Пол Ливайн
Адвокат в леглото (1)

1.
Голямото тичане

Малко след два през нощта Стив Соломон спринтираше по дигата и гонеше мъжа с джета.

Черен неопрен. Черна каска. Черно забрало. А бе — Дарт Вейдър.

Мъжът му показа среден пръст, после даде мръсна газ. Джетът литна във въздуха, падна с плясък във водата и се понесе с рев към залива Бискейн.

— Спри го, вуйчо Стив! — викаше Боби. Стив беше наредил на дванадесетгодишния си племенник да стои на дока, но момчето също тичаше по петите му. — Можеш да го хванеш!

„Абсолютно, хлапе. Дай ми на мен да хващам лошите, да освобождавам делфини и да спасявам света.“

Сърпът на Луната висеше над залива. Делфинариумът трябваше да е притихнал. Вълничките в канала трябваше спокойно да се полюшват от лекия ветрец, а въздухът да мирише на сол и водорасли. Вместо това джетът ревеше като разярен звяр и оставяше след себе си диря от мръсни газове.

Стив се затича още по-силно. В миналото беше най-бързото еврейче на „Пайн Три Драйв“ — е, бандата се състоеше повече от флегми, отколкото от спринтьори.

Реши, че още има шанс да хване непознатия. Каналът се простираше триста метра право напред после правеше перпендикулярна чупка надясно и продължаваше още стотина, преди да стигне до открито море. Можеше да мине диагонално, по най-късата страна на триъгълника, и да пресрещне джета.

Погледна през рамо. Боби беше спрял или защото се беше уморил, или защото със закъснение се подчиняваше на заповедите на вуйчо си.

Стив полетя с всички сили, изпъна гръб, отпусна рамене, главата му не помръдваше. Беше цар на кратки разстояния. Крадеше бази в университета в Маями — трийсет метра спринт не бяха проблем. Но хич не го биваше на дългите разстояния. Нямаше търпение за тренировки, не обичаше и да се напряга. Преди Виктория, гаджето, с което живееше, беше спринтирал и в личния си живот. Спринт сто метра, връзки за по сто часа.

Летеше, краката му едвам докосваха земята. Прескочи една паднала палма, без да намали темпото. Стрелна с поглед мъжа и ножа за гмуркане над глезена. Пресметна разстоянието и времето. И вероятните наранявания.

„Рана от нож, мозъчно сътресение, удавяне“.

Щеше да го засече тоя тип.

Стив стигна до кея и скочи. Полетя във въздуха с разперени като криле ръце — право към мъжа с джета. Мислеше си…

„Какво правя, по дяволите?“