Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Легенди и предания (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
ckitnik (2013 г.)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2013 г.)

Издание:

Жечка Горчева. Крилатото момче

Предания и легенди

Първо издание.

 

Редактор: Тодор Янев

Художник: Рени Дренкова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Янна Тодорова

 

Излязла от печат 1991 г. Тираж 3000 броя.

Спонсори: „Клуба на дейците на културата“ и фирма „Паяк“ — Разград

ДФ „Офсетпродукт“

Разград

НПС „Защита“

София 1991

История

  1. — Добавяне

Грамадата

Хубава е габровската река Янтра. Скача неудържимо по белите камъни и приветствува стария майстор Рачо Ковача — основателят на селището, застанал твърдо сред разпенените й бързеи върху остров от скали, наречени „Грамадата“. Всички габровчани знаят историята на тези скали и я предават от поколение на поколение.

Някога на тяхното място имаше голям водопад. Хора и животни се страхуваха от буйния водовъртеж. Викаха му „Дяволският въртоп“ и разказваха, че в него живее зъл воден дух. Никой не смееше да се изкъпе или да преброди реката близо до него, за да не го погълнат бездънните води.

Но изникналото тук село на Рачо Ковача растеше по-бързо и от гъбите край Янтра. На левия й бряг се заселиха придошлите нови бежанци от Лудогорския край. Хората започнаха да мислят, че двата бряга на реката трябва да се свържат с мост. Докараха камъни, събраха пари и намериха майстор-кюпрюджия чак от Дебърско. Пазариха го за калпак жълтици мост да им направи.

Доведе майсторът цяла чета дебърчани, които веднага започнала да дялат камъните и мост да градят. Но работата нещо не вървеше — това, което през деня градяха, през нощта се събаряше. Майсторът в чудо се видя. Не знаеше, горкият, що да стори, та градежът да се не събаря. А в една тъмна нощ и самият той изчезна. Викаха го, дириха го край реката — ни вест, ни кост от него, сякаш вдън земята беше потънал.

Отидоха си дебърчани с наведени глави. Остана само купчината камъни.

Минаха много години, но никой от тези камъни не смееше ни къща, ни мост да гради.

„Проклети да са!“ — казваха хората, плюеха си в пазвите и отминаваха.

Веднъж край грамадата камъни минаха седем братя-разбойници, които грабеха беззащитните хора по пътищата, смъкваха нанизите от шиите на момите и булките по хора и по седенки.

Решиха алчните за несметни богатства братя да направят воденица до Дяволския въртоп. Докараха още камъни, намериха изкусни майстори-зидари. За едно лято изкараха воденицата и я пуснаха в движение. Загърмяха големите камъни като хала страховита. Ненаситните братя не можеха да си намерят място от радост, че ще имат голяма печалба.

Но наскоро през една есенна нощ водният дявол пак се разбесня. Разтърси яко земята и воденицата се срути. Под развалините й останаха седемте алчни за пари братя. Те охкаха, вайкаха се и молеха за помощ изпод тежките камъни, но никой не можа да ги измъкне от там. Сълзите и кръвта им споиха навеки прокълнатите камъни.

Тази скала, по която растат само бурени и тръни и по която пълзят гущери и змии, хората нарекоха „Грамадата“ Тя стои и до днес, за да заклеймява вечно алчността и злото, което разбойниците причиняваха на мирните хора.

А палавата Янтра все тъй ромоли, галейки белите камъни и легенди тихо реди за ония стародавни времена.