Виктор Суворов
Последната република (4)

4

А и Сталин изглежда много глупаво в тази история. Нима не е разбирал, че с няколко урока е невъзможно да овладее ездата до такова ниво и съвършенство, че да се появи пред очите на целия свят в един толкова тържествен момент? Нима започвайки да усвоява азбуката на ездата, Сталин не е осъзнавал колко огромен е рискът да се опозори за вечни времена пред цялата планета?

Да яздиш жребец по време на грандиозен, на най-големия парад на XX век — това не ти е като да скрибуцаш на цигулчица. Познавачи твърдят, че цигулката може да се усвои бързо. Най-важното е, казват, да не забравяш, че трябва да я държиш с лявата ръка, притисната до лявото рамо, а с дясната да движиш лъка нагоре-надолу, нагоре-надолу, та да звучи красиво… Някои, разправят, се изхитряли да усвоят това изкуство за час-два. Това аз не го знам, не съм опитвал. Но със сигурност знам, че с кон тоя номер не става. Не биха помогнали нито десет, нито четирийсет урока. И на 65 години е късно да се учиш на това изкуство. Трябва да се започва от детството. А ако едната ти ръка не се прегъва и е безсилна, тогава изобщо няма смисъл да се захващаш. Ако е за удоволствие, защо да не опиташ, но за пред кинокамерите на целия свят, сред рева на оркестрите и грохота на хиляди подкови да излезеш на кон на Червения площад…

Нима на Сталин от самото начало не му е било ясно, че номерът с коня няма да мине? Нима наистина е опитвал да води коня с една ръка?

Синчето на Сталин също си го бива в тая история. Не е нужно да го представям: нехранимайко, женкар, пияница. Но същевременно не е бил мошеник, подлец или страхливец. Можел е да стане чекист — работа без много напрягане, почетна, престижна, само събираш клюки, пилиш зъби (чужди) с пила, подписваш протоколи за инквизиции и стреляш в хорските тилове; парите ти пари, животът ти сит, свободно време колкото щеш и никакъв риск. Обаче не — тръгнал на война, летец-изтребител. Доброволно. В края на войната бил полковник, командир на изтребителна авиационна дивизия.

Че как иначе, нали е син на Сталин! Вярно. Пазели са го, не са му давали да лети, нагоре го е издигала могъщата ръка. (Дори лявата, която не се прегъвала, имала чудовищна тежест.) Но все пак синът на Сталин не се скатавал своеволно в тила. През войната направил 27 бойни полета. Лично свалил 2 самолета на противника. Към края на войната усвоил 17 типа самолети, включително Ил-2, Ли-2, МиГ-3, Ла-5 и Ла-7, Як-1, Як-7 и Як-9, прелетени общо 3000 часа.

И двата свалени самолета не са малко. Ако всеки съветски летец-изтребител беше свалил по един германски самолет, войната е щяла да завърши с победа на Червената армия през юли 1941 година.

Вася Сталин винаги е имал много приятели, от началника на школата за пилоти, където е учил, до цялото висше ръководство на ВВС. Приятелството му търсели и членове на Политбюро, и генерали, и маршали, и чекисти — от Ежов, Меркулов, Абакумов и Берия до редови охранители. В неговата компания ще намерите бойни другари изтребители, футболисти и хокеисти, киноартисти, естрадни изпълнители, балерини и балетисти, циркови артисти, в обкръжението му е имало цели тълпи храненици, тарикати и мошеници, както и тучни стада моми с не твърде тежко поведение. За похожденията на сина на Сталин шушукала цяла Москва. Подробности за тях знаели много хора. Спомени за него — колкото щеш, включително публикувани. Но има нещо странно: тоя хаймана и веселяк никога пред никого, нито на трезва, нито на пияна глава, не се е изтървавал за падането на татко си от арабския жребец. Той изобщо никога нищо не е разказвал за страховития си татко. Докладвал единствено на Георгий Константинович. Незабавно. Като го дръпнал настрана. Шшшт! Голяма тайна! Строго секретно! Никой да не научи!

На своя читател аз предлагам експеримент: доверете някаква тайна на един човек и засечете часа — кога слухът ще обиколи земното кълбо и ще се върне при вас във вид на тайнствен шепот: само на теб! Под строга тайна!

Нима Василий не е познавал баща си? Хем той е натикал по затвори, пратил на разстрел или просто е изтормозил многобройната си рода, така че върху стройните редове на великата биография да не ляга ненужна сянка. Слуховете за Сталин незабавно са били докладвани лично нему и тутакси жестоко и решително пресичани. Това е една от основните опори на истинския култ към личността: Сталин не е позволявал на никого да му се подиграва. За вицове за Сталин безпощадно са вкарвали зад решетките. Дори са разстрелвали. Въпросния Жуков заради опит да омаловажи с дърдорене ролята на Върховния главнокомандващ вождът запратил на Урал да командва окръг, в който имало две кадрирани (наречени от народа „кастрирани“) дивизии.

Слухове за Сталин е можело да произлизат само от близки нему хора. Именно над тях е бил установен специален контрол. Нима Василий не се е страхувал от баща си? Нима е бил забравил за тежката му ръка? Нима не е разбирал, че казаната дума е хвърлен камък? Изтървеш ли се пред някого, после не можеш да удържиш слуха и с вериги. А после бързо ще докладват на баща му и той ще изчисли човека, който е бил свидетел на отвратителния гаф, след което ще запрати любимото синче нейде към Нерчинск или Туруханск. Може и да не му прости.

Хем пък намерил на кого да го разкаже! Жуков, както е известно, се отличавал с невероятна бъбривост. Никак не можел да пази тайна. Защо му е трябвало на сина на Сталин да доверява такава тайна на речовития пълководец?

Че Жуков е бъбрив, е знаела цялата армия. Една година след войната Сталин ще изхвърли Жуков от високите му постове именно заради гадното му дърдорене. И хайде, ако Жуков и Вася Сталин са се надпивали на маса, та Вася се е изтървал, иди-дойди. Но да е извикал трезвен Жуков настрана и да му е разказал… Защо бе?