Виктор Суворов
Денят „М“ (14)

3

За да си представим зримо Сталиновия замисъл, трябва от 1936 година мислено да се прехвърлим в декември 1941 година на бисерните брегове на Хавайските острови. Ярка слънчева утрин. Американският флот е в залива. В 7.55 в пристанището на сигналната мачта се вдига синият „предварителен“ сигнал, който бива дублиран от всички кораби от флота. След това „предварителните“ едновременно на всички кораби ще се смъкнат надолу, ще писнат боцманските свирки, ще запеят тръбите на крайцерите и ескадрените миноносци, ще засвирят оркестрите на линейните кораби и точно в 8.00 нагоре ще се заизкачват носовите гюйсове и кърмовите държавни знамена… Така ставало винаги, но ние се озоваваме тук тъкмо заранта, когато тържествената церемония останала незавършена: в 7.55 „предварителните“ флагове запълзяват нагоре, а изпод изгряващото слънце се приближава първата вълна японски бомбардировачи, торпедоносци и изтребители. В първата вълна има 183 самолета. От тях изтребителите за прикриване са по-малко от една четвърт! В тази обстановка не се изисква силно изтребително прикритие. Японската въздушна армада се състои предимно от ударни самолети — бомбардировачи и торпедоносци Накадзима Б-5Н1 и Б-5Н2. Нас ни интересуват тъкмо тези торпедоносци. В конструкцията и характеристиките им няма нищо изключително, но те са чудесни за внезапен удар. По външен вид, размери и летателни характеристики Накадзима Б-5Н прилича повече на изтребител, отколкото на бомбардировач. Това му дава възможност да профучава над целта толкова ниско, че от корабите и от земята се виждат лицата на летците, че почти е невъзможна грешка при хвърлянето на смъртоносния товар. Накадзима Б-5Н е нисконосещ едноплощник, двигателят му е един — радиален, двуреден с въздушно охлаждане. В някои самолети екипажът е от 3 души: пилот, щурман и картечар. Но на повечето е само от двама души: самолетите се използват на плътни групи, като рояци разярени оси, затова съвсем не е задължително във всеки самолет да има щурман. Бомбеното натоварване на самолета е по-малко от един тон, но всеки удар е от упор. Отбранителното въоръжение на самолета Б-5Н е относително слабо — една-две картечници за защита на задната полусфера. Ударните самолети не се нуждаят от голямо отбранително въоръжение по същата причина, по която не им е нужно и силно изтребително прикритие: американските самолети нямат нито време, нито възможност да излетят и да отблъснат японското нападение. Б-5Н е самолет на чистото небе, в което самолетите на противника или са много малко, или изобщо липсват.

Добра работа свършили леките бомбардировачи Накадзима Б-5Н в Пърл Харбър, но с това героичната страница е прелистела. Внезапният удар бил недостатъчно мощен, за да изкара за дълго време от войната американския флот и авиация. При следващите боеве, когато американците се окопитили, когато започнала обикновена война без забиване на нож в гръкляна на заспал човек, Б-5Н не се проявил кой знае колко. Производството на тези самолети продължило още известно време. Общо били построени малко повече от 1200 и с това историята им приключила. Б-5Н бил създаден за ситуация, когато в небето никой не му пречи да работи. Б-5Н е страшен за слабите и беззащитните, страшен е в група, страшен е при внезапно нападение. Страшен е като глутница свирепи кръвожадни хиени, които не се отличават нито с особена сила, нито със скорост, но имат мощни зъби и действат вкупом против онзи, който е по-слаб, против онзи, който не очаква нападение и не е готов да го отблъсне.

Но какво общо има с него нашият роден съветски „Иванов“?

Това, че е почти точно копие на японския въздушен агресор.