Пол Ливайн
Адвокат в леглото (11)

11.
Обичам мъжа, мразя тази усмивка

„Законите на Соломон:

3. При спор с жена, която е силна, интелигентна и пряма, се замисли за използването на хитрост, лукавство и измама.“

На Стив му се искаше да удари един тупаник на дебелака с ярмулката^[1], но реши, че това няма да помогне на Боби за отбора.

— Ние не крадем бази — рече Ярмулката.

— Какво искаш да кажеш с това „ние“, равине? — отвърна Стив.

— Не съм равин, господин Соломон, и вие го знаете. Да не би да се подигравате на религиозността ми?

— Опазил ме бог — отвърна Стив с толкова ирония, на колкото беше способен.

Отборът на „Рисовете“ към Бет Ам тренираше в „Съниланд Парк“ и Стив отчаяно се опитваше да отстоява позицията си, без да вбесява Ярмулката, треньора на отбора, чието истинско име беше Айра Крейндлър.

— Няма правило в лигата, което да забранява краденето на бази — рече Стив.

— Аз се придържам към по-висша инстанция — Крейндлър погледна към небето или към рая, или към релсите на метрото над главите им, Стив не можа да разбере точно.

— Господ не иска племенникът ми да краде втора база?

— Говорим за етика. Робърт може да стигне до втора, ако батсманът след това спечели удар или ако защитата направи грешка. Но да краде? — Крейндлър цъкна с език.

Когато не се занимаваше с младежкия отбор по бейзбол на синагогата, Крейндлър продаваше месо на едро. Синьо-белите му камиони с надпис „Крейндлър означава кашер“^[2] можеха да бъдат видени пред кашерните магазини в северен Маями Бийч. Около врата си носеше златен хай^[3], вероятно направен от цяла буца злато, толкова тежък, че го караше да се прегърбва. Над бермудите му с бастички висеше шкембе на член от висшата лига и макар че най-вероятно можеше да реже гърди бързо и точно, Стив се съмняваше, че може да изтича от първа до трета база, без да спре да си поеме въздух.

— Знаеш, че съм играл бейзбол в колежа, нали, Крейндлър? — Стив махна към „Дикси Хайуей“. Университетът на Маями беше на по-малко от осем километра право по магистралата.

— Разбира се, че знам. Ти си Соломон Падналия. Изкараха те на трета база и така загубихме Университетските световни серии.

Точно тогава Стив се замисли дали да не го фрасне, но реши, че с това няма да даде добър пример на Боби.

— Хвърлях лошо. Но можех да тичам и щом се научих как да предугаждам питчърите, поведох отбора по откраднати бази.

— Крал си бази, защото си могъл? — попита Крейндлър.

— Разбира се.

— Значи вярваш в кол де’алим гевар. „Можеш ли, прави го.“

— Вярвам, че възможностите на всяко дете трябва да се увеличават максимално. Вярвам и в победата и нямам намерение да се извинявам за това.

— Наистина ли смяташ, че Робърт го бива за тая работа? — попита Крейндлър.

— Да краде бази ли? Разбира се, щом веднъж го науча.

— Да играе бейзбол. Искам да кажа с неговите проблеми…

— Значи това било!

— Другите момчета могат да са много жестоки. Наричат Робърт „хахо“. И тем подобни.

— Твоя работа е да се оправиш с малките разбойници.

— Как?

— Хвани ги за гърлото. Карай ги да правят допълнителни обиколки. Научи ги да се държат прилично.

— Соломон, със сигурност знаеш, че е много по-сложно от това.

— Не и за един истински треньор. Трябва да нариташ няколко кашерни задника.

Стояха на зелената трева извън очертанията на полето. Отборът на „Рисовете“ тренираше на терена, безброй топки се търкаляха между тънките еврейски крака. Далече вдясно, на максимално безопасно разстояние, Боби береше глухарчета. Момчето се цупеше цял ден. В началото не беше така, помисли си Стив. Но когато Боби разбра, че Спънки и Мисти ги няма, че няма начин да бъдат намерени, мъката се загнезди в сърцето му. Стив се беше надявал, че бейзболът ще го разсее и че той ще престане да мисли за изгубените си приятели.

Допреди десет минути Стив беше учил племенника си на тънкостите в краденето на бази. При питчър, който хвърля с дясната ръка, гледаш петите му. Ако вдигне дясната пета преди лявата, хвърля към първа. Ако лявата пета се отдели от земята първа, хвърля към плочата на батсмана.

И точно тогава Крейндлър, със скрито под ярмулката плешиво теме, намазан с крем против изгаряне нос и спуснати слънчеви стъкла върху очилата, реши да учи Стив на етика.

