Джейн Ан Кренц
Златният шанс (14)

Четиринадесета глава

На сутринта Фила се събуди от силно чукане по входната врата на вилата и бавно вдигна клепки. Усети, че е притисната от нещо тежко. Инстинктивно се размърда и се опита да го избута настрани. То не се помръдна. Пръстите й докоснаха гола кожа, кожа с твърди косъмчета — мъжка кожа. Ужасена, тя мигновено се разсъни и започна да рита и да драска като подивяла.

— Фила! Фила, чакай. Спри се. Аз съм. Успокой се, скъпа.

— Махни се от мен! — изсъска задъхано Фила, блъскайки широките плещи на Ник.

— Ето, махам се. Съжалявам… Трябва да съм се обърнал в съня си.

Той бързо се претъркулна на една страна и издърпа краката си, които се бяха сплели с нейните. Бе лежал проснат върху нея, тежкото му бедро бе притискало крехкото й тяло, а ръката му бе била преметната през гърдите й.

Фила се надигна все още запъхтяна и отметна косата от лицето си.

— Добре ли си? — нежно я попита Ник.

— Има някой на вратата…

— Аз ще отворя.

Той стана и отново я погледна загрижено.

— Добре ли си?

Фила кимна бързо, избягвайки очите му.

— Да… Да, всичко е наред. Само за миг изпаднах в паника, това е всичко. Казвала съм ти, че не мога да понасям мъж върху себе си.

— Беше случайно, миличка.

— Знам, знам. Върви да видиш кой чука.

Ник нахлузи джинсите си и излезе.

Тя на няколко пъти дълбоко си пое въздух и се посъвзе. По всичко личеше, че този път не беше чак толкова зле. Паниката й бе била краткотрайна и вече затихваше.

От другата стая се дочу гласът на Рийд Лайтфут.

Фила се измъкна от постелята и облече халата си. Когато отвори вратата на спалнята, почти бе възвърнала нормалното си състояние.

— Е, Фила, тази сутрин не си с блеснали очи и разрошена перушина — шеговито подхвърли Рийд, когато я видя да влиза в хола. — Тъкмо казвах на Ник, че сигурно ще пожелаеш да дойдеш с мен на голф и още веднъж да се пребориш с топката. Е, какво мислиш по въпроса?

Фила премигна. Погледът й се насочи към Ник, който стоеше бос до входната врата и внимателно я наблюдаваше — явно отново замисляше нещо.

Тя се прозя престорено.

— Мисля, че днес не ми се играе голф. Защо не отидеш ти, Ник?

Настъпи тягостна тишина, докато двамата мъже проумеят думите й.

Рийд се прокашля.

— Няма да ти отнеме много време, Фила. А и сигурно Ник има да вършиш доста неща…

— Така е… — смънка Ник. — Пък и не нося стикове със себе си. Не съм играл отдавна.

Фила присви очи.

— Не ставай смешен. Тази сутрин нямаш да вършиш нищо конкретно и освен това, винаги можеш да вземеш под наем стикове от клуба.

— Днес игрището сигурно ще е претъпкано… — обади се колебливо Рийд. — Май ще е най-добре да отложим за друг път.

— Хей — намръщи се Фила. — Не съм свикнала толкова мъже да се мотаят в дневната ми толкова рано. Това ме нервира. Ако ще тръгвате, тръгвайте.

Рийд рязко извърна глава към Ник.

— Зависи от теб. В настроение ли си за една игра?

— Вероятно ще ме разбиеш.

— Дяволски си прав — засмя се Рийд. — Особено, ако вече си забравил как се хваща стик.

— Е, не съм чак толкова зле. Стиска ли ти да заложиш малко пари?

— Да, ама ще ги спечелиш на куково лято.

— Ще видим. Чакай да си намеря някакви обувки. Ей сега се връщам — каза Ник и бързо тръгна към спалнята.

— Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с нас? — обърна се Рийд към Фила.

— Напълно. Искам да закуся както трябва. Кафето и датският салам не са ми достатъчни.

— Преди играта можем да отидем в ресторанта на клуба и да хапнем наистина добре.

— Ха! Знам си аз. Изкусяваш ме да дойда с обещанието за яйца и шунка, а после ще ми кажеш, че нямаме време за ядене, защото твърде много хора чакали да играят. Ще ме изкараш набързо на терена и аз ще трябва да обикалям осемнадесетте дупки на гладен стомах.

