмичка — те са ужасно привлекателно място, знаем го от опит, — попрекалили са и двамата с онова чудесно андалузко вино, което развързва езика, дето се вика, и на глухонемия, заклатушкали са се пияни и предани един на друг като братя из тесните севилски улички (придружени може би и от лоши другарки) и на другия ден още махмурлии и несъзнаващи добре какво точно става, са се озовали в Кадикс, където ги е очаквал корабът на Охеда. Вероятно това обяснение звучи фантастично, но то като че ли е най-близо до истината. Всеки друг опит да се открие по логичен път причината за преквалификацията на този потомствен чиновник в моряк и откривател на нови земи е предварително осъден на неуспех. За една нощ човек може да се ожени, но да стане моряк — извинявайте! Това не е като две и две — четири.

Както и да е, изглежда, че морската служба понесла на Веспучи, защото той вече не се връща не само в Италия (това е понятно, там е съпругата му), но и изобщо на суша, освен на преклонна възраст в края на живота си. В 1501 година вече го виждаме на португалска служба, а защо е предложил услугите си на крал Мануел, не е известно. Сам той пише в своите писма-отчети, за които ще стане дума по-късно, че кралят, очарован от знанията и способностите му, го „помолил да помага в откриването на нови земи“. Дали това е точно така, ние не знаем, но все едно, в продължение на три години Веспучи плава под червено-зеления португалски флаг край бреговете на Новия свят, както в първите години на нейното откритие наричат Бразилия, мислейки, че тя няма нищо общо с Колумбовата Западна Индия. В 1504 година Веспучи отново се връща при испанците, пак без да ни обясни защо, и плава с техни кораби два пъти до Дариенския залив между сегашна Колумбия и Панама. А по-късно до самата си смърт през 1512 година (тази дата е сравнително точна, смъртта трудно се лъже) заема длъжността „Главен пилот на Кастилия“ (!?). Това пък е връх на антилогиката. Представяте ли си банков чиновник като главен пилот, и то на Кастилия! Като че ли се свършиха опитните кастилски капитани, които по това време бяха вече направили от бурния Атлантик нещо като свое вътрешно испанско море.

През цялото време на своето морячество Америго Веспучи не е организирал по своя лична инициатива и не е бил началник на нито една морска експедиция. Няма почти никакви доказателства, освен едно единствено негово твърдение, че е бил капитан на някакъв испански или португалски кораб. Не е известно и какви точно длъжности е изпълнявал по време на своите плавания до Новия свят. Той все нещо помага, ту е математик, ту астроном, ту космограф, както с особено удоволствие обича да се нарича. С една дума, винаги е бил на административна служба, чантаджия, казано на простонароден език.

На историческата наука е известен само един мореплавател, под чието началство Веспучи действително е служил — поменатият вече Алонсо де Охеда, но ние, струва ни се, вече обяснихме по-горе, как е попаднал той там. При всички останали случаи Веспучи пази странно мълчание относно началниците си, относно имената на корабите, на чийто борд се намира, и болшинството от историците дори се съмняват дали наистина е извършил всичките цитирани вече плавания, или те са плод на буйната му италианска фантазия (за две от плаванията му вече е абсолютно доказано, че са от областта на легендите).

Ето това се знае горе-долу за странната личност, наречена Америго Веспучи. Всичко е полуистина-полулъжа. Тогава как стана така, че той именно даде името си на четвъртия континент?

Ще се опитаме да обясним, макар и да ни липсва красноречието на нашия герой.

Колкото и невероятно да звучи, Америго Веспучи дължи своята световна слава на… отчетите си. Да, да, добре сте прочели, драги читатели. Действително така е написано.

Още докато служил в банката на Медичи, друго научил-ненаучил, но в едно станал истински майстор Америго — да съставя годишни отчети до по-горното началство. И нещо, което е дори по-важно — да разбира огромното значение на тези отчети.

