Жечка Горчева
Крилатото момче (31)

Рада

Рада — единствената дъщеря на Руси Папазоолу, когото всички почитаха в Хърсово, беше най-личната мома в селото. Бог я бе дарил с всичко хубаво на този свят — лицето й грееше като ясно слънце, беше добра къщовница, на нивата никой не можеше да я наджъне, нито пък да я надпее. За всекиго намираше добра дума и затуй всекиму се искаше с нея приказка някаква да подхване. Сърцето й беше толкова обичливо, че й се искаше целия свят да прегърне. Беше и смела девойка — за нея хората казваха, че има страх само от Бога.

Дето ходеше Рада, все пееше, радваше сърцата на млади и стари в селото. Но се случи беда. По време на Кримската война край Хърсово отседна керван турска войска. В продължение на една седмица хората от селото бяха подложени на грабежи и всякакви безчинства от турските аскери. Младите жени и девойките побързаха да се изпокрият из тайните скривалища по махалите.

Един ден когато турците претърсваха Ерлийската махала, откриха скривалището на жените и нахълтаха в него. Нахвърлиха се като зверове върху беззащитните жертви. Тук беше и хубавицата Рада, дъщерята на Папазоолу. Върху нея връхлетяха двама яки войника, завързаха я и я подкараха към турския лагер край селото.

Вървеше момата, блъскана от своите похитители и мислеше: „С мене вече е свършено. Все едно ханъма няма да стана. Трябва само по-скъпо да им продам живота си.“

С неимоверни усилия Рада успя да скъса връвта, с която бяха превързани ръцете й и бързо измъкна ятагана на единия от аскерите. Сякаш невидима сила юнашка изпълни цялото й същество, и тя успя да съсече и двамата си похитители преди те да разберат какво става.

След това Рада побегна и се изкачи на една малка могила край пътя. Няколко турци, станали неволни свидетели на тази случка, се хвърлиха към храбрата мома, но тя се защитаваше смело с гол ятаган в ръце.

Нападателите на Рада скоро се убедиха, че не ще могат да я хванат жива. Затова един от тях стреля с пушка. Смелата мома падна мъртва на могилата. Бакърените лъчи на залязващото слънце погалиха нежно хубавото лице на Рада. В красивите й очи бе застинала ненавистта към поробителите. Турците от злоба я насякоха на парчета и я оставиха там.

Съселяните й я погребаха и дълго жалиха за нея. Селото опустя без Рада — най-личната мома в него. А могилата от тогава носи нейното име — „РАДИНА“.