— Защо накара Ник да дойде с мен?

— Мисля, че е време отново да се откриете един друг. Струва ми се, че през последните години и двамата сте забравили няколко важни неща за себе си.

— Какво например?

— Сети се сам. И двамата сте много интелигентни. Е, не сте гении, но определено сте над средното ниво. Можете да постигнете всичко, което си пожелаете.

Ник излезе от спалнята с преметнато яке през рамото. Приближи се до Фила и я целуна по устните.

— Нали помниш какво се споразумяхме?

Тя сбърчи чело.

— Хайде, махай се оттук.

— Винаги ли е толкова дръпната сутрин? — попита Рийд, като последва навън сина си.

— Не. Понякога е и по-лошо. Не се тревожи, работя по въпроса.

Фила затвори вратата, направи отегчена физиономия и отиде в кухнята да си приготви кафе. Включи кафе машината и се отправи към банята, за да си вземе сутрешния душ.

Когато прекосяваше хола, забеляза, че вратата на килера е полуоткрехната. Отвори я и установи, че Ник бе напъхал там чаршафите и одеялата, които му бе дала снощи, за да спи на канапето. Сигурно бързайки да отвори на Рийд, не бе намерил къде другаде да ги скрие.

Фила започна да вади и да сгъва завивките, които той бе смачкал заедно с дрехите си. Нещо изшумоля в джоба на ризата му. Фила погледна вътре и видя някаква хартия. Понечи да продължи работата си, но инстинктът й я накара все пак да бръкне в джоба и да извади листа. Разгърна го внимателно — беше факс, съдържащ копие на вестникарска статия отпреди два месеца и половина.

 

 

„Холоуей. Днес Елия Сполдинг, жител на Холоуей, беше признат за виновен по обвинение за притежание на наркотици и физическа саморазправа със служителка на социалните служби.

Сполдинг получи присъда от осемнадесет месеца затвор.

Историята се разиграла на паркинга пред ресторанта «Холоуей Грил». От изнесените показания в съда стана ясно, че Сполдинг се съгласил да се срещне в заведението с Филаделфия Фокс — социален работник — за да обсъдят някои въпроси, засягащи сиропиталището, което той заедно с жена си Рут организирал във фермата си.

Сполдинг и Фокс пристигнали на паркинга приблизително по едно и също време. Последвал остър спор, по време на който Сполдинг нападнал социалната служителка и се опитал да я завлече в пикапа си. Фокс се съпротивлявала и затова Сполдинг извадил от колата пистолет. Полицията пристигнала на местопроизшествието, точно когато я заплашвал с оръжието.

При ареста Сполдинг бил претърсен и в него било открито известно количество хероин. Освен това, било му предявено обвинение и за физическа саморазправа.

По време на процеса жена му поддържаше твърдението, че той никога не е използвал наркотици. Децата, които са се намирали под опеката на семейство Сполдинг, са преместени в други домове.“

 

 

Докато Фила сгъваше листа, пръстите й трепереха. Ник се бе ровил в миналото й. Ядосана, тя се запита какво ли бе целил с това или, още по-лошо, в какво се бе усъмнил.

Всичко онова, за което се говореше в статията, той вече го знаеше и нямаше никаква причина да смята, че би могло да има нещо повече около онази история.

Фила седна в края на канапето и се опита да разсъждава логично. Всъщност, не би трябвало да се безпокои. Ник просто се бе поинтересувал от Елия Сполдинг, защото знаеше, че тя се страхува от този човек. Вероятно, бе се искал да се увери, че може сама да се защити, ако Сполдинг отново се появи в живота й.

„Ето затова е било всичко.“ Фила реши, че има достатъчно други неща, за които да се притеснява, за да се тормози и за това.

 

 

— Май че ми дължиш една бира, Ник, без да смятаме десетачката — широко се ухили Рийд Лайтфут, когато приключиха с осемнадесетата дупка и тръгнаха към сградата на клуба. — Дявол да го вземе, това са най-лесните пари, които съм спечелил от доста дълго време насам. Кога си играл за последен път?

— Преди шест месеца, с един клиент.

— Победи ли го?

— Да. Но той не беше толкова добър като теб. Сигурно ти постоянно се поддържаш във форма.

— Така е.