Когато станал моряк, Америго не забравил старата си специалност. И може би тъкмо тази тайнствена длъжност е изпълнявал той във всичките експедиции, в които е участвувал, а дори и в тия, в които не е участвувал или не са се състояли, но е трябвало да бъдат отчетени по някакъв начин. Мнозина от испанските и португалските капитани по онова време били или неграмотни, или съвсем неуки по писмената реч. Те владеели добре занаята си, били смели и дръзки, ала нали трябва всичко, което открият или завладеят, да стане достояние на началството. Лесно ли е да седнеш на клатушкащата се от вълнението капитанска маса, да хванеш с несвикнали, загрубели пръсти пачето перо и да съчиняваш какво е било и не било. Казано направо, повечето от капитаните предпочитали да застанат лице с лице срещу смъртта, отколкото пред празния бял лист или пергамент. И ето че в този критичен момент се явява благообразният флорентинец, назначен по щат за математик или космограф, и спасява положението, като поема върху себе си цялата тази досадна работа. Как няма да го коткат капитаните, как няма да го поят и хранят с най-добрите си вина и ястия, как няма да му отделят най-скъпата част от плячката и — имайки пред вид напредналата му възраст — най-младите от заловените туземки. Нали от него в края на краищата зависи как ще се погледне „горе“ на експедицията, какви награди ще се дадат и какви средства ще се отпуснат за нови плавания и за нови подвизи.

Първия си отчет Америго Веспучи пише до своя господар, банкера Николо Медичи. В него той отчита своите две плавания на испанска служба, финансирани, както сега се установява, от въпросния банкер. Всичко това е чудесно. И в ония далечни времена се е налагало да има отчетност и строг финансов контрол. Иначе работите, както и днес, отиват по дяволите. Добре, ама сега, въз основа на истински документи и задълбочено проучване на историческите факти, е напълно доказано, че първо плаване на Веспучи на посочената от него дата въобще не е имало, извършено е само второто през 1499 година под началството на Охеда. Тогава какво е станало с финансовите средства, отпуснати за първото плаване? По този въпрос би трябвало да попитаме самия Веспучи, но той отдавна почива в мир в севилското гробище и няма възможност да ни даде красноречиви писмени обяснения. До нас е достигнал само отчетът му и там черно на бяло е написано, че са извършени две плавания и средствата за тях, казано на днешен език, са усвоени. Наистина за първото плаване се говори с твърде неясни и мъгливи фрази. Затова пък тази част от отчета е наситена с истинска неподправена поезия, описва се красотата на звездното небе в южното полушарие, дават се сведения за най-странни и ярко оцветени птици и животни, които нито тогава, нито пък сега са открити някъде по земното кълбо, с най-изискани фрази се хвалят прелестите на местните жители и особено на жителките, към които Веспучи, изглежда, е имал неприкрита слабост. Но затова кой е бил началник на тази тайнствена експедиция, не се казва ни дума. Написано е само, че испанският крал Фернандо (както ще го направи по-късно и португалският крал Мануел) помолил Веспучи да помогне, видите ли, на мероприятието. За изминатите разстояния, за точното местоположение на посетените географски пунктове, за названията на откритите земи, острови, заливи и реки, макар че отчетът се прави от космограф-специалист, се говори с такива неясни фрази и недомлъвки, че сега, като четеш този отчет, веднага разбираш — Веспучи не е и помирисвал местата, за които пише. Но всичко е разказано талантливо, с развихрено италианско въображение — просто да ти се прииска да се качиш на първия кораб, да разпериш платна и да полетиш към описаните приказни брегове, където животът е лесен, където само да протегнеш ръка, и ще бъдеш наситен с вълшебни плодове и сокове, даряващи вечна младост, където няма нужда да носиш тежки неудобни одежди, стига ти един лозов или смокинов лист отпред, където няма внушен от детинство християнски страх от грехопадение, а всеки си живее според естествените наклонности.

Сега не можем да гадаем, но струва ни се, че престарелият банкер Николо Медичи е останал много доволен от отчета на своя подчинен. Той недовидял многобройните пропуски от фактическо естество, на него самия, изглежда, твърде много му се е искало истината за новооткритите светове да е точно такава, каквато я описва Веспучи. Още повече, че Америго в отчета си не пропуска да съобщи какво, че там на Бисерния бряг проблемът за златото и скъпоценните камъни въобще не е проблем. Достатъчно е да се наведеш, да разровиш с пръсти меката пръст, и ето ти диаманти, рубини и сапфири — от теб се иска само да имаш дълбоки здрави джобове.

