Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (40)

39

Късно следобед трийсетина от най-близките ми приятели и родственици се изсипаха в къщата на Пета улица. Разследването в Северна Каролина беше в центъра на дискусията. Това бе естествено, макар всички да знаеха, че щях да им кажа, ако имаше добри новини. Дадох обнадеждаващи насоки на разговора, въпреки че всъщност нямаше такива. Това бе най-доброто, което можех да направя за тях.

Двамата със Сампсън, най-сетне се събрахме на задната веранда, след като бяхме мушнали излишно много бира и полусурови бифтеци. Той имаше нужда да слуша, аз имах нужда да поговоря като ченге с моя приятел и партньор.

Разказах му всичко, което се беше случило до този момент в Северна Каролина. Той разбра в какво се състои трудността както на разследването, така и на преследването. Участвали сме заедно и преди това в случаи, в които липсва и най-малката следа.

— Отначало напълно ме изхвърлиха зад борда. Не искаха да чуят и думичка от мен. По-късно положението леко се подобри — казах му аз. — Ръскин и Сайкс услужливо ми се обаждат и ме държат в течение. Особено Ръскин. Понякога дори се опитва да ми помага. Кайл Крейг също участва. От ФБР все още не искат да ми кажат какво знаят.

— Нямаш ли някакви догадки? — осведоми се Сампсън. Слушаше напрегнато.

— Може би някоя от отвлечените жени е свързана с важна личност. Може би броят на жертвите е много по-висок, отколкото го представят. Може би убиецът е свързан с някой, който разполага с власт и влияние.

Не трябва да се връщаш там — заяви Сампсън, след като изслуша всички подробности. — По всичко личи, че в случая са ангажирани вече достатъчно професионалисти. Не започвай поредната си вендета, Алекс.

— Вече съм я започнал — отговорих аз. — Струва ми се, че Казанова се забавлява от факта, че ни е шашнал със съвършените си престъпления. Струва ми се също, че му допада идеята аз да съм шашнат и обезверен. Тук има още нещо, но засега не знам какво. Струва ми се, че точно сега той е в разгара си.

— Хм… Като те слушам, и ти си в разгара си. Плюй на него, Алекс, мътните да те вземат. Не си играй на Шерлок Холмс, мама му стара, с тоя извратен откачалник.

Не казах нищо. Само поклатих глава, моята много твърда глава.

— Ами ако не успееш да го заловиш? — каза Сампсън най-накрая. — Ако не успееш да разнищиш случая?

Това беше една вероятност, която нямаше да взема предвид.