Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (75)

74

Напуснахме шикарния апартамент на Уил Рудолф точно в два часа през нощта. В Северна Каролина беше пет сутринта. Виеше ми се свят. На Кейт също. И двамата не бяхме в час.

Преумора, изтощение, възможни вътрешни наранявания, всичко се сливаше в едно. Може и друг път да съм се чувствал по този начин, но, честно казано, не си спомнях, пък и нямах желание да се ровя из паметта си. Строполихме се в първата от нашите стаи в момента, в който се добрахме до „Холидей Ин“.

— Как си? Не ми изглеждаш особено добре — попита Кейт и извади слушалка и уред за мерене на кръвно налягане от пътния си сак. Тя изобщо не приемаше отговори като „не“, „в никакъв случай“ или „няма да стане“.

Въздъхнах.

— Не съм дошъл за преглед на физическите ми параметри — казах с най-голямата решителност, която успях да си придам при дадените обстоятелства.

— Свали си ризата, детектив Крос — нареди ми Кейт. — Не ми усложнявай излишно деня. Или по-скоро нощта.

Започнах да си свалям ризата през главата. Издадох нещо средно между стон и крясък. Самото сваляне на ризата ми причиняваше непоносима болка. Може би наистина бях сериозно наранен.

— О, ти си направо супер и екстра — усмихна се доктор Мактиърнън и ми намигна. — Дори ризата не можеш да си свалиш.

Тя се приближи до мен, много близо до мен и започна да преслушва дишането ми със слушалката. Аз можех да чуя дишането й без помощта на какъвто и да било уред. Харесваше ми биенето на сърцето й толкова близо до мен.

Провери състоянието на раменната ми лопатка. После вдигна ръката ми и аз изквичах от болка. Може би се бях пребил по-зле, отколкото си мислех. Но по-скоро тя не ме докосваше по най-нежния начин, докато ме преглеждаше.

След това ме сръга в корема и ребрата. Видях звезди, но дори не гъкнах в знак на протест.

— Боли ли те така? — попита.

— Не. Може би. Да, малко. Добре де, доста. Ох! Тук не чак толкова. Ох!

— Да те блъсне кола не спада към начините за поддържане на средно статистическото човешко тяло в шампионска форма — каза тя. Отново докосваше ребрата ми, този път по-внимателно.

— Планът ми не беше такъв — казах аз, защитавайки се по единствения възможен начин.

— И какъв беше твоят план?

— В Биг Сур ми мина през ума, че той вероятно знае къде е Нейоми и не можех да му позволя да се измъкне. Окончателният ми план беше да я намеря. И все още е.

Кейт използва и двете си ръце, за да опипа гръдния ми кош. Натисна ме, но не прекалено. Попита ме дали боли, когато си поемам дъх.

— Честно казано, да, особено от тази страна — отговорих аз. — Много приятно пипаш.

— Ъхъ. Сега панталоните, Алекс. Може да задържиш гащите, ако така ще се чувстваш по-добре.

В дикцията й все още се долавяше леко фъфлене.

— Не е необходимо да се забавляваш чак толкова неприкрито, дявол да те вземе.

Неочаквано се бях разсънил напълно. Обаче ми харесваше как Кейт ме докосва. Много ми харесваше. Между нас започваха да прелитат друг вид искри.

Свалих си панталоните. Но не можех да стигна до чорапите, нямаше начин.

— Хм. Всъщност не е толкова зле — сподели тя мнението си, но така и не разбрах за какво точно. Започна да ми става горещо в хотелската стая.

— Много натъртвания — обобщи тя. — Ще ми се да имах подръка една тубичка бацитрацин. Това е антибиотик.

— И аз си помислих същото.

— Кръвното ти налягане е малко високо, но не смятам, че имаш нещо счупено — заяви тя. — Не ми харесва обаче изменението на цвета в областта на корема и лявото ти бедро. Утре ще чувстваш възпаление и вдървяване на мускулите и ще трябва да минем през „Седърс-Синай“ за няколко рентгенови снимки. Разбрахме ли се?

В интерес на истината аз се почувствах малко по-добре, след като Кейт ме прегледа и ме увери, че няма да пукна внезапно през нощта.

— Дадено. Не минава ден, без да сключим по някоя сделка. Благодаря за прегледа, докторе.

— За мен беше чест — усмихна се тя най-сетне. — Приличаш малко на Мохамед Али.

И друг път са ми го казвали.

— В разцвета на силите му — пошегувах се аз. — Обаче танцувам като пеперудка.

— Обзалагам се. Аз жиля като пчеличка — намигна ми тя и отново сбърчи нос. Симпатичен тик.

Целунахме се нежно. Само една съвсем бърза целувка. В нея имаше нещо истинско. Хареса ми вкуса на устните на Кейт и начина, по който прилепваха към моите. Целунахме се още веднъж, може би за да си докажем, че първият път не е било грешка или пък че е било.

Имах чувството, че мога да целувам Кейт цяла нощ, но и двамата се отдръпнахме един от друг.

— Не се ли възхищаваш на моя самоконтрол? — усмихна се тя.

— И да, и не — отговорих аз.

Отново си навлякох противната риза. Това ми коства известно усилие и предизвика адска болка. Непременно щях да отида на рентген утре.

Притиснахме се един към друг върху завивките и се целувахме още малко, докато и двамата не заспахме. Благословен сън.

Аз се събудих пръв. Беше пет и десет сутринта според часовника в хотелската стая.

— Будна ли си, Кейт? — прошепнах.

— Ммм. Вече съм будна.

— Пак ще отидем в апартамента на Джентълмена — съобщих й аз.

Предварително се обадих на агента на ФБР, който отговаряше за операцията. Казах му къде да погледне и какво да търси.