Ако не беше пропуснал организационното събрание на лигата, може би той щеше да е треньор на Бет Ам. За жалост прекара нощта зад решетките в ареста, защото беше поръчал пица и две кашончета бира за съдебните заседатели, които обсъждаха дело за шофиране в нетрезво състояние. Не че имаше нещо против да го задържат за неуважение на съда от време на време. Едно от първите неща, които беше казал на Виктория, бе, че адвокат да се страхува от затвора е все едно хирург да се страхува от кръв.

И точно докато си мислеше за Виктория, я мярна да се приближава покрай линията на първа база. Големи крачки с тези крака на тенисистка. Беше със зелена копринена блуза, бяла пола и обувки „Версаче“ с бяло, зелено и червено, нещо от сорта на италианското знаме. Стив беше с нея, когато си ги купи. Почти се беше спряла на марка, наречена „Юнайтид Нюд“ — продавачката я хвалеше, че била „скулптура, а не обувка“. И двата чифта изглеждаха толкова удобни, колкото да ходиш по счупени стъкла.

Носеше червена кожена чанта „Ермес Бъркин“. Стив не би могъл да различи „Ермес Бъркин“ от буркан с краставички, но Виктория изглеждаше много щастлива, когато майка й й я подари. Не можа да разбере защо е целият този шум, докато Айрини Лорд не поясни, че й е подарък от един френски мултимилиардер, с когото се запознала на Ривиерата, и че проклетото нещо струвало петнайсет хиляди долара. Стив можеше да разбере да се похарчат толкова пари за голям плосък телевизор със съраунд система, но за дамска чанта? В жените имаше толкова много неща, които тотално го удивляваха.

Виктория махна на Боби, който сега седеше с кръстосани крака и разговаряше с една чапла, която бе кацнала край полето. Стив каза на Крейндлър, че ще обсъдят бейзболната етика по-късно, и се затича към жената, която обичаше. Пресрещна я при първа база. Тя обви врата му с ръце и се целунаха. Не целувка от сорта на „Здрасти-как-си?“ По-дълбока. „Искам-да-ти-скоча-веднага.“

— Леле! — възкликна той.

— Имам страхотни новини.

— И аз също, Вик.

— Имам ново дело. Голямо.

— Аз също.

— Стрелбата в Делфинариума — продължи тя. — Ще бъда прокурор по делото.

— Какво?! — явно му се беше счуло.

„Не може да е казала «прокурор».“

Те бяха адвокати на защитата. Представляваха обвиняемите, онеправданите, от време на време невинните.

„Прокурор?“ По-добре да беше казала: „Ще стана проститутка!“

— Пинчър е изключен заради конфликт на интереси — измърмори Виктория. — Назначиха мен. — Бръкна в абсурдно скъпата си чанта и размаха значка със златна звезда отгоре. Специален помощник окръжен прокурор. — Момчето, което си хванал. Джералд Наш. Обвинен е в…

— Убийство при извършване на углавно престъпление. Знам. Аз го защитавам.

Това я сепна. Но само за секунда. Тя премигна и рече:

— Няма начин, Стив.

— Нае ме тази сутрин. Без предварителен договор. Но все пак ме нае.

Виктория прехапа долната си устна.

— И какво ще правим?

— Как какво? Ще се оттеглиш.

— Защо аз?

— Защото делото е мое, Вик. Бях там пръв.

Айра Крейндлър удряше топки към хлапетата от началната база, или поне се опитваше, но в общи линии ги изкарваше извън фал линията.

— Ти си бил свидетел — отвърна тя. — Не можеш да представляваш обвиняемия.

— Две ченгета видяха как го сграбчвам и го арестуваха на място. Няма нужда от показанията ми.

— Чу ли Наш да казва нещо в негов ущърб?

— И да съм, никога не бих ти казал.

Една ниска топка се понесе към Боби извън очертанията на игрището и той се олюля, и размаха ръце като пиян, който гони пеперуда. Топката падна от ръкавицата му, удари го по главата и тупна на земята. Боби разтърка главата си и се завъртя на 360 градуса да търси топката.

— Хубаво хващане, хахо! — провикна се Чарли Ноавоно от центъра на полето. Той беше най-добрият играч в отбора и изглеждаше така, сякаш се бръсне още от детската градина. Стив понечи да каже на тоя кретен да остави Боби на мира, но част от порастването си е да се научиш да се оправяш сам с грубияни, така че си замълча.

Обърна се отново към Виктория и каза:

— Ще трябва да се позова на старшинството в случая.

— Старшинство?

— Аз съм старши съдружник.

— Ние сме равни съдружници.

— Но аз съм по-старши. По ранг. Ако бяхме в армията, щях да съм генерал.

