Едгар Уолъс
Летящата бригада (26)

XXVI

Марк Мак Джил въздъхна тежко. Изражението на лицето му се промени. Но в първия момент той беше неспособен да говори и само мигаше срещу детектива, като че ли не можеше да разбере какво се е случило. Ето, там стоеше Брадлей, в средата на килима, държан от някаква мистериозна сила.

Изведнъж той намери гласа си.

— Ако има някаква шега, тя се е случила с мен — каза той и продължи с по-равен тон. — Ти ме помоли да дойда тук и да говоря с теб, Брадлей. Трябва ли да чакам, докато дойде Ли, или тази сутрин си му дал отпуск?

Лицето на Брадлей беше неподвижно.

— Сигурен ли си, че ще дойде? — попита той. — Няма ли известна вероятност да не иска да повтори неприятното си приключение.

Той ритна килима и погледна пода. И Марк видя каква беше причината — капакът беше затворен. Безшумно той беше се върнал в нормалното си положение, макар че нито Марк, нито Тайзър бяха пипали копчето.

— Намери ли следи от куршуми? — попита Брадлей. — Предполагам, че вече си разгледал наоколо?

Той извади от джоба си познатата кутийка и я отвори.

— Виж ги добре, Марк Джил.

— Те не ме интересуват — каза Марк хладно. — Къде е приятелят ти Ли Жозеф? Не мислиш, че се страхувам да го видя, нали? Или какво ще каже лудият стар дявол за мен? В света няма съд, който би ме осъдил въз основа на показанията на човек, който вижда духове. Внеси това в съда и те ще ти се смеят, Брадлей!

Вратата щракна и разчорлената мисис Шифен влезе вътре. Тя държеше една бележка и, изглежда, не знаеше кому да я даде.

— Едно момче донесе това. Каза, че идва от страна на мистър Жозеф…

Брадлей взе бележката и я прочете:

— „Няма да се върна днес до 11 часа през нощта“ — каза той. — Очевидно това беше часът, за който Ли говореше. Странен час.

— Не виждам защо да е странен — каза Марк и Брадлей се усмихна мрачно.

— Това е горе-долу часът, в който той беше убит, нали — и часът, в който беше убит и Рони Перимен?

Марк се обърна към него.

— Убит! Ти си луд! Аз видях Ли Жозеф!

— Не вярвам да си виждал и Перимен, а? — попита детективът. — Той не е жив. Ще ви видя, значи, в единадесет тази нощ.

Той изведнъж се обърна и тръгна към вратата.

— Ти все още изглеждаш уплашен, Тайзър — каза Брадлей весело. — За какво? Може би ще ми кажеш тази вечер?

Тайзър стоеше неподвижен, сякаш замръзнал от ужаса, който беше преживял.

Пътната врата се затвори и Марк направи знак на жената да напусне стаята. Когато тя излезе, Марк се обърна към Тайзър, който се беше втренчил в капака.

— Видя ли, Марк? — гласът му беше писклив. — Той стъпи в средата на килима и не падна.

Марк се обърна грубо към него.

— Не падна, защото капакът беше затворен, глупак! Кой го затвори?

И после, като че ли в отговор на въпроса му, някъде извън стаята, от неизвестна посока дойде слаб звук от цигулка, която свиреше „Chanson d’Adieu“.