Ейми Трий
Сребърният вир (6)

Пета глава

Величественият пръстенорог^[1] Станца беше първият, който забеляза тяхното пристигане. Като всичките дванайсет пазачи на портите, той стоеше на пост и зорко следеше за появата на Сезам Браун — търсачката на талисмани от Чуждия свят. Кралица Чаровна бе предупредила пазачите да очакват пристигането й по всяко време.

Станца потръпна от любопитство. Очакваше една търсачка на талисмани, а не две. И коя от двете беше Сезам Браун? Остана на брега на реката в очакване да разбере…

— Какво по… — пляскаше с ръце във водата Мади и се оглеждаше притеснено за Сезам. — Плувай към брега! — извика приятелката й, която вече се опитваше да плува натам.

Двете все още бяха облечени в дрехите си за езда, което допълнително затрудняваше плуването им. Сезам бързо напредваше, но изведнъж забеляза малка черна перка да пори повърхността от дясната й страна.

— Пазете се от скрилите! — извика Станца.

Мади плуваше кучешката недалеч от приятелката си.

— Какво е това? — попита тя.

— Плувай бързо! — разясни Сезам.

Накрая Сезам успя да се добере до хлъзгавия бряг и се изправи точно пред Станца. Шокът от падането в реката бе бързо изместен от огромната радост, че отново се намираше в Каризма. Чу се някакво шляпане и Мади изпълзя на брега.

— Праведен ден! — поздрави ги Станца, като се поклони с извития си рог първо към Сезам, след това и към Мади, и попита:

— Коя от вас е Сезам Браун?

— Аз! — извика силно Сезам, докато изстискваше мократа си коса. — А това е най-добрата ми приятелка Мади Уеб.

— И двете ли сте търсачки на талисмани? — запита пазачът.

Сезам погледна Мади и отвърна:

— Да! — отговори тя. — Тук сме, за да потърсим липсващите талисмани.

В това време Мади стоеше безмълвна и мокра до кости. Да вярваше ли на очите си? Толкова непознати неща накуп, а сега се оказа и търсачка на талисмани!

Станца се представи.

— Аз съм Станца — представи се той. — Пазач на портите номер две.

— Здравей! — отвърна плахо Мади, загубила ума и дума.

— Извинявам се за портата — каза създанието, небрежно махайки с копито към близкия храст. — Страхувам се, че е трудна за откриване.

Сезам и Мади различиха малката дървена порта, обрасла с бяло изтравниче.

— Нищо чудно, че сме я пропуснали — каза Сезам.

— И се поизмокрихме малко… — добави Мади, а водата не спираше да се стича по краката й.

— Квисто! Колко съм глупав! — каза Станца.

Насочи извития си рог право към тях и те почувстваха как ги обгръща струя топъл въздух. За нула време дрехите им отново бяха сухи.

— Благодаря! — извикаха в един глас двете приятелки.

Сезам набързо се огледа наоколо, нищо не й изглеждаше познато, а и по-голяма част от земята беше наводнена. Някои от нивите бяха целите под вода.

— Къде се намираме? — попита тя пазача на портите.

— Край Реката на двете луни — отговори Станца, след което посочи скалистата планина наблизо. — А това е Щастливата планина, където се намира нашият известен Сребърен вир!

— Какво е това? — попита Сезам.

— Ах, не знаете ли легендата за Сребърния вир? — попита замислено Станца.

— Не — отвърнаха Сезам и Мади.

— Тогава — каза пазачът — ще се наложи да ви я разкажа…

Легендата събуди интерес у Сезам — както винаги любопитна да разбере всичко — но тя искаше по-бързо да започнат да търсят талисманите. Нямаха време за легенди! Станца обаче вече беше започнал своя разказ и щеше да бъде грубо от тяхна страна да си тръгнат. Затова момичетата седнаха на брега и заслушаха.

Пръстенорогът разказа подробно легендата за Агапого и нейното огромно сребърно съкровище.

— Горкичкият дракон! — извика Сезам, когато разказът завърши. Мисълта, че животно можеше да бъде наранено, винаги я разстройваше.

— Ужасно! — пригласи й Мади.

— Така е — отвърна Станца. — Ужасен е начинът, по който Агапого е умряла. Но наследството ни от нея е Сребърният вир. Той има магически способности. Сребърната фея използва сребро от него, за да направи гривната и талисманите на кралица Чаровна…

— Талисманите! — сепна се Сезам и скочи бързо на крака. Искаше й се да разпита Станца за Сребърната фея, но знаеше, че е време да тръгват.

— Хайде, Мади! — подкани я тя. — Да започнем от градините на двореца!

— Където си намерила гривната и сърцето ли? — попита Мади.

— Да — отвърна Сезам. — Другите талисмани може също да са там. Тръгнах си толкова бързо миналия път, може да съм ги пропуснала.

И двете момичета казаха довиждане на Станца и тръгнаха.

— Порта номер две се затваря, когато луната се появи на небето — извика той след тях. — До правда^[2]!

Момичетата тъкмо минаваха покрай онази част от храстите, която Станца им бе показал, когато чуха плясване на криле.

Мади направи крачка напред, за да погледне по-отблизо. Първоначално не забеляза нищо, но след малко видя нещо да блести сред листата. Можеше да се закълне, че това бе око, чисто като кристал, което се взираше в нея. Но когато погледна отново, то вече беше изчезнало.