— Ако бяхме в армията, щяха да те изправят пред военен съд.

— Кажи ми нещо: когато отвори шикарната си чанта, пистолет ли ми се стори, че виждам?

— И какво от това?

— Да не ме заплашваш като в „Телма и Луиз“?

— Всеки прокурор има пистолет.

— Говориш така, сякаш не е еднократна сделка. Сякаш планираш промяната да е за постоянно.

— Няма ли да се успокоиш, Стив? Връщам се обратно, щом делото приключи. Помисли колко известни ще станем. Това ще ни даде възможност да повдигнем нивото на клиентелата си.

— Нищо им няма на делата, които вкарвам във фирмата.

— Така ли? Ами „Нидълмайър срещу Нидълмайър“? Хлапето съди родителите си, че било грозно.

— Не само че е грозно. Че са му предали гени.

— Това имам предвид. Боклучави дела, когато мога да спечеля процес за убийство.

— Искаш да кажеш да загубиш процес за убийство, защото след като аз ще защитавам, отново ще се повторят говорещите какадута.

— Възнамеряваш да ми се изцвъкаш на ръкава ли?

— Всеки, който се изправи срещу мен в съда, рискува поголовно и пълно унижение. Знаеш го.

— Заплашваш ли ме?

— Просто ти казвам как стоят нещата, сладкишче.

— Сладкишче? Наистина се опитваш да ме вбесиш, нали?

— Защо ми е да го правя, сладурче?

— Защото смяташ, че ще загубя самообладание. Мислиш, че ще започна да те обиждам какво гадно копеле си. После ще се почувствам виновна и ще тръгна да ти се извинявам. След което няма да имам друг избор, освен да се оттегля от делото и да те оставя да се наложиш.

— За толкова умен ли ме мислиш?

— Мисля, че си същински дявол. Но няма да стане.

Стив не отговори. Ухили й се, сякаш държеше кента, докато тя нямаше нищо друго, освен чифт загубени аса.

 

 

„Обичам мъжа, мразя тази усмивка.“

Наистина го обичаше, напомни си Виктория.

„Но мразя тази крива лукава усмивка, която казва «Хванах те!».“

Предизвикваше я да се изправи в съда срещу него. Припомняше й курешката върху сакото й, мислеше си, че може да я уплаши. Но й беше съвсем прозрачен.

— Страх те е, а, Стив?

— Какво?

— Страх те е от силни жени. Затова трябва да размахваш бухалката като някой пещерен човек.

— Пак си почнала да четеш Морийн Дауд, нали?

— Когато излизаме на вечеря, защо ти винаги плащаш?

— Не плащам. Ползвам фирмената кредитна карта. Ти плащаш половината.

— Но настояваш да дадеш твоята карта. Защо аз да не мога да го сложа на моята?

— Какво значение има?

— На глупак ли се правиш, или наистина си толкова недосетлив?

— Има ли трети вариант?

— Държиш властта, като размахваш тази карта. Мастъркард се превръща в твоя пенис.

— Това е втората ти метафора за пениси за една минута. Възбудена ли си?

— Ха!

— Защото си леко поруменяла. Или е време да ти дойде?

Тя си пое дълбоко въздух и за пореден път си напомни, че обича този мъж независимо колко вбесяващ може да бъде.

— Последният бастион на мъжкия шовинизъм: атакувате възпроизводителната ни система, сякаш тя ни прави слаби. Когато в действителност вашата Y-хромозома ви превръща в по-слабия пол.

— Наистина четеш Морийн Дауд.

— Това е еволюционен факт. Мъжката хромозома губи гени. Мъжете губят потентността си, но продължават да се държат като Чингис хан.

— Какво искаш да кажеш? Искаш да спреш противозачатъчните ли?

Тя се усмихна сладко. После заяви:

— Не можеш да ме спреш, Стив. Ще бъда обвинител по делото. И ще спечеля.

— Удари ме с всичка сила, Вик.

— О, ще го направя. Ще те накълцам на малки парченца и ще те използвам за стръв.

— Ох!

— Но ако те дам на акулите, те няма да искат да те близнат.

— Професионална вежливост — призна Стив и кимна в знак на съгласие.

— Затова просто ще те унищожа в съдебната зала.

— Как? Ще ме отегчиш до смърт ли?

— Ще подавам възражения на всеки твой иск, ще оспорвам всеки правен казус. Този път ще ти се наложи да поработиш за разнообразие.

— Ужас! Чака ме смърт от отегчение.

— Ще те смажа и пред съдебните заседатели. Встъпителната част. По време на кръстосаните разпити. И накрая. Ще те вържа на възел. И ще го направя така, както ти никога не би могъл. Ще спечеля честно и почтено.