Кателина здраво стискаше в мъничките си ръце голяма порцеланова кукла с дълга руса коса, която се спускаше през крехките раменца на детето и се влачеше по мраморния под. Чудесното ново кадифено халатче и нощничката от димитено платно се развяваха след нея, докато тя стремително се носеше към позлатеното, огромно легло с балдахин, величествено поставено върху подиум, в краищата, на който четири крилати купидончета държаха раковини от злато и седеф. Кателина беше сладко и живо дете, красиво малко момиченце, взело от майка си всички привлекателни черти и целия й чар.

Тя скочи в леглото като игриво палаво кученце, захвърли куклата и обви пухкавите си ръчички около врата на Ники, без да спира да приказва:

— Днес ще ни заведеш ли пак с Ракели в магазина за играчки? Моля те, моля те! — настояваше тя, черните й очи бяха пълни с надежда и очакване.

Князът се усмихна мило на малкото момиченце, свило се до него, и каза:

— Можеш да говориш и с мене на финландски, малка моя, моята майка също е финландка. (Без изобщо да се замисля, през последните няколко дни той говореше с Кателина на френски и тя свободно му отговаряше на същия език.)

Докато Алиса беше болна и се възстановяваше, Ники прекара доста време с Кателина. Когато за първи път застана в стаята на Алиса и видя малкото момиченце жално да плаче, му трябваше известно време да осъзнае, че тази жива картина е действителност. Малко дете да плаче в къщата му, беше за него толкова чуждо, че първоначално просто не можа да реагира. Ники от години не беше говорил с деца, дори не се беше приближавал до тях. След като се върна онзи следобед, той слуша сърцераздирателния плач цял час и когато накрая разбра, че дойката и камериерката не могат да успокоят страданието на детето, реши да им се притече на помощ и се опита да прогони мъката на малкото създание.

По природа Ники беше мил и весел, както биха се съгласили всичките му приятели, и като цяло беше способен на нежност и любов — мнение, което би подкрепила, която и да е от любовниците му. Феноменалният му успех сред жените не се дължеше само на забележителната му красота и княжеското му богатство, въпреки че в бляскавото общество, в което се движеше, тези атрибути често се оказваха напълно достатъчни. Завоеванията му се дължаха предимно, да не кажем изключително, на неговия личен чар, на способността му да достави удоволствие на една жена както в леглото, така и в гостната. Той можеше да се шегува, да бъде нежен и любезен, да проявява интерес и дори загриженост, в зависимост от настроението си; очарованието му отлично пролича в старанията му да успокои Кателина, за да успее красивата му любовница по-бързо да се съвземе от свръхдозата лауданум.

Докато Алиса бе на легло, Ники предложи на детето такива приключения, че много скоро отвлече вниманието му от страховете, които изпитваше. Кателина почти веднага възприе Ники като свой голям чичо и се отнасяше към него с открито и понякога трогателно обожание.

Кателина се обърна към майка си, като че ли да я види с Ники в леглото, беше най-естественото нещо на света, и продължи на фински:

— О, мамо, магазинът за играчки е толкова хубав. Всичко е така… — тя спря. — Ракели каза, че не трябва да бъда толкова алчна, нали, Ракели? — детето насочи големите си очи към дойката, която притеснено бе спряла до вратата, след като бе видяла княз Кузан. Кателина, която нямаше и понятие от подобни прояви на вежливост, задъхано продължи да бърбори: — Обаче чичо Ники каза, че съм малка княгиня и мога да имам всичко, което си поискам. Нали, чичо Ники? — Кателина, кацнала на широките гърди на Ники, цялата засия и го погледна, докато той я наблюдаваше развеселен.

— Точно така, кукличке — каза чичото по неволя.

— О, чичо Ники, моля те да отидем днес пак, моля те! — сладко повтаряше детето, вперило в него тъмните си очи.

— Разбира се, скъпа, ще вземем друга кукла, щом искаш.

— О, Ники, този път бих предпочела влакче!

Очите на Ники весело заблестяха и той хвърли поглед към Алиса; усмихна се колебливо и каза:

— Каква независима млада дама, която не се задоволява да играе с кукли! Много добре, палавнице, да бъде влакче — завърши той благосклонно.

— О, мамо, чичо Ники не е ли просто чудесен? — възкликна Кателина с цялата неподправена искреност на своите пет години.

Ники се обърна, за да погледне закачливо Алиса, и самодоволно попита:

— Да, мамо, не съм ли просто чудесен?

— Кажи да, мамо! Кажи да! — настоя Кателина, подскачайки от вълнение и удоволствие.

