Виктор Суворов
Денят „М“ (124)

4

През живота си само веднъж съм виждал ситуация, когато граничарите отварят границата: през лятото на 1968 година пак там, в Карпатите, нашите войничета ги преобуха с кожени ботуши, а граничните застави вдигнаха часовите и оставиха границата на нашите дивизии.

През 1941 година всичко се вършело по същия сценарий.

Когато си тръгвали на 18–19 юни от границите, чекистите знаели, че това означава война. На всеки човек от дете като гвоздей му набиваха в главата истината — съветската граница е под ключ! Всеки граничар беше просмукан от тази истина. Когато напущали на 19 юни 1941 година границите, всеки началник на застава и всеки редник разбирали значението на своето изтегляне. Нека си припомним почти незабележимия щрих на най-първата страница от спомените на генерал Свиридов: граничарите, предавайки държавната граница, изоставили повредена картечница. Всеки, който е служил в Червената армия, в Съветската армия, в Гранични войски, в НКВД, в КГБ, подкрепете ме: в мирно време да изоставиш картечница, па макар и повредена, не бива. При всички случаи похабеното имущество, особено ако е оръжие, трябва да се сдаде, като същевременно се съставя акт. Повредената вещ (било то поверителна карта или скъсан войнишки шинел) трябва да се предяви: ето я, а ето го акта за бракуване, разпишете се. И няма никакви проблеми. Ама да видим как ще се оправиш с комисията, ако имаш акт, а скъсания шинел го няма, върви доказвай, че не си го откраднал и пропил. А от две потрошени картечници за петнайсет минути може да се сглоби една цяла. Още повече че от текста на генерал Свиридов личи, че неговите момчета на бърза ръка ремонтирали изоставената картечница, без да имат нито резервни части, нито втора повредена картечница, която би могла да се разглоби за резервни части. Как да разберем поведението на началника на граничната застава и на старшината, на които е била зачислена тази картечница? Как са се канели те да се отчетат за липсващата картечница? Кой ще им повярва, че не са дали картечницата на врагове на съветската власт? Кой ще им повярва, че картечницата е била повредена?

Поведението на отиващите си граничари лесно може да се разбере. Ако се вземе под внимание, че мирното време е свършило и всички, до началника на заставата включително, разбират, че вече се води война. А във военно време точно така се прави. Винаги. Извежда се например 1-ва гвардейска танкова армия от сражение — и се издава заповед: оттегляме се без багажа. Излишно е да се изтеглят от бойната линия оръжието, боеприпасите, бойната техника, които са докарани тук с толкова усилия. Затова изтеглянето на частите от бой често пъти се осъществява така: запасите, всичкото оцеляло след жестоките боеве въоръжение и боеприпасите се оставят на свежите части, а изтеглящите се в тила не вземат със себе си нищо излишно, в тила ще ги докомплектуват и ще ги въоръжат с ново оръжие направо от заводите. Точно така на 19 юни протичала смяната на съветските войски на границите: вече не по мирновременните стандарти, а както се прави по време на война.