Фабиан Ленк
Скандал на Олимпиадата (12)

Деликатна задача

— Телестас! — каза Юлиан, докато продължаваха да вървят. Подозрението отдавна се прокрадваше в главата му и колкото повече го обмисляше, толкова повече се проясняваше картината.

Приятелите го гледаха слисани:

— Не е възможно — отвърна Ким. — Той е част от семейството на Диотимос!

Леон също беше скептичен:

— Какъв мотив може да има?

— Пари! — извика Юлиан. — Той участваше в залаганията.

— Да, но залагаше винаги на губещи атлети — възрази Юлиан. — Ами Елипа? Подозирахме и нея.

Децата бяха застанали пред странноприемницата.

Юлиан поклати глава:

— Продължавам да твърдя, че Телестас е нашият човек. Всички улики водят към него. Кой знае, може би е правил и други залози…

— Нещо не разбирам — отрони Ким.

— Телестас заложи малки суми на Филанор и Диотимос, за да не събуди подозрение — обясни Юлиан. — А след това сигурно е заложил по-големи суми на съперниците им! След това е направил така, че Филанор и Диотимос да отпаднат и е прибрал много повече пари от залозите за иначе губещи атлети.

— Доста смела теория — зяпна Ким.

— Която освен това не може да бъде доказана — допълни Леон.

— Не е точно така — възпротиви се Юлиан. — Ако теорията ми е вярна, Телестас би трябвало да е пълен с пари. Така че само трябва да проверим дали наистина е така.

— И как ще го направим? — в един глас попитаха Ким и Леон.

— Като претърсим кесията му — тихо предложи Юлиан. — Още тази нощ!

— Ти си луд! — извика Ким. — Как ще я вземем?

— Докато спи…

Леон се засмя:

— Искаш да се промъкнеш в стаята му и да провериш?

— Точно така!

Леон изду бузи:

— Това е лудост! Но не е невъзможно.

— Най-напред трябва да изпратим Телестас при Клейтас, който спешно се нуждае от помощ — напомни Ким.

Децата се втурнаха в стаята на лекаря и разказаха за случилото се. Телестас беше ужасен и без да се бави, тръгна към палатковия лагер. Приятелите го огледаха внимателно. Лекарят не носеше кесия на колана си, но хитонът му бе странно издут на гърдите. Дали не е скрил там кесията с драхми?

Лекарят извади стрелата от раната на Клейтас, почисти я и я превърза.

— Раната е доста дълбока — каза той, щом приключи, — но няма засегнати мускули.

— Хвала на Зевс! — извика Клейтас. — Значи утре ще мога да се състезавам!

Лекарят поклати глава:

— Не, няма да можеш.

— Трябва да се състезавам! — упорстваше борецът.

— Глупости! — леко раздразнен отвърна лекарят. — Раната веднага ще се отвори!

Клейтас се заинати като малко дете:

— Трябва! Не разбираш ли!? — крещеше той.

Лекарят погледна към небето:

— Нямаш никакви шансове с тази рана. Това достатъчен довод ли е?

— Е, добре — мрачно отвърна Клейтас. — Ами Милон, този подлец? Надявам се, че ще го арестуваш. Той стреля по мен!

— Не говори глупости, в името на Аполон! — извика някой от зяпачите. — Не си го видял!

С голямо неудоволствие борецът се съгласи, че наистина няма доказателства.

Телестас се надигна с въздишка и тръгна към странноприемницата. Приятелите го следваха на известно разстояние.

— Няма как да не извади кесията, когато легне. Трябва само да изчакаме, докато заспи — предложи Юлиан. — Тогава ще се вмъкнем в стаята му.

Ким реши, че не е чула добре:

— Ние?

— Ами да, един от нас трябва да го направи — уточни Юлиан.

Ким се засмя:

— Ясно, един от нас! Ами, значи ти, тогава!

Юлиан кимна храбро. Идеята беше негова, в края на краищата. Но сега, когато трябваше да я осъществи, го обхвана страх. Как изобщо можа да си помисли, че ще влезе в стаята на Телестас?

— Няма да си сам — успокои го Ким. — С Леон ще пазим някой да не те изненада.

Леон го потупа по рамото:

— Аз ще вляза в стаята, Юлиан — каза той. — Щурата ти идея все повече ми харесва!

Юлиан въздъхна с облекчение.

Децата се прибраха в стаята си и зачакаха в странноприемницата да настъпи пълна тишина. После Леон отвори вратата и се огледа. Коридорът беше празен. Момчето излезе и на пръсти се запромъква към стаята на Телестас. Приятелите го последваха, като не изпускаха коридора от очи.

Най-после Леон стигна до вратата на лекаря, наведе се и погледна през ключалката. В стаята беше тъмно. Сърцето му биеше до пръсване. Внимателно натисна дръжката. Заключено! Но Леон не се предаде. Стаята имаше прозорец към вътрешния двор…

— Ще се опитам да вляза откъм вътрешния двор — прошепна той на приятелите си.

Децата излязоха на двора. Мраморните статуи на богове меко блестяха под лунните лъчи. От водоскока се чуваше успокоителното шуртене на вода. Към двора гледаха много прозорци и Леон с радост забеляза, че прозорецът на Телестас беше отворен! Вероятно лекарят е отворил, понеже нощта бе доста задушна.

Леон се огледа. Освен Юлиан, Ким и Кия, не се виждаше друг. Момчето пое дълбоко въздух, после тихо се покатери на перваза на прозореца и погледна в стаята. На слабата лунна светлина успя да различи неясните очертания на едно легло, върху което някой спеше, и малка масичка до леглото. Нямаше как да се види дали лекарят е оставил нещо върху нея.

По челото на Леон изби студена пот, явно се налага да влезе в стаята. Предпазливо се спусна от перваза и застана насред стаята. Ослуша се. От леглото се дочуваше тихо похъркване. Това е добре! Леон направи няколко крачки и стигна до масичката.

Върху нея лежеше кесия! Леон протегна ръка и пръстите му докоснаха фината кожа. Момчето внимателно дръпна връвта, с която беше забързана кесията. Усети по гърба му да се стича ледена пот. Юлиан се оказа прав. Телестас разполагаше с голяма сума пари. Подозрително голяма!