Виктор Суворов
Денят „М“ (41)

1

В мирно време числеността на армията на която и да било държава не бива да надхвърля един процент от общата численост на населението. Ако наближим тази фатална граница или я прескочим, икономиката ще започне да буксува, темповете на развитие ще спаднат, държавата ще обеднява, ще отслабва и в последна сметка ще я изместят от челната роля в световните работи.

Преди започването на Първата световна война числеността на населението на Руската империя възлизала на 180 милиона души. Числеността на мирновременната армия — на 1 423 000 души. Най-голямата в света мирновременна армия. Трябва да признаем на правителството — то разбирало опасността от по-нататъшно увеличаване на армията. Армията не просто изтръгва от икономиката милион и половина здрави и силни работници, но освен това, и то е най-важното, ги превръща от работници в консуматори. Войникът трябва да бъде хранен и обличан, на войника трябва да се плащат пари, той трябва да бъде лекуван и забавляван, за него трябва да се строят казарми, най-важното — той трябва да бъде въоръжаван. Зад всеки хиляда войници стоят много хиляди създатели на оръжие, учени, конструктори, технолози, металурзи и металици, работници от транспорта и съобщенията, орачи и животновъди. За едномилионната армия работят много милиони хора извън армията. Всички те се изключват от съзидателния процес и работят за разрушението. Но всички те също трябва да бъдат хранени и обличани, трябва да бъдат осигурени с транспорт и жилища, трябва да им се плащат заплати и пенсии. Следователно, когато разполагаме с армия от един милион души, ние окачваме на врата на обществото много милиони консуматори, които работят за нуждите на войната.