Фабиан Ленк
Скандал на Олимпиадата (16)

Олимпийските игри в Античността и абсолютният шампион Милон

Олимпия е разположена на гръцкия полуостров Пелопонес, между реките Алфей и Кладей. Археологическите находки показват, че районът бил обитаван още от праисторически времена. Според легендата тук Зевс премерил сили с баща си Кронос^[1], победил го и заел трона му на планината Олимп. В чест на паметната битка и победата на Зевс мястото било наречено Олимпия. Друга легенда разказва, че след като аргонавтите се завърнали със златното руно от Колхида, се заклели във вечно приятелство и решили да изберат най-красивото място в Елада, където да организират атлетически състезания в прослава на Зевс. Поверили тази задача на великия Херакъл. След дълго търсене той избрал място между реките Алфей и Кладей и го нарекъл Олимпия в чест на Зевс Олимпийски.

Както и да е възникнала, древна Олимпия била на особено голяма почит сред гърците. Тук бил издигнат олтар, а по-късно и храм на Зевс. Знае се, че през 10 в.пр.Хр. Олимпия вече била център на култа към Зевс — върховния бог в древногръцкия пантеон. На всеки четири години тук се извършвали празнични жертвоприношения в чест на великия бог. Това били едни от най-големите религиозни празници в Древна Гърция. Те, както повечето религиозни тържества, били съпътствани от атлетически състезания. С течение на времето скромните в началото игри се превърнали в най-известните състезания в Древна Гърция и привличали участници и зрители от целия гръцки свят. За тяхно историческо начало е приета 776 г.пр.Хр., когато за пръв път на мраморна плоча било изписано името на победителя в обикновеното бягане — атлетът Коройбос от град Елис.

Игрите продължавали пет дни и се провеждали веднъж на четири години. По време на игрите войните се прекратявали и воюващите били длъжни да спазват т.нар. олимпийски мир (екехейрия), за да могат състезателите и гостите на игрите да пътуват спокойно. За игрите понякога пристигали над 50 000 гости от всички краища на Гърция и дори чак от колониите. Организатор на Олимпийските игри в началото бил град Пиза, а след 576 г.пр.Хр. — град Елис. Обикновено от гражданите на Елис били избирани и еладониците — съдиите и организаторите на игрите. Десет месеца преди началото на игрите, те били събирани в специална сграда в Елис, където били обучавани да бдят за стриктното спазване на правилата на игрите.

Най-старата дисциплина била бягането. Състезанията се провеждали първия ден и включвали три дисциплини: стадий — една дължина на пистата, диалос — две дължини на пистата, и долихос — 20 или 24 дължини на пистата. Самата писта била дълга 192 м. Бягането било част и от една от най-предизвикателните дисциплини — пентатлонът (от гр. „пенте“ — пет, и „атлон“ — състезание), който включвал и хвърляне на диск и копие, скок и борба.

Много почитатели имали надбягванията с коне и колесници. Те се провеждали на хиподрума — овална писта, дълга 1200 м. При конните надбягвания ездачът скачал от коня и пробягвал последната част до финала редом с него.

Надбягването с колесници вероятно било най-популярната от всички дисциплини, но и най-опасната. Колесниците с два или четири коня правели 12 или 24 обиколки на пистата. В едно състезание можели да участват до 40 колесници и сблъскванията били неизбежни.

Дисциплините в борбата били три — борба в изправено положение, борба на земята (продължавала по-дълго) и много опасна комбинация от борба и юмручен бой, наречена „панкратион“. Панкратионът продължавал няколко часа, разрешени били всякакви тактики, с изключение на хапане и бъркане в очите. Участниците носели и кожени ремъци с метални гвоздеи, които можели смъртоносно да ранят съперника.

Победителите в Олимпия получавали венец от свещеното маслиново дърво, растящо пред храма на Зевс и правото да сложат своя статуя в Олимпия. Но истинската награда била самото участие в игрите и славата, съпровождаща победителите. Те били посрещани в родните им места с пищни тържества и церемонии. Победата в Олимпийските игри прославяла града и затова градските власти осигурявали големи привилегии и материални награди на победителите — освобождавали ги от данъци до края на живота им, осигурявали им пожизнено почетни места в театъра и издръжка от хазната…

Но всичко това се отнасяло само за победителите. Класираните на второ и трето място не получавали абсолютно нищо.

В игрите имали право да участват само мъже, които са свободни граждани и не са осъждани за тежки престъпления. Тъй като подготовката за игрите изисквала много време и средства, участниците били най-вече аристократи, а по-късно и професионални спортисти. Повечето състезатели имали лични треньори и тренирали усилено часове наред всеки ден най-малко десет месеца преди игрите. Месец преди началото на игрите всички състезатели се събирали в град Елис, където съдиите наблюдавали тренировките и определяли за участие само най-добрите от тях.

Според древногръцките закони жените не били допускани до олимпийския стадион нито като състезатели, нито като зрители. Единствената жена, която можела да наблюдава знаменитите състезания била Деметра — богинята на плодородието.

Освен в Олимпия атлетически игри се провеждали и в много други древногръцки градове, но най-известните били игрите в Делфи — в прослава на Аполон, и игрите в Немея и Истмия — в чест на Посейдон. Атлет, който спечели тези четири най-престижни състезания, получавал почетната титла „периодонике“.

Борецът Милон от Кротон бил прочут гръцки атлет, живял през 6 в.пр.Хр. Печелил титлата „периодонике“ шест пъти и близо 24 години никой не можел да излезе насреща му в борбата.

Сведенията за живота на Милон са оскъдни. Разказите на древните автори често са доукрасени и преувеличени. Известно е, че е роден в Кротон — един от градовете, прочут с добрите си атлети.

Животът на атлетите в Древна Гърция не бил никак лек. Техните почитатели очаквали от тях да приличат на полубогове, когато излязат на стадиона, затова трябвало да поддържат отлична физическа форма. Времето им минавало в тренировки и пътувания от състезание на състезание. Ежедневните тренировки били тежки и изнурителни. За да издържат на огромните натоварвания, атлетите спазвали желязна дисциплина.

Вероятно и животът на Милон не е бил по-различен. Според някои древни автори негов личен треньор бил прочутият философ Питагор, който живял близо до Кротон. Разказват, че една вечер по време на пир, таванът на залата тръгнал да пада. Милон подпрял тавана на плещите си, докато празнуващите, включително и Питагор, напуснали залата. Питагор бил впечатлен от огромната сила на бореца и му станал личен треньор.

Заради нечовешката си сила Милон бил сравняван с Херакъл. Древногръцкият историк Диодор Сицилийски (1 в.пр.Хр.) пише в своята „Историческа библиотека“, че при един сблъсък между град Кротон и съседния град Сибарис през 510 г.пр.Хр. Милон повел гражданите на Кротон и също като Херакъл бил наметнат с лъвска кожа, а на главата си носел Олимпийския венец. Само при вида му противниците, които били многократно повече от гражданите на Кротон, се обърнали в бяг.

Легенди се носят и за огромния му апетит. Според тях той изяждал на ден 9 кг месо, 9 кг хляб и изпивал 10 л вино. Бил толкова силен, че сам пренесъл бронзовата си статуя на победител в Олимпийските игри до Алтиса в Олимпия.

Обикновено гърците приписвали на своите герои героична смърт, която ги приближавала до боговете. Точната дата на смъртта на Милон не е известна. Според древните автори Страбон и Павзаний, които живели векове след Милон, атлетът един ден вървял през гората и видял огромно дърво с поставени в ствола му клинове, за да се разцепи. Милон решил да покаже силата си и да разцепи вековното дърво с голи ръце. Пъхнал ръцете си в образуваната цепнатина и напънал мишци. Но клиновете изпадали и Милон се оказал хванат в капан, с ръце, заклещени в ствола на дървото. Така останал беззащитен и глутница вълци го нападнали и разкъсали.

Олимпийските игри продължили да се радват на огромна популярност векове наред. Те се провеждали до 394 г., когато били забранени от римския император Теодосий I — той смятал, че игрите са несъвместими с християнството.

След забраната на игрите Олимпия постепенно западнала и граденото повече от хиляда години било разграбено, разрушено и запуснато.

В годините на най-големия си разцвет Олимпия представлявала великолепен комплекс от храмове, съкровищници, спортни съоръжения, административни сгради и странноприемници. Най-святото място се наричало Алтис. То било оградено със свещена ограда — пояс от вековни дървета. Зад оградата били разположени храмът на Хера, построен около 600 г.пр.Хр., Претанеят — квадратна сграда с олтар на Хера, и храмът на Зевс, в който се извисявала прочутата статуя на Зевс, изработена от известния древногръцки скулптор Фидий. На север от тях били разположени повече от десет съкровищници — отделни постройки, в които се пазели съкровищата на светилището, дарени от различни гръцки градове. На изток от тях се намирал олимпийският стадион. Тъй като тренировъчните игрища, странноприемниците и палатковите лагери се разполагали на западния вход на Алтиса, пътят на атлетите до стадиона задължително минавал покрай съкровищниците.

Безспорно най-голямото съкровище на Олимпия била статуята на Зевс, изваяна от Фидий. Тя се смята за едно от седемте чудеса на древния свят. Храмът на Зевс бил колосален — с дължина 64 м и ширина 28 м. Отвън бил богато украсен с колони и релефи, изобразяващи сцени от гръцката митология. Великолепната статуя на Зевс Олимпийски се намирала в централното помещение на храма и смайвала посетителите със своята монументалност. Седналият върху трон Зевс бил висок около 12 м. Древногръцкият писател Страбон отбелязва, че: „Макар храмът да е внушителен, пак оставаме с впечатление, че ако Зевс рече да стане от трона, ще събори покрива на храма“. Тялото на Зевс било изработено от слонова кост, туниката и косата му били от злато, а тронът — от кедрово дърво, инкрустирано с абанос и скъпоценни камъни. Фидий изваял лицето и фигурата на Зевс с изключително майсторство. Лицето на бога изразявало достойнство и благородство. На главата му имало венец на олимпийски победител, през лявото му рамо била заметната златна тога, осеяна с палмови листа. В дясната си ръка Зевс държал малка статуетка на богинята на победата Нике, а с лявата се подпирал на дълъг жезъл, какъвто носели еланодиците. Жезълът бил украсен със скъпоценни камъни, а на върха му бил кацнал свещеният орел — символ на Зевс.

През 394 г. около 800 години след създаването й статуята била пренесена в Константинопол, където сто години по-късно била унищожена при пожар в императорския дворец.

През 395 г. Олимпия и всички събрани в нея съкровища стават жертва на готите, а малко по-късно градът попада в ръцете на християните и бива разграбен напълно. Градът и светилищата постепенно запустяват. Едва през 1870 г. започват първите разкопки. Днес храмът на Зевс е най-величествената руина в Олимпия.

Съвременните Олимпийски игри са възстановени през 1896 г. по инициатива на барон Пиер де Кубертен. Те се провеждат на всеки 4 години в различни държави по света. Олимпийското движение продължава да носи посланието на древните олимпийски игри — за мир, братство, равноправие и честна игра.