Преди Алиса да успее да отговори на този неудобен въпрос, момиченцето отново зачурулика:

— Мамо, толкова се радвам, че си по-добре. Ники толкова дълго казваше, че трябва да пазя тишина. Радвам се, че вече не трябва да пазя тишина! — завърши тя категорично.

Неспособна да сдържа детския си ентусиазъм, тя продължи да подскача и настоятелно попита:

— Кога можем да тръгнем, чичо Ники, кога?

— След като закусиш и Ракели те облече — търпеливо отвърна той, — тогава ще тръгнем. А сега върви да се приготвиш.

Пъргавото малко човече, което приличаше на машина перпетуум-мобиле, грабна куклата, незабавно се смъкна от леглото и прекоси голямата стая. До вратата спря, уловила с една ръка Ракели, а с другата стиснала здраво куклата за косата, и пак погледна новия си щедър чичо.

— Може ли пак да закуся ягоди и торта? Може ли, Ники?

— Разбира се, скъпа, каквото пожелаеш.

— Кога ще тръгнем? — отново нетърпеливо повтори момиченцето.

— След около час — отговори Ники. Погледна Алиса, топла, отпусната и привлекателна в леглото до него, и размисли. — Нека бъде след час и половина, Ракели — промени той мнението си. Вратата се затвори след малката вихрушка и Алиса тихо каза с благодарност в гласа:

— Благодаря ти, че си бил толкова мил с Кателина, докато бях болна.

Ники взе ръката й в своята и съвсем просто отговори:

— Винаги си добре дошла — той шеговито продължи с любвеобилна усмивка: — Наложи се да забавлявам малкото зверче цели три дни, докато ти мързелуваше в леглото. Ракели се беше изчерпала, тъй като Кателина непрекъснато плачеше за тебе, а ти беше полуупоена и не можеше да й отговориш. Мария също не успя да спре сълзите й, така че отговорността падна върху Алексей и мене. Трябваше да съставим някакъв план, за да отвлечем вниманието на Кателина от тебе, така че и ти самата да не се тревожиш. Пързаляхме се по парадното стълбище върху сребърни подноси, облякохме я като императрица в дантелени покривки за маса (трябва да добавя, че по неволя станах император, а Кателина демонстрира вродена царственост, като даваше нареждания на мене и на Алексей и безсрамно ни разкарваше нагоре-надолу), пускахме книжни корабчета в купите за плодове, накарах конярите да донесат малки котенца от конюшните, а Мария й донесе нови дрешки от някаква детска шивачка, която Иван познавал.

Ники масажираше разсеяно с палец китката на Алиса.

— Благодаря на Бога, че вчера следобед най-сетне дойде на себе си, понеже изчерпах изобретателността си докрай и скромният ми репертоар за забавление на деца свърши. Страхувам се, че изобщо нямам опит в това отношение. Спомените за детските ми развлечения са доста смътни, без съмнение изместени на заден план от безчислените и значително по-интересни занимания за възрастни. Щастлив съм да видя — каза Ники с блеснали от страст очи, — че си се възстановила напълно и цъфтиш от здраве. Толкова много ми липсваше топлината ти през тези дни. За мен ти си прекрасна вълшебница, която топли леглото ми — продължи князът с естествено за него чувство на собственост и прокара пръсти по голото й рамо. — Така възхитително ми подхождаш — добави дрезгаво.

Алиса почувства, че от думите му в нея се надига паника. Несигурна, объркана и все пак наясно с опасността, която криеше поддаването на прелъстителния му чар, тя се чудеше доколко ли се бе оплела в мрежите на чувства, в които нямаше никакъв опит. Всяко докосване, всяка милувка й се струваха нова нишка в паяжината, която бавно, но сигурно я обгръщаше. Слаба и безпомощна пред лицето на непознатата ситуация, тя въпреки всичко жадуваше за любовта му, изгаряше от желание.

След известно време Ники се надигна от изпомачканото ложе.

— Трябва да побързаме да се облечем, за да не закъснеем за срещата с Кателина.

С тези думи той стана и без да се притеснява от голотата си, тръгна към вратата на съседната тоалетна стая. Спря на прага, дръпна шнура на звънеца и каза:

— Ще звънна на слугите да ти приготвят вода за банята. Надявам се, че гуляйджийски настроените нимфи на Рубенс и дълбоките турски вани не те обиждат, но какво да се прави, нашият праотец Платон не се е отличавал с особена изтънченост, по-скоро си е падал по еротичния пуризъм.

Понеже нито очакваше, нито искаше да дочака отговор, Ники извика камериера си и излезе от стаята.

След петнадесет минути се върна, а прислужникът подтичваше след него и в движение оправяше снежнобялата риза върху мускулестите му рамене.