— Хайде, ще те почерпя една бира.

— Не забравяй за десетачката.

Намериха два свободни стола на терасата в клуба и седнаха. Ник се облегна назад, преметна крак върху крак и взе бутилката бира.

Рийд отпи голяма глътка направо от кутийката „Рейниър“.

— Добре, че Елинор не е тук да ни види на какво приличаме. Направо сме като двама тъпи бачкатора, които си почиват след дългия работен ден. Тя смята, че пиенето на бира е присъщо на низшата класа.

— Елинор винаги е имала проблеми с класата.

— Нора казваше, че това било така, защото Елинор дълбоко в себе си била убедена, че се е омъжила за човек с по-ниско обществено положение.

Рийд замълча за момент и после заключи:

— Нора често беше права за много неща.

— Аха.

— Твоята малка госпожичка май почти винаги е убедена, че е права.

— Да, тя си мисли, че винаги е права.

Ник се загледа в четиримата играчи на голф, които се готвеха да отидат на терена.

— А ти на какво мнение си?

— Все още не знам… — бавно отвърна Ник. — Но започвам да си мисля, че инстинктът й в много случаи е непогрешим.

— Има адски смахнати убеждения, но предполагам, че не можем да очакваме друго, след като знаем как е получила възпитанието си — отбеляза великодушно Рийд.

— Да. Не можем.

— Тя отказа ли се от налудничавата си идея, че носим някаква морална отговорност за смъртта на Криси Мастърс?

— Стигна до заключението, че приятелката й е била жертва на сляпата случайност. Май че се изрази точно така.

Рийд се замисли.

— В това има нещо вярно. Докато Криси се мотаеше наоколо, нещата бяха в пълен хаос. Много напрежение. Много раздразнение. Единствено Бърк се забавляваше. Беше като дете, което си играе с огъня.

— И допълнително е нажежавал обстановката?

— Така си беше — кимна Рийд и отпи от бирата си. — Какво смяташ да правиш с госпожица Филаделфия Фокс?

— Ами, да я държа близо до себе си.

— Докато вземеш акциите ли?

Ник се усмихна.

— Дори и след това.

— Да, имам такова впечатление… И кога смяташ да вземеш акциите, Ник?

— Много скоро.

— И какво възнамеряваш да направиш с тях, когато се озоват в ръцете ти?

Ник се облегна назад в стола си, загледан към четиримата играчи, които тъкмо тръгваха към първата дупка.

— Татко, допускаш ли, че е възможно единият от нас — или дори и двамата — да сме сгрешили преди три години?

Рийд тежко въздъхна.

— Няма нужда да те питам откъде ти хрумна това, нали? Малката устата госпожичка ти е пуснала тази муха.

— А на теб?

— Трябва да призная, че тя знае как да те накара да спреш и да се замислиш за някои неща — предпазливо рече Рийд след кратка пауза. — Нора също имаше тази способност.

— Да те накара да се спреш и замислиш?

— Аха. Понякога виждаше нещата много по-ясно, отколкото аз. Винаги е разбирала хората по-добре от мен.

Ник реши, че сега двамата се бяха приближили достатъчно един към друг. Може би беше време за още един пресметнат риск.

— Ако наистина искаш да разбереш какво възнамерявам да направя с акциите на Фила, ще ти кажа…

Рийд му отправи безизразен поглед.

— Слушам те.

— Ще я накарам да ме подкрепи на годишното акционерно събрание през август.

— Защо? Акциите принадлежат на Дарън и ти, дявол да го вземе, много добре знаеш това.

— Знам го. Но не мога да бъда сигурен, че той ще ме подкрепи. Освен това, нуждая се на моя страна да застане и някой от вас.

— Някой от нас?

— Ти, Дарън и Вики. Или Елинор.

— Какво, по дяволите, се каниш да правиш, Ник?

— Ще се опитам да измъкна „Лайтфут и Кесълтън“ от блатото, преди да е потънала безвъзвратно.

Пръстите на Рийд се стегнаха около бирената кутийка.

— Може би е по-добре да започнеш отначало.

Ник отпи една глътка от бутилката си и започна да му разказва всичко с подробности.

 

 

Фила тъкмо се приготвяше за разходка по плажа, когато някой почука на входната врата. Отвори и щом видя, че посетителката й е Хилъри, прииска й се да бе тръгнала за плажа поне пет минути по-рано.

— Заповядай — насили се да бъде любезна. — Мога ли да ти предложа чаша кафе?

— Би било чудесно, благодаря ти.

Хилъри изглеждаше ужасно елегантна и съвсем не на място в скромната, зле мебелирана стая. Носеше изящен черен панталон и строга червеникавокафява риза с широки ръкави. На врата й имаше фина златна верижка, която висеше до средата на деколтето й и грациозно се поклащаше.

— Седни някъде — рече й Фила и отиде в кухнята.

Когато се върна, Хилъри бе „кацнала“ царствено в самия край на канапето, за да не хлътне в дълбините на стария отпуснат матрак. Тя пое чашката кафе и изпитателно се вгледа във Фила.

— Трудно ми е да повярвам, че с Криси сте били толкова близки.

— Съмняваш ли се?

— Не. Криси ми е разказвала за теб достатъчно, за да разбера, че отношенията ви са били много специални.

Хилъри направи пауза.

— Понякога почти ви завиждах за това…

Фила се настани на стола срещу нея.

— Хилъри, ако ти задам един деликатен въпрос, ще ми отговориш ли честно?

— Не знам…

— Била ли си изнасилена, както твърди Елинор?

Хилъри рязко вдигна глава и я прониза с яростен поглед.

— Да!

Фила дълбоко си пое дъх.

— Страшно съжалявам…

Хилъри почти веднага възвърнала самообладанието си.

— Не разбирам защо Елинор ти е казала толкова много. Никога не е споменавала на другиго за това.

— Беше разстроена.

— Заради теб — смръщи се Хилъри.

— Да. Аз… — преглътна Фила, — боя се, че я оскърбих.

— Дори самото ти присъствие тук оскърбява много хора. Не мислиш ли, че е време да върнеш акциите и да се махаш?

— Може би.

След дълго мълчание Хилъри пророни тихо:

— Знаеш ли, той ме нарече студенокръвна. Каза ми, че съм само една красива статуя. Не можеше да понесе факта, че аз не му откликвам…

Фила остави чашата и скръсти ръце на гърдите си.

— Не си длъжна да ми обясняваш това, Хилъри…

— Защо да не съм? Ти смяташ да станеш част от семейството, нали? Може би ще е добре за теб да понаучиш нещо повече за това семейство. Може би истината ще отвори очите ти.

— Не вярвам, че искаш да ми кажеш точно това.

Хилъри я стрелна с поглед.

— Сигурно си права. Историята не е много приятна.

— Разкажи ми за Криси.

Хилъри се поколеба и чертите на лицето й се смекчиха.

— Криси беше особена. На другите им изглеждаше егоцентричка, но аз я разбирах и тя ме разбираше.

— Знам.

— Никога не съм била толкова близка с някого така, както с Криси…

Фила кимна мълчаливо.

— Ти знаеш всичко, нали? — напрегнато попита Хилъри.

— Че сте били любовници? Да. Снощи се замислих много внимателно и най-накрая свързах това, което научих за семействата, с разказите на Криси за всеки от вас. Тя беше дискретна и никога не би ми казала за връзката си с теб. Само че когато ви опознах всичките, не беше много трудно да стигна до съответния извод.

— Не ревнуваш, нали?

— Криси ми беше най-добрата приятелка, но никога не сме били любовници. Тя разбра, дори преди мен, че това не трябва да става.

Фила отпи глътка кафе.

— Криси страшно ненавиждаше мъжете. Смяташе, че всички те са глупаци, макар че понякога ги използваше. Казваше, че аз съм била безнадеждно загубена с моята хетеросексуалност, и това било адски позор.

„Позор, защото сексът с мъж дори не ми доставяше удоволствие. Но ако сега Криси беше жива, би била доволна да узнае, че най-после Ник определено промени това“ — добави мислено Фила.

Хилъри се намръщи.

— Преди да я срещна, не осъзнавах защо не мога да откликна на Ник или на който и да било друг мъж. Държах го настрана до първата ни брачна нощ, защото се страхувах да не разбере, че никога не би получил това, което искаше. Усещах, че той е чувствен и страстен. Но когато се запознах с Криси, най-накрая разбрах всичко и престанах да се измъчвам.

— Но се омъжи за Рийд.

— Само заради детето. Рийд никога не ме е докосвал.

— И двамата водите доста самотен живот, нали?

— Аз имам цели. Те ме задоволяват.

Погледът на Хилъри беше все още напрегнат, но яростта в очите й бе изчезнала.

— Щом ти е известно, че Криси и аз сме били любовници, тогава би трябвало и да знаеш също, че тя възнамеряваше да ми даде онези акции или поне да ме подкрепи на акционерното събрание. Тя бе наясно колко важни са те за мен.

— Но не ти ги даде, Хилъри. Нито пък ти ги завеща. Остави ги на мен, и то без никакви инструкции.

— Криси беше толкова жизнена. Откъде би могла да знае, че ще умре преди събранието през август. Никога не би й дошло на ум да си променя завещанието. Беше прекалено млада, за да мисли за подобни неща. Кой би допуснал, че е възможно да я сполети такава участ!…

— Не ми се вярва, че тя би променила завещанието си, дори и да беше се замислила за това. Казах ти вече — Криси беше най-добрата ми приятелка.

— Но аз й бях любовница!

— Сигурно е имала и други, Хилъри. Обаче не ги е споменала в завещанието си.

— Дявол да те вземе! Знам, че тя искаше тези акции да бъдат мои! Каза ми го. Нямаш никакво право над тях! Толкова ли си заслепена от увлечението си към Ник, че ще го оставиш да ти нарежда какво да правиш с тях?

Фила се замисли.

— Не го подкрепям, защото съм увлечена по него.

— Мислиш, че си влюбена в Ник? Въобразяваш си, че ще се ожени за теб?

Фила поклати глава.

— Това няма абсолютно нищо общо в нашия случай. Става дума за бизнес.

— За бизнес? Имаш предвид, че ти предлага страшно много пари и вече не можеш да откажеш? Най-после е улучил цената ти?

— Не, твърде интелигентен е, за да посмее. Знае, че ако се опита да ме купи, направо ще откача.

— Какъв е неговият секрет тогава?

— Вярвам му, че ще направи това, което е най-доброто за семействата.

— Вярваш му? Ти си луда! След всичко, което току-що ти казах, че ми е причинил!

— Не каза, че Ник е бил този, който те е изнасилил.

— Е, добре, той беше, малка глупачка такава!

— Той ли?

— Да, да, да!

Хилъри скочи на крака.

— Той ме нарани лошо! Много лошо!

— Не ти вярвам, Хилъри. Впрочем, изобщо не вярвам, че някой те е изнасилил.

— Тогава ти си дори по-голяма глупачка, отколкото си мислех!

Хилъри тръгна бързо към вратата, но се спря.

— Кажи ми само едно, ако можеш. Трябва да знам…

— Какво трябва да знаеш, Хилъри?

— Защо точно теб? Защо Криси те е обичала толкова много? Та ти не си й била любовница!

От очите на Фила бликнаха сълзи и започнаха да се стичат по бузите й.

— Не виждаш ли? — прошепна тя. — Не разбираш ли? Аз бях единственият човек, пред когото тя можеше да свали бронята си и да бъде естествена. Аз бях единственият човек, който не искаше нищо от нея, освен чисто приятелство — човек, който не се опитваше да я използва.

— Аз също никога не съм се опитвала да я използвам!

— Разбира се, че си. Както и всички останали. С изключение на мен. С мен тя се чувстваше сигурна. Но май не оправдах доверието й. В края на краищата, не можах да я опазя, нали?

Настъпи тягостна тишина.

Най-после Хилъри хладно каза:

— И двете я обичахме, но мисля, че никоя от нас не можеше да я опази. Тя беше най-големият си враг. Как можеш да спасиш някого от самия него?

Фила се разрида.

— Не… знам… О, Господи… просто не знам!

Вратата изскърца остро, когато Хилъри рязко я отвори.

— И още нещо, Фила! Не се доближавай пак до Елинор, чуваш ли? Не искам да я разстройваш. Тя си има достатъчно грижи.

Хилъри излезе като фурия, без да каже нищо повече.

Фила почака, докато ръцете й престанаха треперят, после стана и отиде в кухнята. Изля каната в мивката и сълзите й се смесиха с изстиналото кафе.

 

 

„Нищо не може така добре да разсее мрачните ти мисли, както детския смях“ — мина й през ума, когато следобед вървеше по пътя край именията на Лайтфутови и Кесълтънови.