Отчетите на Веспучи (както първият, така и вторият, направен вече до банковия директор Содерини, който заместил престарелия банкер Медичи) не могли да останат в тайна. Те получили разпространение отначало във Флоренция, после в Италия и оттам в целия цивилизован свят, с изключение на Испания и Португалия. В тия две страни нещата били известни от отчетите на адмирал Кристобал Колон. А каква огромна разлика съществува между поетичната романтика на Веспучи и сухите делови доклади на великия мореплавател и откривател. В отчетите на Колумб (Колон) всичко е точно и ясно, нещата са наречени с истинските им имена, когато е намерено злато, описано е действителното му количество в килограми и карати (а не е казано планини от злато, както би го сторил Веспучи), диамантите са подредени по графи, робите — мъже и жени — са оценени преди всичко от икономическа гледна точка, дават се данни за мускулите, зъбите, ръста и възпроизводителните им възможности.

Испанските инстанции едва ли ще са били твърде доволни от тези сухи и изпъстрени с цифри доклади и не ги разпространявали по света вероятно от срам, че ето на — нашият велик адмирал и голям непрокопсаник не открива нищо особено, а човекът на Медичи, оня флорентински късметлия, съобщава за купища злато и диаманти, а неговите туземни робини са най-малко два пъти по-едри и красиви от тия, дето ни ги описва и класифицира Колон.

И нищо чудно, че испанските инстанции, а по-късно и португалските, започват все повече да се стремят да спечелят щастливия пътешественик на своя страна. Както вече казахме, след експедицията под началството на Охеда, която открива Бисерния бряг (сегашната Венецуела), надделяват португалците. Своето трето (а всъщност второ) плаване, което му донася и най-голяма слава и известност, Веспучи извършва под португалски флаг. То е описано в отчета до банковия директор Содерини. И в този отчет Веспучи не съобщава кой му е бил началник и каква длъжност е изпълнявал сам той в експедицията. По наше мнение той отново е „помагал“ на капитана да си пие по-сладко виното и да му минава по-лесно времето в дни на безветрие. Веспучи по всяка вероятност е знаел хиляди анекдоти и вицове, научени във флорентинските и севилските кръчми и в банковите кантори, умеел е да ги разказва и е бил желан сътрапезник в капитанската каюта на всеки кораб. А знаем какъв е бил Колумб — мрачен и строг фанатик, който едва ли се е усмихнал един-два пъти в живота си, злъчен и саможив старик, изпитващ удоволствие само когато води дела за защита на правата си, а на всичко отгоре и заклет въздържател. Кой ще ти седне с такъв на маса, кому ще е приятно по цял ден да слуша жалби, макар и за действително извършени несправедливости.

За да добием една, макар и малка представа за таланта на Веспучи, ще предложим на читателя малък цитат от отчета му до Содерини. Ето какво пише той за жителите на Новия свят (сегашна Бразилия):

„Всички жени у тях са общи (както и в предишния си отчет него го интересуват преди всичко туземките) и те нямат ни крале, ни храмове, ни идоли. Няма у тях и никаква търговия. Те враждуват едни с други и се бият по най-жесток начин (докато испанците и португалците се бият много хуманно — б.н.) Хранят се с човешко месо. Аз срещнах един негодяй, който се хвалеше, като че ли това му правеше най-велика чест, че е изял лично 300 човека. Видях също един град и прекарах в него 27 дни (каква точност, затова пък името на града не се споменава!) и там солено човешко месо висеше под стрехите на къщите точно както у нас в кухните висят връзки с колбаси и свинските бутове. Те бяха удивени, като разбраха, че ние не ядем своите врагове, месото на които, по техните думи, е много апетитно, отличава се с нежен аромат и е удивително вкусно…“

При това положение трябва ли да се учудваме, че славата на този умел разказвач расте от ден на ден и се разпространява по целия свят, като привлича нови авантюристи, желаещи да вкусят от прелестите на новия континент и да се позабавляват с избиване на кръвожадните чудовища-людоеди, които го населяват. А в същото това време името на истинския откривател на Новия свят, на великия адмирал и покорител на Атлантика, все повече потъва в сянката на забравата. В края на своя живот двамата италианци се намират все още на испанска земя, но единият е главен пилот на Кастилия и е обграден с всякакви почести, а другият едва успява да се измъкне от испанския затвор, за да води безкрайни дела за признаване незаконно отнетите му права, прерогативи, и титли и в края на краищата да омръзне на всички.

