Жечка Горчева
Крилатото момче (52)

Мюмюнов или Момин кладенец

Преди много, много години в сегашното село Гледка, Хасковско, живееше хубава мома. Мало и голямо се дивеше на красотата й. Кога в празник се хванеше на хорото сред мегдана, всички нея гледаха. Стройните й крака потрепваха ситно-ситно, а моминският й стан се виеше като млада ела. Тежките гарвановочерни плитки подскачаха върху гъвкавия й гръб. А големите й тъмни очи сякаш мълнии мятаха.

Имаше си момата либе — Тодор се казваше. Беше хайдутин от четата на Ленко войвода, която бродеше тъдява из Хасковския край. Двамата млади бяха вече сгодени, когато Мюмюн бей хареса момата.

Веднъж бея нападна хорото със своята банда и я отвлече. Разбойниците я замъкнаха до един кладенец край селото и започнаха да я измъчват жестоко. Искаха да им каже къде се крият хайдутите от Ленковата дружина. Момата упорито мълчеше. Беше решила да умре, но да не издава народните закрилници и първото си либе Тодор. Когато мъките й станаха съвсем непоносими, тя успя да се откъсне от ръцете на похитителите си и… скочи в кладенеца.

Когато научи за това, Тодор хайдутинът място не можеше да си намери от мъка. Реши да отмъсти на турчина за смъртта на изгората си. Запали му овчарниците и започна да го преследва.

Една вечер успя да го залови у дома му и да го отвлече. Заведе го до същия кладенец и въпреки настойчивите молби на бея да пощади живота му, го пусна вътре. Затова и досега този кладенец се нарича „МЮМЮНОВ“ или „МОМИН“.