Виктор Суворов
Последната република (182)

5

След като доказва на проклетите фалшификатори, че Сталин твърдо е ръководел борбата на съветския народ, Жуков отново многократно опровергава себе си, като обявява пред целия свят, че Сталин е бил страхливец и в началото на войната се е стъписал:

„Той не беше подготвен за съвременна война, а оттук и стъписването, и неумението му да оцени обстановката, и извънредно грубите му недоглеждания и грешки“ (ВИЖ, 1995, №3, с. 45).

„Сталин се страхуваше от войната, а страхът е лош съветник“ („Красная Звезда“, 19.09.1995).

След като прочетеш такова нещо, всеки факт окончателно си намира мястото: преди войната страхливият Сталин е треперел от ужас заради надвисващото нападение, той не е бил способен да надвие животинския страх, затова не е можел да реагира адекватно на промяната в обстановката, да взема верни решения и твърдо да ръководи борбата на своя народ.

Ала кристалната яснота на разбирането се запазва само до момента, докато не си зададем въпроса: а от кого през първата половина на 1941 година е трябвало да се страхува Сталин?

Нека си спомним: Хитлер е в задънена улица. Хитлер при никакви чудеса не е можел да спечели войната срещу Великобритания (а срещу САЩ — във втория ешелон). Да контролира дълго време покорената Европа Хитлер също не е можел. В покорената Европа има индустриални мощности, но на практика в Европа няма ресурси. По-скоро рано, отколкото късно, икономически, финансов, политически, транспортен, продоволствен, административен, морален и военен крах е очаквал Европа. Дори да не бе имало интензивни бойни действия.

Хитлер явно не е имал средства да контролира покорената Европа, а и да воюва срещу Великобритания (и САЩ), а освен това и да напада Съветския съюз.

А Сталин през първата половина на 1941 година разполага с най-мощната в света танкова, авиационна и артилерийска промишленост. По онова време Съветският съюз е произвеждал повече танкове и оръдия, отколкото Германия и Великобритания, взети заедно. Макар че Великобритания и Германия са били във война, а Съветският съюз е живеел в мир и, както ни уверяват, не е възнамерявал да напада когото и да било.

Военната промишленост на Съветския съюз (а друга ние не сме имали) от втората половина на 1940 година е била изцяло мобилизирана и поставена на военновременен режим.

Сталин е разполагал с огромни човешки ресурси и с възможност да ги използва безпрепятствено, без да се отчита пред никого.

Сталин е разполагал с територия, която никой външен враг не би могъл да завземе.

Сталин е имал всесилни съюзници в лицето на Великобритания и САЩ.

В наше време са намерени и публикувани документи, според които американски и британски военни доставки са започнали да пристигат в Съветския съюз от края на 1940 година. За това има и германски свидетелства.

Великобритания и САЩ са настоявали Съветският съюз незабавно да обяви война на Германия и са обещавали неограничена политическа, пропагандистка, икономическа, военна и всякаква друга помощ. Правителството на Великобритания дори е шантажирало Сталин: ако не нападнеш Хитлер, внимавай да не останеш сам срещу него. Побързай, защото на нас ще ни омръзне да чакаме и ще подпишем с Хитлер мирен договор.

Ето един от множеството примери. На 19 април 1941 година посланикът на Великобритания Крикс връчва на Молотов меморандум, който завършва със зловещо предупреждение: „Аз вече съм споменавал на Ваше превъзходителство, че не изключваме възможността, ако войната трае дълго, Великобритания да се изкуши да сключи спогодба за завършване на войната на определена основа…“ („Красния Звезда“, 02.06.1992).

А ето някои фрагменти от множеството наскоро открити документи.

На 26 септември 1940 година в Москва се провежда разговор на главата на съветското правителство В. М. Молотов с посланика на САЩ Л. Щайнхарт.

Американският посланик съобщава съвършено секретни сведения: Съединените щати разгръщат флот в състав: 20 авионосеца, 32 линейни кораба, 100 крайцера (някои с водоизместимост над 20 хиляди тона), 400 ескадрени миноносеца и т.н. Подготвя се и съответно разгръщане на авиацията. Сто хиляди бъдещи пилоти вече са пристъпили към подготовката. В състава на американската армия има 140 хиляди души, но се подготвя набор от 12 милиона.

По-просто казано, Америка е започнала невиждана в историята на човечеството мобилизация, която е превъзхождала дори мобилизацията на Съветския съюз. А мобилизация означава война. Тази мощ или е трябвало да се използва, или всичките тези линейни кораби и крайцери са щели да ръждясат и остареят, а страната отново да потъне в депресия, този път не Голяма, а Огромна.