Сега да видим защо и как новият материк и формално е кръстен на името на очарователния мошеник и фалшификатор Веспучи, а не на истинския му откривател Христофор Колумб. Читателят, който е следил внимателно нашия разказ, вече вероятно се досеща защо. Все пак ние ще му направим достояние историческите факти.

В началото на XVI век в малкия град Сен Дьо в Лотарингия бил организиран географски кръжок, в който влезли няколко млади начеващи учени. Един от тях — Мартин Валдземюлер, — който желаел да блесне със своята осведоменост, взел, че написал кратко съчинение или може би дисертация на тема „Въведение в космографията“. Тази дисертация била издадена през 1507 година и въз основа на нея Валдземюлер вероятно е получил някаква научна степен, може би кандидат на географските или космографските науки. И тогава титли и звания са се раздавали за произведения без особена научна стойност. Към изданието за по-голяма тежест били приложени и двата отчетни доклада на „космографа“ Америго Веспучи в латински превод. Докладите на Колумб, както вече казахме, стояли заключени в касата на архиепископ Фонсека и се пазели в пълна тайна от испанските институции, а пък и да не са се пазели, те едва ли биха направили впечатление на такъв любознателен, енергичен и амбициозен учен като споменатия Мартин Валдземюлер. А и със своята деловитост и суховатост едва ли биха спомогнали на учения да докаже предварително набелязаните си тези.

Та в това съчинение или дисертация на Валдземюлер и в приложената към него карта за пръв път се среща името Америка, нанесено върху все още неясно очертания нов континент. Като споменава, че „древните народи са разделили обитаемата Земя на три части — Европа, Азия и Африка, кръстени все с женски имена“, Валдземюлер пише с будеща възхищение логичност:

„Но сега към тези широко изследвани части на света се прибави и четвърта, открита от Америго Веспучи… (и тогава учените са разполагали с широка и най-важното — задълбочена информация за всичко, което става по планетата). И аз не виждам защо тази част да не бъде наречена Земя на Америго или направо Америка.“

Всъщност тези няколко реда представляват кръщелното свидетелство на новия континент. Грешката е извършена и вече никой не е в състояние да я поправи. Един начеващ амбициозен учен лишава Колумб от правото му на откривателство, както завистливите му испански покровители му отнемат всички титли, имоти и наследствени права.

Названието Америка се възприема необикновено бързо от всички географи и картографи по света. Трябва да признаем, че то звучи твърде красиво и се произнася лесно на всички говорими езици. Освен това, ако цялата тази работа беше нещо справедливо, кои знае какви пречки щяха да ѝ бъдат поставени, кой знае колко щеше да се бави утвърждаването на името от различните инстанции.

А става така, че това най-неотговарящо на истината название се запазва и до днес. Иди после вярвай, че има бог на небето.

Трябва обаче веднага да добавим, че лично Америго Веспучи няма дял в тази огромна историческа измама. Той никак не се е натискал приживе да кръщават на негово име цял континент. Живял си е по това време в Кадикс или Севиля (пак не знаем къде точно) и е разказвал невероятни истории из малките кръчмички, като е забавлявал събеседниците си и ги е карал да плащат дебели сметки. По всичко изглежда той дори не е разбрал до края на живота си за тази своя незаслужена слава (знаем с каква бързина по онова време са се разпространявали новините, особено в областта на науката). А може би и не се е стремял към такава слава. Той просто си е бил един талантлив мошеник, който е искал да се хареса на всичките си господари и да живее добре на тяхна сметка. И е успял.