Ейми Трий
Сребърният вир (3)

Втора глава

Беше горещ петъчен следобед, последният училищен ден преди края на срока. Сезам Браун седеше в клас и си драскаше в тетрадката. Нейната най-добра приятелка, Мади Уеб, беше до нея и я гледаше. Нито една от двете не слушаше какво говори учителката им по история, госпожа Уилкс.

Една от причините беше, че Сезам и Мади току-що бяха започнали уроци по езда. Инструкторката, госпожица Лък, им бе предложила да отидат и да помагат в конюшните по време на ваканцията.

— Така ще научите много за понитата — бе казала тя.

Но имаше и друга причина. Откакто се бе върнала от Каризма, Сезам не спираше да мисли за своето приключение.

Когато госпожа Уилкс се обърна да напише нещо на компютъра си, Мади подаде бележка на Сезам: „Какво е това?“

— Нещо, което намерих, когато ходих в… — прошепна Сезам, но изведнъж замълча.

Госпожа Уилкс се бе обърнала и гледаше право в нея!

— Кой може да ми каже името на града? — попита тя, като сочеше на картата, прожектирана на бялата дъска. — Сезам? Би ли отговорила?

Класът на Сезам бе учил за римляните, а госпожа Уилкс им бе разказала за един вулкан, който изригнал и покрил цял град с гореща пепел.

Сезам се притесни и изстреля това, което щеше да каже на Мади:

— Каризма!

— Не — отговори госпожа Уилкс и я погледна озадачено. — Никога не съм чувала за това място. Трябва да ни разкажеш за него някой път!

Класът избухна в смях, а Сезам потъна от срам.

— Някой знае ли правилния отговор? — попита госпожата.

— Помпей — отговори Оливия, която винаги внимаваше.

За късмет на Сезам звънецът удари и всички забързаха навън.

— За малко! — отдъхна си тя, докато двете с Мади пресичаха игрището. — Ами ако госпожа Уилкс ме бе накарала да разкажа за Каризма?

— Но на мен трябва да разкажеш — отвърна Мади. — Ти ми обеща, не помниш ли?

Самата истина. Сезам бе обещала, но оттогава все нямаше подходящ момент. Сега също не можеше да стане, защото баба й Лоси и госпожа Уеб ги чакаха, за да ги приберат от училище.

— Ще ти разкажа довечера! — отговори й тя и направи техния таен знак.

— Не забравяй да си вземеш принадлежностите за езда за утре — подсети я Сезам, защото Мади беше много разсеяна понякога.

— Ще ги взема — отвърна Мади. — Ще се видим по-късно!

Вечерта Мади пристигна в къщата на Сезам с претъпкана чанта. Беше опаковала пижама, комплект за баня, храна, достатъчна за пир, и всичките й принадлежности за езда. Този път Мади не беше забравила нищо!

Госпожа Уеб и бащата на Сезам си говореха на вратата.

— Съжалявам, Ник — каза госпожа Уеб. — Сякаш се е приготвила да остане седмица, а не една нощ!

Бащата на Сезам се ухили.

— Няма проблем — отговори той, докато помагаше на Мади с багажа й.

— Най-вероятно ще си бърборят цяла нощ — каза госпожа Уеб. — Знаеш какви са.

— Да! — отвърна Ник. — Ще ги откарам в конюшните сутринта на път към работа. Ако изобщо станат навреме.

— Чух те, тате! — провикна се Сезам от стълбите. Двете с Мади се мъчеха да качат чантата. — Ще бъдем готови много преди теб. Ще видиш!

Родителите им се засмяха.

— Вярвам им — каза Ник. — Сигурно ще бъдат готови за езда още на разсъмване!

* * *

Понякога Сезам и Мади канеха и приятелките си Джема и Лиз. Тези нощи бяха забавни, но тази вечер беше изключително специална, защото бяха само те двете; всъщност бяха четирима, ако броим и Чипс, и Пинс, които бяха изпълзели до стаята на Сезам, за да бъдат с момичетата. Двете приятелки обожаваха да прекарват времето си заедно. Споделяха тайни, които не биха казали на никого другиго. Разбира се, Сезам имаше до себе си баща си и баба си Лоси. Откакто майка й бе починала, баба й се беше превърнала в нейна втора майка. Но въпреки това имаше някои неща, които тя смяташе, че не може да обсъжда дори и с нея. Като пътешествието си до Каризма! Това беше тайна, която можеше да сподели само с Мади — поне засега.

Сезам взе плюшеното си мече Алфи и силно го прегърна.

— Спомняш ли си онзи ден, когато те чаках пред „Тип Топс“? — започна тя.

— Ъхъ — отвърна Мади, докато дъвчеше една сладка. — Закъснявах, както винаги!

И Сезам започна своя разказ за това, как бе попаднала в един странен свят, наречен Каризма, как бе срещнала и бе помогнала на две тунганори на име Фиг и Хоб, които живееха в Черната гора, а Мади слушаше като омагьосана.

Сезам бе намерила една красива сребърна гривна, която принадлежеше на кралица Чаровна. На нея бе закачен талисман във формата на сърце. И най-накрая Хоб й бе помогнала да избяга от ужасно създание, наречено грибъл. Докато привърши, Мади вече стоеше с широко отворена уста.

— Божичко! — промълви тя. — Всичко това наистина ли се е случило? Кажи ми честно.

— Да — отговори Сезам. — Ето виж!

Тя остави Алфи на възглавницата и вдигна кутийката с бижута, която винаги държеше до леглото си. Първо показа на Мади чудата рисунка върху капака.

— Това някакъв шифър ли е? — попита приятелката й, докато разглеждаше странните символи.

— Да! — развълнувано отвърна Сезам. — Отне ми векове, но го разгадах. Означава магическа гривна.

Тогава тя отвори кутийката и разкри своята най-голяма тайна. Вътре на поставката беше сребърната гривна на кралица Чаровна. А в едно малко отделение стоеше сърце с миниатюрна ключалка.

— Ау! — ахна Мади.

— Работата е там, че трябва да се върна обратно — каза Сезам. — Дванайсет талисмана все още липсват.

Когато приятелката й разгледа по-отблизо гривната, забеляза празните халки.

— Чудя се какви ли са? — запита се тя.

Сезам й разказа за плета, който бе видяла около дворцовата градина на Чаровна. Той беше подстриган във формите на всички талисмани, закачени за гривната. Притвори очи и се опита да си ги спомни.

— Видях котка и делфин, луна и звезда… мида, детелина и… пеперуда.

— Дотук са седем — каза Мади, която тихичко броеше, докато Сезам говореше.

— Точно така — продължи да размишлява на глас Сезам. — Сигурна съм, че имаше още подкова и снежинка… фенер и… едно такова кръгло, което май беше монета. О, да, и ключ!

— Дванайсет — отбеляза Мади.

— Със сърцето правят тринайсет! — отговори Сезам. — Трябва да се върна обратно и да намеря липсващите. Много е важно кралица Чаровна да си ги върне. Но искам и да разбера какво се е случило с Хоб. Като си спомня за онзи грибъл…

— Как? — попита Мади. — Искам да кажа, как ще стигнеш до Каризма?

— Там е проблемът — отговори Сезам. — Не знам как стигнах дотам. И представа нямам как да се върна!