Стивън Кинг
Пустош (8) (Тъмната кула III)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмната кула (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Waste Lands, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 86 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (4 април 2007 г.)

Издание:

Стивън Кинг

Тъмната кула III

Пустош

 

Роман

 

Превод: от англ.: Милко Стоименов, Весела Прошкова, Юлия Чернева

 

Stephen King

The Dark Tower II: The Waste Lands

Copyright © 1991 by Stephen King

Illustrations © 1991 by Ned Dameron

 

© ИК „Плеяда“, 1998

© Милко Стоименов, преводач, 1998

© Весела Прошкова, преводач, 1998

© Юлия Чернева, преводач, 1998

© Димитър Стоянов — Димо, дизайн на корицата, 1998

 

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Лилия Анастасова

 

Издателска къща „Плеяда“, София, 1998

Полипринт, Враца

 

Цена: 5500 лв.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

Послеслов на автора

Четвъртият том на „Тъмната кула“ скоро трябва да се появи на бял свят, стига да не настъпят драстични промени в живота на Писателя и Читателите да не загубят интерес към творбата. Трудно ми е да бъда по-конкретен; никога не ми е било лесно да намирам вратите към света на Роланд и ми се струва, че все по-трудно изработвам ключа за поредната ключалка. Но щом читателите пожелаят четвърти том, ще го получат, тъй като ако се постарая, още мога да открия света на Роланд… който ме вълнува много повече от другите светове, където ме е пренасяло въображението ми. И подобно на невидимите двигатели на Блейн, историята набира скорост.

Сигурен съм, че мнозина ще останат недоволни от края на „Пустош“, тъй като не е ясно какво ще се случи. На мен самия ми е неприятно да оставя Роланд и приятелите му „в ръцете“ на капризния и злонамерен Блейн; може би няма да ми повярвате, ала също като читателите бях изненадан от края на този том. Но съм убеден, че на книги, които се пишат сами (като тази), трябва да се разрешава сами да избират финала си. Уверявам те, скъпи Читателю, че Роланд и спътниците му са стигнали до една от най-важните граници на своя път.

Мисля, че временно трябва да се разделим с тях, докато отговарят на въпросите на митничарите и попълват необходимите формуляри.

С тази метафора се опитвам да обясня, че засега приключенията на странниците са приключили и че не бива да си изсмуквам от пръстите нови ситуации.

Още не съм сигурен точно какво ще се случи в четвъртия том, макар да ви уверявам, че проблемът с Блейн ще бъде разрешен, че ще научим подробности за младостта на Роланд и че отново ще се срещнем с Тик Так, както и с тайнствения Уолтър, наричан още Вълшебника или Вечния непознат. Точно с тази зловеща и загадъчна личност Робърт Браунинг започва епичната си поема „Чайлд Роланд“:

Помислих си: „За всичко ме е мамил

тоз урод хром,

що с поглед дебне

повярвал ли съм на думите лъжовни,

а устните му изкривени са в усмивка злобна,

задето нова жертва впримчил е в капана.“

Точно този злобен измамник, този тайнствен и могъщ вълшебник притежава истинския ключ за Тъмната кула… ключа ще получат онези, които са достатъчно смели да го отнемат.

Онези, които оцелеят.

 

Бангор, Мейн

5 март 1991 година

Край
Читателите на „Пустош“ са прочели и: