Пол Ливайн
Адвокат в леглото (24)

24.
Приказка за двама влюбени

„Законите на Соломон:

7. Акула, която не може да хапе, е просто русалка.“

Виктория отпушваше бутилка шардоне. Обикновено не близваше вино преди вечеря. Стив не знаеше лош знак ли е това, или добър.

— Здрасти, Вик — понечи да я прегърне, но тя се извърна.

„Лош знак.“

Наля си чаша вино. Не отвърна на поздрава му. Не му предложи чаша. Е, нищо. Той предпочиташе бира.

— Вик, искам да поговорим за делото. Мисля, че трябва да потърсим мъжете, които ме нападнаха днес.

— Ние?

— Ти. Прокуратурата. Ти разполагаш с всички средства. Онези двамата държат ключа към разрешаването на делото.

Тя отпи глътка, достатъчно голяма, за да бъде наречена направо гълток.

— Не и на моето дело.

— Не искаш ли да разбереш истината?

— Ето я истината: клиентът ти е извършил углавно престъпление. Някой е бил убит по време на извършването на углавното престъпление. Убийство по време на извършване на углавно престъпление. Делото е приключено.

— Защо си затваряш очите? Ти си служител на правораздаването, поне временно.

— Искаш ли да стане за постоянно, Стив?

— Ох!

— Какво по-точно искаш от мен, освен да ме направиш за смях пред съдия Гридли?

— Двама мъже ме отвлякоха от улицата. Искам да подам жалба.

— А-ха. Така нареченото ти „отвличане“.

— Така наречено ли?

— След всичките ти номера, Стив, откъде да знам? Искаш да подадеш жалба. Върви утре в полицията и я подай.

— Можеш поне да провериш регистрационния номер вместо мен. Запомних го отчасти.

— Колата вероятно е открадната.

— Това може да е следа. Откъде са я откраднали? Имало ли е свидетели? Човек никога не знае, докато не се разтърси.

— Не е моя работа, Стив.

— S-3-J-1. Черен линкълн. Само това видях. Хилсбъроу Каунти.

— Не искам да говорим за това.

— Но има загадка, която…

— От двете срещуположни страни сме.

— Само технически.

— Точно така. А на теб не ти пука за технически подробности. Като етичния кодекс например. За нормите на поведение. За правилниците и процедурите, които всички останали следват. Не уважаваш върховенството на закона! Красотата на закона. Самият закон.

— Добре де, виждам, че си малко разстроена…

— С нищо не се различаваш от клиентите си. Даже си по-лош от тях. Прекалено недисциплиниран си, за да бъдеш адвокат. Може би дори прекалено недисциплиниран и за да си престъпник. Трябваше да си избереш друга професия. Анархист би ти подхождало най-добре.

— „Антихрист“ ли каза?

Бузите й почервеняха от гняв.

— По дяволите, Стив! Знаеше, че не задържам доказателства. Защо казваш такива неща в съда?

— Опитвах се да подам жалба.

— Фалшива жалба.

— На това се вика „адвокатлък“.

— Вика му се „лъжене“!

— Между двете има доста голяма разлика.

— Харесва ти, нали?

— Какво да ми харесва?

— Да си Стив Акулата.

— Това ми е работата, Вик. Когато съм в съда, ще има кръв във водата.

— Не и ако играеш по правилата.

— Акула, която не може да хапе, е просто русалка.

— Искаш да кажеш, че съм слаба ли? Хайде нанеси ми най-страшния удар, който можеш, здравеняко. Ще играя по правилата и пак ще те победя.

Стив отвори вратата на хладилника и се скри зад нея, сякаш търсеше заслон от бурята.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Стив? Ти си незрял. Ти си безотговорен.

— Това са два проблема.

— Ти си дете.

— А твоят проблем е, че си мислиш, че законът е написан върху камък.

— Така е, по дяволите! Затова е закон!

Стив реши да изчака. Грабна една бира „Моримото“. Можеше да се наложи да чака дълго.

— Не можеш да си измисляш собствени правила на поведение — уведоми го тя.

— Разбира се, че мога. Нали сме в Америка.

— Да. Законите на Соломон — в гласа й се долавяше присмехулна нотка. — Какъв беше първият, дето ми го каза, когато проклетото пиле се изцвъка върху ръкава ми?

— „Когато законът не ти върши работа, изработи го ти.“

— Точно така. Хвалеше се с него. Е, аз съм друг човек. Не лъжа. Не нарушавам правилата. И не обвинявам отсрещната страна в извършването на деяния, които знам, че не е извършила.

Стив отпи голяма глътка бира. Имаше вкус на печена елда. Зачуди се дали Вик е свършила.

— И още нещо.

„Не е.“

— Спомняш ли си глупавата реплика, с която се опита да ме свалиш? В деня, когато се запознахме?

Стив поклати глава. Откъде, по дяволите, можеше да си спомня това? И как тя можеше да помни всичко тъпо или нелепо, което той беше казал или направил? В този безславен ден се озоваха в две срещуположни килии. Беше флиртувал с нея, но как тя можеше да помни какво й е казал?

— Каза, че би желал да си ми учител — припомни му Виктория.

„А, това.“

— Това беше най-добрата ми реплика — отвърна Стив.

— Това беше най-лошата ти реплика. Мразя сексистките закачки. И тогава те мразех и теб. Не съм била толкова бясна до днес.

Стив беше казал и още нещо, докато бяха в ареста, и много добре си го спомняше:

„Съкилийници днес, сродни души утре.“

Беше се направил на интересен. Но се оказа вярно. В момента, в който я беше видял да влиза в залата онзи ден, беше усетил нещо към нея.

 

 

— Ти ме плени, Вик. Ти ме плени още с „Разкарай се“.

— Толкова си ужасно вбесяващ — продължи тя.

— Мислех, че затова ме хареса.

— Не, обичам те въпреки това. Но знам, че когато си легна довечера и се събудя утре сутринта, пак ще си вбесяващ. И честно казано, Стив, писна ми!

Тя въздъхна и се облегна на плота. Кухнята притихна, чуваше се само бръмченето на хладилника.

Стив изпи голяма част от бирата, докато чакаше. Явно беше свършила. Изчака още няколко секунди. После тихо промълви:

— Знаеш ли какво каза току-що? Че ме обичаш. И аз те обичам. Още от деня, в който папагалът се изцвъка на ръкава ти и ти се разплака. Така че съжалявам. Днес се увлякох. Преминах границата. Няма да се случи повече. Не и с теб, искам да кажа. Другите адвокати са си потенциални жертви.

Направи крачка към нея, изчака достатъчно дълго, за да й позволи да скъси разстоянието и да го пресрещне на половината път за помирителна прегръдка. Но тя не помръдна.

— Остави ме на мира, Стив.

— Добре, щом това искаш…

Но тя вече беше излязла.