Ейми Трий
Сребърният вир (8)

Седма глава

— Видях мост — каза Сезам. — Да минем по него и да отидем до Черната гора. Можем да намерим пътя до двореца оттам.

Момичетата имаха лошо предчувствие, когато преминаваха от светлия и слънчев следобед към хладната тъмна гора. Докато си проправяха път по тясната пътечка между дърветата, наоколо беше мистериозно тихо. От едната страна бяха ниските склонове на Щастливата планина, където имаше много камъни, покрити с мъх, а от другата страна — изсъхнали елови дръвчета, чиито хлъзгави иглички бяха засипали цялата пътечка. Сезам знаеше, че се намират в напълно различна част на гората от тази, през която беше минала предния път.

— Иска ми се да бях поискала карта от Станца! — сподели тя с Мади.

Не вървяха още дълго и Сезам застина на място. В същото време Мади се беше обърнала, за да разбере откъде идва шумоленето в храсталака, и се блъсна право в нея.

— Сез! Трябваше не само… — започна да негодува тя.

— Шшт! Заслушай се! — прекъсна я Сезам.

— Някой пее! — изненада се Мади.

Песента зазвуча сред дърветата и разцепи тишината наоколо.

— Идва оттам — каза Сезам. — Хайде!

И те започнаха да си проправят път през заплетените клони, като спираха от време на време, за да чуят отново откъде идва песента. Със сигурност беше наблизо.

— Има и друго нещо — каза Мади, махайки клонче, отрупано с листа, от лицето си. — Сигурна съм, че чух цвиленето на кон!

— И аз го чух — отвърна Сезам. И след няколко секунди… — Виж!

Малко по-натам няколко ездачи яздеха в тръст по една голяма пътека. Четирима униформени гвардейски офицери на лъскави черни коне съпровождаха красива млада жена, яхнала настрани чисто бял кон. Тя беше облечена с яркочервено елече за езда и пола, а върху дългата си коса носеше сребърна диадема. Всички пееха.

Сезам ахна.

— Това сигурно е кралица Чаровна — прошепна тя.

— Ауу! — възкликна Мади.

И наистина беше тя. Чаровна се прибираше от Щастливата планина след посещението си на Сребърния вир. Бе яздила умислена до тук. Само преди няколко дни беше посетила неколцина фермери, чиито посеви бяха унищожени от наводненията. Опитала се беше да ги успокои, но думите не можеха да компенсират загубата на ценните им посеви.

Всичко вървеше на зле, откакто гривната и талисманите й бяха изчезнали!

Когато си спомни за гривната, тя си припомни и песента, която звучеше на коронясването й, когато за първи път Сребърната фея й връчи магическите талисмани. Песничката беше приятна и всички знаеха думите, затова се обърна към офицерите и им каза:

— Хайде да изпеем „Песента за талисманите“! Винаги повдига настроението ми!

Така и направиха.

„Тринайсет талисмана

на сребърна гривна

пазят земята ни

плодородна и мирна.

Нека този дар

за кралицата добра

предпази Каризма

от всяка беда.

Но о, послушайте вие,

те заедно трябва

да останат на всяка цена!

Фенер, звезда и луна

осветяват пътя ни в нощта.

Сребърна монета и ключе,

и делфин от сребърно море,

подкова, котка, детелина

щастие са за мнозина.

Снежинка, мида, пеперуда,

държат се те една за друга.

Но без сърцето накъде?“

Сезам и Мади бяха достатъчно близо, за да чуят думите, докато Чаровна и нейните офицери преминаваха.

— Песента е за талисманите! — каза Сезам и започна да вика и да маха с ръце с надеждата, че Чаровна може да ги забележи.

Но кралицата гледаше право напред, а веселата песничка приглушаваше виковете на Сезам. Разочаровани, момичетата седнаха на тревистата пътечка, покрита с пресни следи от копита.

— Можем да ги последваме до двореца! — предложи Мади, докато гледаше как ездачите сменят посоката си.

Но преди Сезам да отговори, се чу вик от близкия храст:

— Сезам!

Две тунганори изскочиха пред нея. Бяха Хоб и Фиг!

Сезам толкова се зарадва да ги види, че ги запрегръща, и когато Мади се обърна, Сезам буквално се бе изгубила в купчина розов пух!

След като Сезам им представи Мади, Хоб разказа на момичетата всичко, което се бе случило, след като за последно видя Сезам да тича към портата.

— Толкова се страхувах, че грибълът ще те хване — каза Сезам.

— Накарах го да ме гони в кръг! — отвърна Хоб. — И той бързо се отказа.

Мади бе гушнала Фиг, докато слушаха разказа на Хоб. Когато стигна до момента с феите, Мади прояви интерес.

— Мисля, че видях нещо, когато се сбогувахме със Станца! — каза тя. — Око… нещо пляскаше с криле… може да е било фея!

Хоб се разстрои и заплака.

— Аз съм виновна за всичко — изхлипа тя. — Феята искаше да знае всичко за теб, Сезам и аз… аз… й казах всичко, което знаех.

Сезам сложи ръка на рамото на Хоб и я успокои.

— Не се тревожи — каза тя, — как да не се изплашиш, когато онази ужасна фея е заплашвала горкичкия Фиг. Ще я науча аз нея, само да ми падне. Ще видиш!

— Благодаря ти — отвърна Хоб. — Но се пази!

Времето течеше и Сезам нямаше търпение да стигне до двореца и да потърси талисманите. Затова след многото прегръдки и пожелания за успех, момичетата се отправиха по пътя си.

Те обаче не чуха леките като снежинки стъпки на Никс, която следваше момичетата по петите им…