Пол Ливайн
Адвокат в леглото (29)

29.
Нямай вяра на костюмари

— Съжалявам, че закъснях, хлапе — извини се Стив.

— И да беше дошъл, какво от това? — нацупи се Боби.

— Можеше да ти даде съвет — намеси се Виктория.

— Пак щях да се издъня.

Виктория прокара ръка през рошавата коса на момчето, върху която си личеше отпечатъка на бейзболната шапка.

— Стив казва, че имаш възможности. Нещо за ръката ти.

— Жива ръка — Стив замахна. — Трябва ти само малко увереност и повече тренировки.

Боби взе бирата си от корени^[1] и смукна от сламката. Беше потънал в самосъжаление. Седяха на една маса отвън в „Ред Фиш Грил“ в „Мейтсън Хамък Парк“. Вечерта беше топла, но бризът от Залива ги разхлаждаше. От другата страна на водата се виждаха светлините на Кий Бискейн. Някои от тях очертаваха дока на Делфинариума, но от такова разстояние човек не можеше да различи точно мястото.

Боби беше зареял поглед в мрака.

— Не искам да говоря за бейзбол, ясно?

— Да говорим за делото тогава? — попита Стив. — Наистина ми помогна днес, хлапе.

— Отнасяш се покровителствено с мен, вуйчо Стив.

— Сериозно. Помогна ми да докажа, че „Хардкасъл“ са отвлекли Спънки и Мисти.

— Да го докажеш? — Виктория се опита да не прозвучи скептично, докато отпиваше от своето „Пино Ноар“.

— Ами помисли — продължи Стив. — „Хардкасъл“ са се нуждаели от най-умните делфини на света за своята военноморска бозайническа програма. Това е бил мотивът за нападението.

— Не искам да обсъждам тезата ти — отвърна тя, — но „Хардкасъл“ е компания на Нюйоркската стокова борса. Четиримилиардна компания. Компания под наблюдението на обществото.

— Чувала ли си някога за „Енрон“? Нямай вяра на костюмаря, Вик.

— Ти също си костюмар.

— Аз просто нося костюм от време на време. Има разлика.

— Пак не го приемам — рече тя. — Имаш само теория, нямаш доказателства.

— Сериозно? Боби, колко време трябва да се дресира един делфин?

— Четири или пет години, за да стигне до нивото на Спънки и Мисти — Боби натопи парченце печена риба в пикантния сос тартар.

— Не виждаш ли, Вик? „Хардкасъл“ печели договор за доставка на тренирани делфини на военните, които да пазят пристанищата. Но нямат пет години, за да го изпълнят. Часовникът тиктака. Форт Лодърдейл. Лонг Бийч. Ню Йорк. Властите на всяко пристанище искат да ги пазят от вчера. Освен това искат най-секси и най-новия артикул в отбранителния арсенал, делфини с камера и предаватели и — доколкото знаем — пистолети със стрели и айподи.

Виктория отпи от виното и поклати глава.

— Пак не виждам защо компания гигант ще поема такъв риск.

— Забрави за милиардния конгломерат на „Хардкасъл“. Той е съставен от подразделения и отдели. Някъде някой си ръководи програмата с делфините и докладва на някой цифрояд, който докладва на някой спечен задник, който докладва на шефа на доставките за отбраната. Ако не можеш да доставиш делфини, няма премиални в края на годината. Има лоша реклама. Не стига това, ами „Сиксти Минитс“^[2] чука на вратата ти. Идват разследвания от Конгреса. Крясъци на тунеядци и близки до властта политици. Парите на данъкоплатците отиват в канала. „Хардкасъл“ губи големи договори само защото не могат да доставят делфини, които да вършат работа.

Виктория се замисли. В близкото солено езеро двойка жерави с жълти гребени мушеха клюнове в плитчините — търсеха рачета.

— Да кажем, че си прав и „Хардкасъл“ няма време да тренира собствени делфини. Тогава защо не ги купят?

— Господин Гризби обича Спънки и Мисти — отвърна Боби. — Никога няма да ги продаде.

— Дори и да иска, не може да го направи — рече Стив. — Помисли за шума, който ще се вдигне. Един ден Спънки и Мисти лекуват деца с мускулна дистрофия. На другия ден са натоварени с експлозиви. Не става.

Сервитьорът дойде да им предложи лимонов пай и млечна торта. Боби си избра пай. Виктория си поръча ябълков чай с канела, а Стив беше пас.

— Ако „Хардкасъл“ са толкова корумпирани, колкото казваш, защо пенсиониран морски офицер като Сандърс ще се забърква с тях? — попита Виктория.

— Смятам, че са го наели законно, той е идеалният човек за провеждането на тренировъчната програма на делфините. След което „Хардкасъл“ казва на Сандърс, че има една година да ги обучи, и той им отвръща, че е невъзможно. Те му казват да го направи възможно. Той отново настоява, че няма начин. Накрая слагат начело някой друг, в случая двама мъже от отдела за сигурност или както там й викат на службата за мръсни поръчки.

— Мъжете в линкълна — рече Виктория.

— Те казват на Сандърс, че има и по-пряк начин. Да откраднат дресирани делфини. Но им трябва прикритие. Трябва да изглежда така, сякаш зад нападението стои Движението за освобождение на животните.

— И Сандърс хваща Наш за канарче? Това ли е теорията ти?

— Идеален план. Сандърс и другарчетата му могат да нападнат няколко увеселителни парка в страната и да обвинят за това откачените любители на животни. Това е било първото нападение, но работата тотално се е прецакала.

Виктория отпиваше от чая си.

Стив чакаше.

Един ибис с извита човка се присъедини към жеравите в соленото езеро и опитите им да си намерят нещо за вечеря.

Виктория отпи още глътка и каза:

— Мисля, че може да си прав.

— Да! Знаех си. Знаех си, че ще откликнеш на разума и логиката. Винаги го правиш.

— Клиентът ти не е подозирал нищо, нали?

— Да. Наш си е мислил, че ще пуснат делфините на свобода. Щеше да се спече здраво, ако знаеше, че искат да ги превърнат във войници.

— Не че има значение и да е знаел — Виктория остави чашата и попи устните си. — Фактът, че съучастниците му са извършвали друго престъпление, не променя нищо. Независимо от неговите или техните мотиви, Наш е извършил углавно престъпление, Стив. Грабеж. В хода на извършването на углавното престъпление Сандърс е убит. Така че дори да докажеш пред съдебните заседатели всичко, което каза току-що, пак не можеш да го защитиш. Клиентът ти си остава виновен.