Виктор Суворов
Последната република (156)

3

Днес полека-лека се отваря достъп до някои шифровани документи, които са си разменяли Сталин и Молотов по време на посещението на Молотов в Берлин. На 13 ноември 1940 година Молотов моли Сталин за указания „за Китай, за Турция, за нашите интереси по отношение на Персийския залив и Арабско море“ (АВП РФ^[1] фонд 059, опись 1, дело 2314, л. 32–33). С шифрования си отговор Сталин съветва Молотов: „Не разкривайте нашия голям интерес към Персия… Ако немците предложат разделяне на Турция, тогава можете да разкриете нашите карти…“ (АВП РФ, фонд 059, опись 1, папка 339, дело 2315, л. 35, 35-а, 36, 38, 30; „Документы внешней политики. 1940 — 22 июня 1941“. Т. XXIII: в 2-х кн. Книга вторая, часть первая. М., Международные отношения, 1998, с. 61–62).

В същото послание Сталин „съветва“ Молотов да се бори за съгласието на Германия на още една стъпка на Съветския съюз: „Мирното разрешаване няма да бъде реално без нашите гаранции за България и за допускането на нашите войски в България“.

През ноември 1940 година Германия е била в изключително тежко положение. Втората световна война е продължавала вече повече от година и краят й не се е виждал. Германия е можела да победи само в кратка война, но войната е придобила продължителен характер, т.е. Германия вече не е можела да победи. Вечерта на 13 ноември в момента на преговорите между Хитлер и Молотов британската авиация извършва въздушна атака над Берлин, така че срещата е започнала в разкошен кабинет, а е завършила в бомбоубежище. С тази въздушна атака Чърчил показва на Хитлер и Молотов, че Великобритания няма намерение да се предава. За продължителна война Хитлер се е нуждаел от стратегически суровини в огромни количества, а те са били в ръцете на Сталин. По време на срещата Молотов на няколко пъти напомня на Хитлер, че без съветския неутралитет и без доставките на суровини от Съветския съюз победите на Германия в Европа биха били невъзможни: „Германо-руската спогодба изигра ролята си във великите германски победи“ („СССР — Германия 1939-1941“. Составитель Ю. Фельштинский. 1983, с. 112).

„Колкото до Германия, в резултат на тези спогодби (1939) тя получава надежден тил, което има голямо значение за развитието на военните събития на Запад, включително поражението на Франция“ („Документы внешней политики. 1940 — 22 июня 1941“. Т. XXIII: в 2-х кн. Книга вторая, часть первая, с. 45).

„Ако говорим в момента за резултатите от съветско-германските спогодби, трябва да кажем, че Германия, не без въздействието на пакта със СССР, успя толкова бързо и със слава за оръжието си да извърши своите операции в Норвегия, Дания, Белгия, Холандия и Франция“ (пак там, с. 64).

Разбирайки, че Хитлер до голяма степен, ако не и напълно, зависи от него, Сталин използва тактиката на извиване на ръце. Троцки е предсказал, че Сталин „ще пожелае да използва докрай предимствата на своето положение“. И ето че Сталин използва тези предимства.

Хитлер казва на Молотов, че Германия за една година война е завзела толкова много, че за усвояване на завзетото ще й трябват сто години, и предлага: ако е нужно пространство, хайде да поемем на юг — Германия на юг от своите граници и Съветският съюз — на юг от своите граници. Молотов се съгласява с това, но добавя, че би трябвало да обсъдят проблема с датските протоци Голям и Малък Белт, Зунд, Категат и Скагерак.

Не Хитлер е искал жизнено пространство на Изток, а Молотов — на Запад.

Дания е окупирана от Германия. Хитлер е негодник и агресор, но как да наречем Сталин и Молотов, които възнамеряват да откъснат парче от онова, което вече е завзето от Германия? За Германия владеенето на датските протоци е стратегическа необходимост. А за какво са нужни те на Съветския съюз?

Хитлер казва на Молотов: „Докато трае войната, Германия е крайно заинтересована от получаването на никел и дървен материал от Финландия“. Хитлер се интересува: дали Съветският съюз не готви нова война срещу Финландия? И ако готви, дали не може да я отложи за по-късно. На това Молотов отговаря, че Финландия е в сферата на съветските интереси, че Германия трябва да изведе своите войски от Финландия. Молотов „не разбира защо Русия трябва да отлага реализирането на плановете си с шест месеца или година. В края на краищата германо-руската спогодба не съдържа никакви ограничения във времето и ръцете на нито една от страните не са вързани по отношение сферите на влияние“ („СССР — Германия 1939-1941“. Составитель Ю. Фельштинский, 1983, с. 115).

С други думи, Хитлер казва, че Германия не може да живее и да воюва без никела и дървения материал, които идват от Финландия, и моли засега Съветският съюз да не закача Финландия. На това Молотов отговаря: Финландия е в нашата сфера, ще правим каквото искаме.

Хитлер казва, че Германия изцяло зависи от нефта, който постъпва от Румъния, че Германия ще защитава румънските нефтени находища при всякакви условия. Хитлер намеква, че не би било зле Съветският съюз да не застрашава румънския нефт. Съветският съюз вече е завзел Северна Буковина — територия, което е принадлежала на Румъния. С това завземане Съветският съюз е нарушил спогодбата за разделяне сферите на влияние. На това Молотов отговаря, че Съветският съюз е откъснал едно-друго от Румъния и така наистина е нарушил постигнатите по-рано съглашения с Германия. Но Съветският съюз няма намерение да се отказва от завзетото и на съветската страна не й е достатъчно онова, което е завзела в Румъния. Добре би било да откъсне не само Северна, но и Южна Буковина. А освен парчетата от Румъния Съветският съюз иска и цяла България. „Съдбата на Румъния и Унгария също интересува Съветския съюз и при никакви обстоятелства не може да му бъде безразлична“ (пак там, с. 125).