Американският посланик съобщава, че всички грехове на Съветския съюз във връзка със завземането на някои територии в Европа са простени, че САЩ започват да снемат всички ограничения за доставки на стратегически стоки за Съветския съюз, наложени във връзка със съветските „освободителни походи“. Това се прави въпреки че на самите Съединени щати такива материали са нужни в огромни количества във връзка с небивалия скок в развитието на армията, авиацията и флота.

Щайнхарт заявява, че „Русия и САЩ са били най-близки приятели от времената на установяването на независимостта на САЩ“, и добавя, че „Германия може да бъде приятел на СССР само дотогава, докато не покори цяла Европа“.

По-просто казано, американският посланик откровено съобщава на главата на руското правителство, че САЩ в най-близка перспектива възнамеряват да обявят война на Германия. Той без стеснение кани Съветския съюз на своя страна. За по-голяма убедителност посланикът на САЩ добавя, че Германия е обречена, че я заплашва глад: Хитлер няма пари, за да купи храни, и няма флот, за да си вземе храни със сила.

В заключение посланикът на САЩ обрисува следвоенната обстановка: Европа ще се намира в състояние на банкрут и глад като през 1919 година и много неща ще зависят от позицията, която ще заеме Америка („Советско-американские отношения 1939-1945“. М., Материк, 2004, с. 93–95).

Целият този разговор на американския посланик с главата на съветското правителство не е нищо друго освен несъкрушима основа за бъдеща антихитлеристка коалиция. Хитлер още не е утвърдил плана за нападението си над Съветския съюз и в Москва още не са били получавани никакви предупреждения за това, но съветското ръководство вече е получило официална покана да се откаже от сътрудничеството с Хитлер и да мине на страната на САЩ и Великобритания с гаранции за неограничена военна и икономическа помощ и дялове при разделянето на Европа след войната.

На 9 април 1941 година А. А. Громико, съветник в пълномощното представителство на СССР в САЩ, докладва на главата на съветското правителство В. М. Молотов, че политиката на САЩ през 1940 година е била насочена към „всемерна помощ за Англия“ при „едновременен икономически натиск върху СССР“ в стремежа „да се повлияе на външната политика на СССР по отношение на други страни и преди всичко на Германия“ („Советско-американские отношения 1939-1945“. М., Материк, 2004, с. 123).

В превод на разбираем език това означава, че правителството на Съединените щати не само е уговаряло Сталин, но вече го е и притискало: стига другарува с Хитлер, време е да се сдобиеш с нови приятели.

В политическия си отчет за 1941 година посолството на СССР в САЩ докладва в Москва: „Линията на правителството на САЩ, провеждана от него до 22 юни 1941 година по отношение на СССР, беше израз на отрицателното отношение на САЩ към поддържаните по онова време съветско-германски отношения. Американската буржоазия и американското правителство с нетърпение очакваха въвличането на СССР във войната. В своята политика по отношение на СССР американското правителство взе мерки за икономически натиск“ („Советско-американские отношения 1939-1945“. М., Материк, 2004, с. 213).

Американците са поставяли въпроса ребром: ето ти, Сталин, вземи алуминий, никел, молибден, инструментална стомана, авиационен бензин, стругове с висока точност, измервателно оборудване, кожа и кожени обуща, свързочна апаратура, стоманени въжета, медикаменти, хранителни запаси, релси, локомотиви, навигационно оборудване за кораби и самолети, перископи за подводници, хирургически инструменти и пр., и пр. Но ако се бавиш с нападението над Германия, ще намалим доставките.

В това се изразявал икономическият натиск.

И тук ние трябва да помислим ето за какво: ако правителството на САЩ е очаквало нападение на Германия над СССР, защо в такъв случай е трябвало да извиват ръцете на Сталин?

Ако Америка е искала война между Съветския съюз и Германия, но се е предполагало, че нападащата страна ще е Германия, би трябвало да притиска Германия, да припира Германия и да я подтиква към нападение. И ако се е предполагало, че Съветският съюз ще бъде невинна жертва на бъдещо нападение, колкото и да са го притискали, от това войната е нямало да започне.

А отговорът тук е само един: да се оказва икономически натиск върху Съветския съюз е трябвало и е можело само в случай че се е предполагало, че ключът за началото на съветско-германската война се намира в Кремъл, че началото на войната зависи от Сталин. Затова него са и притискали. Затова са припирали него.

Веднъж, както се ровех в стари британски вестници, намерих една карикатура. Ситуацията: обърнал на Сталин (меко казано) гръб, Хитлер се е навел над карта. Сталин, потривайки ръце, въпросително поглежда вирнатия задник на Хитлер…

Британската преса е подсторвала Сталин: такава удобна, такава неповторима позиция, защо ти, глупако, още се чудиш?