Възбудените викове на Джордан огласяха цялата поляна. Той очевидно се забавляваше страхотно, като се търкаляше по лекия наклон. Когато стигнеше долу, бързо се изправяше и изприпкваше нагоре, за да повтори всичко отначало. Капкейк и Фифи подтичваха след него по склона и се забавляваха не по-малко.

За минута Фила остана захласната в детето. Цялото й същество беше изпълнено с тъга и някакъв неясен копнеж. Но преди да успее да си изясни това странно чувство, Джордан я забеляза, ентусиазирано й помаха с ръка и се втурна към нея. Ротвайлерите го последваха моментално.

— Здрасти, Фила! Здрасти, Фила! Здрасти, Фила! — изпя приветствения си речитатив Джордан в движение.

— Здравей. Какво правиш?

Фила потупа кучетата по гърбовете, като се мъчеше да ги оттласне от себе си.

— Завивам си свят — усмихна се гордо момченцето.

— Много ли е забавно?

То кимна енергично.

— Искаш ли да опиташ?

— Благодаря, но някой друг път. И без това вече съм замаяна. Къде е майка ти?

Джордан посочи към вилата на Кесълтънови и Фила автоматично погледна натам. Виктория тъкмо ставаше от стола си на верандата и тръгваше към портала.

— О, ето те и теб! Къде отиваш?

— Просто се разхождам.

— Фила… Ние с Джордан ще дойдем с теб.

— Да, да, да! — извика момченцето, пляскайки с ръчички.

Фила никак не бе очарована от перспективата тъкмо Виктория да й прави компания. Искаше й се да остане насаме със себе си.

— Разбира се, защо не… — измънка под носа си.

Тримата тръгнаха заедно, но след секунди Джордан и кучетата се втурнаха напред.

— Къде е Ник? — попита Виктория.

— Играе голф с Рийд.

Тя се слиса.

— Така ли?!

— Да.

— Но те от години не са играли заедно.

— Значи беше време да го направят, не мислиш ли?

Виктория присви очи.

— Тази сутрин Хилъри май ходи до „Олд Гилмартън“, за да се срещне с теб. Права ли съм?

— Аха.

— Какво искаше тя?

— Обикновеното.

— Опита се да те накара да й дадеш акциите?

Фила се загледа в кучетата, които любопитно душеха нещо встрани от пътя.

— Това май е единствената причина, поради която Кесълтънови или Лайтфутови биха си направили труда да ме потърсят.

— Можеш ли да ни обвиниш за това?

— Не. Вики, искам да ти кажа нещо. Знам, че най-голямата ти грижа сега е бъдещото наследство на Джордан, докато останалите са сигурни, че няма да направя нищо, с което да го изложа на опасност.

— Ако на годишното събрание застанеш зад Ник, вместо да подкрепиш Хилъри, ти ще застрашиш бъдещето на мъжа ми и следователно — това на моя син!

— Мисля, че Ник искрено желае най-доброто за „Кесълтън и Лайтфут“.

— Хилъри също. На нея може и да не й пука за нищо и за никого, но Елинор е права за едно — няма съмнение, че изцяло се е посветила на фирмата.

— Не харесваш много Хилъри, нали?

Виктория прехапа устни и извика на сина си:

— Джордан, ела насам! И престани да размахваш тази пръчка!

— Защо не я харесваш? — тихо попита Фила.

— Това изобщо не е твоя работа!

Фила се замисли.

— Май смяташ, че детето е било от Дарън. Така ли е?

Виктория спря и се извърна рязко към нея.

— Ах, ти! Малка кучка!

Фила притвори очи за секунда и после я изгледа изпод вежди.

— Напоследък много хора мислят за мен по този начин. Съпругът ти ме „окачестви“ със същите думи.

— Прав е бил!

— Е, ти грешиш за него. Хилъри твърди, че е била изнасилена. Дарън не би направил подобно нещо.

— Всеки мъж би извършил изнасилване, ако го предизвикат, точно както би извършил и убийство!

— Хилъри не го е предизвикала. Пък и защо да го прави?

— Кой може да знае какво си е мислила? Тя иска да контролира всичко и всекиго. Сигурно си е въобразила, че може да постави Дарън под контрол чрез секса.

— Определено накара Ник да полудее по нея, докато бяха сгодени.

— Вики, помисли разумно. Между мъжа ти и Хилъри никога нищо не се е случвало.

— Ти пък откъде знаеш?

— Щях да го усетя, ако е станало. Бива ме в тези неща. Дарън малко се бои от нея и сигурно има причини. Хилъри е умна и той го знае. Дори до известна степен я уважава заради способностите й. Готов е да й се довери, защото тя е в състояние да му даде това, което той иска, а и все пак е част от семействата. Но интересът му към нея стига дотук. Повярвай ми.

— Ти не беше тук преди три години. Не знаеш какво ставаше. Дарън и аз имахме проблеми. Бяхме на косъм от развода. Предполагам, че за него е било естествено да се насочи към Хилъри.

— Ако оттогава насам постоянно си мислиш, че е било така, можеш да си отдъхнеш. Това не се е случило. Повтарям, че ако е имало нещо между тях двамата, щях да знам. Щеше да си проличи, когато са заедно. Хилъри мрази мъжа, от когото е забременяла, който и да е той. Никога не би могла да се държи с него така непринудено, както с Дарън. Не мога да проумея защо си си втълпила, че детето е било от съпруга ти.

Виктория скръсти ръце.

— Никога не съм била напълно сигурна. Но често си задавах този въпрос. Бащата на Дарън беше… е, сигурна съм, че си чула за това…

— Мъж, който постоянно е задирял жените? Да, това отдавна ми е известно.

— Нощем често лежах будна и се питах дали е наследствено — усмихна се горчиво Виктория. — Но все пак, успях да прогоня цялата тази история от съзнанието си. Преди година обаче на сцената се появи Криси и веднага разрови всичко. Тръбеше наляво и надясно: „Какъвто бащата, такъв и синът“.

— И успя да събуди старите ти съмнения?

— Да — отвърна Виктория с каменно лице. — Така стана.

— Бърк трябва да е бил истинско копеле.

— Моля те, никога не говори така пред Елинор.

— Вече е твърде късно. Вчера й го казах.

Устните на Виктория потрепериха.

— Значи затова беше толкова разстроена. Било е жестоко от твоя страна, Фила!

— Знам. Съжалявам. Опитах се да защитя Криси, както обикновено.

— Каква каша!

— Да — съгласи се Фила, — така е. Смятам да се махам оттук веднага след приключването на събранието през август. За разлика от Криси и противно на общото мнение, не мисля, че е голямо постижение да си Кесълтън или Лайтфут. Не възнамерявам дълго да се мотая наоколо.

Виктория я изгледа изпитателно.

— Какво ще стане на акционерното събрание?

— Ще подкрепя Ник за това, което е намислил, каквото и да е то. После ще върна акциите на Дарън.

— Но тогава ще бъде много късно. Нуждаем се, Хилъри да бъде преизбрана за генерален изпълнителен директор на това събрание.

— Съжалявам, но на Ник вярвам повече, отколкото на Хилъри. И като говорим за доверието…

— Какво за него?

— Може би трябва да кажеш на мъжа си, че му вярваш.

— И защо да си хабя думите, когато той не ми вярва?

Очите на Фила се разшириха.

— Смята, че се държиш като ревнива глупачка?

Виктория махна с досада.

— Не. Мисли, че преди три години съм приела пари от Бърк, за да спра процедурите по развода.

— Това така ли беше?

— Не. Останах, защото исках да спася брака ни. Обичам го.

— Ама че ситуацийка, а? Взаимно се подозирате в извършването на нещо непростимо и никой не може да докаже пред другия, че е невинен. Интересен проблем.

— Който не може да бъде разрешен, така ли смяташ?

— Не съм казвала това.

— Какво ще направиш, Фила Фокс? Ще размахаш вълшебна пръчица и ще оправиш всичко?

— Не, двамата с Дарън трябва да го направите. Следващия път, когато обсъждате темата, добре прецени източниците си на информация. Можеш също така да се замислиш над факта, че въпреки подозренията, никой от вас не е направил фаталната крачка към разбиването на брака. Макар че и двамата сте горди хора. Сигурно са останали малко любов и вяра, на които да се опрете във вашите отношения.

— Дарън смята, че съм останала при него, защото искам да съм съпруга на политик. Той пък живее с мен, защото иска сина си.

— Възможно е.

— Това е истината, дявол да те вземе!

— Само ако искаш да бъде.