Алиса бързо придърпа чаршафа и се зави.

— Още ли не си станала? Хайде, скъпа, Кателина сигурно вече не я свърта на едно място.

— Знам. Веднага ставам. Но в леглото е толкова уютно.

— Магазинът за играчки ще ти хареса. Имат най-добрата стока в града.

Докато камериерът се суетеше наоколо и закопчаваше златните копчета на ризата, наместваше тюркоазените бутонели и безукорно нагласяваше яката му, Ники с лекота водеше разговор; обясни й къде се намира магазинът с влакчето на Кателина, отбеляза, че денят е чудесен, каза нещо за неустоимия чар на детето и продължи в същия дух, докато внезапно не забеляза, че Алиса е доста мълчалива. Погледна към леглото и я видя да притиска към брадичката си ленения чаршаф, явно притеснена и объркана.

— Това е всичко, Георги — хладно, освободи той прислужника.

— Да, княже — побърза да излезе дребничкият човечец.

Ники тръгна към леглото, наведе се и целуна Алиса по бузата.

— Прости ми, изобщо не разбрах, че Георги те притеснява.

— Глупаво е, сигурна съм, но, е, добре… не съм свикнала с мъже камериери в спалнята си.

— Разбира се, скъпа. Трябваше да се сетя. Отсега нататък ще се обличам сам.

— О, не! Не искам да причинявам неприятности на слугата ти… и… как ще се справиш? — заекна Алиса, опитвайки се да се извини.

— Глупости! На Георги ще му е приятно да мързелува, уверявам те, а аз съм напълно способен да се обличам сам. Мъжете не трябва да се справят с всички тези копченца и дантели като жените. Хайде, скъпа, ела в банята или Кателина ще се разписка, че сме закъснели. Ще отида да обясня на Георги.

Ники се върна забележително бързо, готов за излизане. Бе облечен в добре ушит редингот с цвят на кафе, който подчертаваше широките му рамене, фина риза от тънък лен, отворена на врата, кафява брокатена жилетка и панталони в светъл бисквитен цвят, които по тогавашната мода позволяваха да се видят ботите му от ярешка кожа.

Мария още обличаше Алиса, докато Кателина седеше върху една възглавница и ги наблюдаваше с необичайно за нея търпение. Алиса бе издокарана в единствените си дрехи, по чудо изпрани и изгладени през нощта — набрана пола в морскосиньо на зелени райета и зелена копринена блуза закопчана високо под брадичката с брошка с камея. Ники беше възложил на Мария да намери в гардероба на майка му някаква връхна дреха и сега тя тъкмо оправяше диплите на морскосиньо манто, поръбено със сърма, върху широките поли на Алиса.

Меднозлатистата коса на Алиса беше подредена в обикновен кок; по гърба й се спускаха дълги букли, а нежни къдрици обрамчваха деликатното й лице. Изучавайки с критичен поглед Алиса от главата до петите, Ники каза:

— Трябва да се погрижим да ти набавим дрехи, Алиса. Боя се, че роклите, оставени в стаята на майка ми, са доста старомодни. Това манто обаче ще свърши работа. А ти, кукличке, си доста елегантна.

Той се усмихна, когато Кателина, чула гласа му, скочи от мястото си и се втурна към него. Мария се бе върнала от обиколката си по магазините с бяла копринена рокля, украсена с бледозелени панделки, която беше точно по мярка на Кателина, и с късо зелено палтенце, както и с огромна бледожълта сламена моряшка шапка с дълги ленти от зелена тафта.

— Тръгваме ли, дами? — подкани ги Ники с елегантен жест и Кателина изхвърча от стаята далеч пред Ракели, която се втурна след пъргавото дете.

Ландото ги очакваше пред главния вход, лъснато до блясък. Блестяха и четирите коня, гледани така добре, че загладеният им косъм с лешников цвят изглеждаше като намазан с олио. След като всички бяха удобно настанени, кочияшът, облечен в най-хубавата си ливрея от зелено кадифе, подкара животните в модерния през сезона тръст с висока крачка.

Кателина не можеше да седи мирно дори за миг. Въртеше се насам-натам върху кадифената тапицерия, разпитваше, развълнувано сочеше с пръст и най-дребното нещо, което привличаше погледа й, и безапелационно ангажираше цялото внимание на Ники. Алиса беше доволна, че приспособяването към новата среда не беше проблем за дъщеря й. С природната си любознателност, жизненост и открита, обичлива природа Кателина се наслаждаваше на всяко ново изживяване. Бащата на Кателина я отбягваше от самото й раждане и сега, когато бяха напуснали Вийпури, не я спираха никакви емоционални окови и задръжки.

Кателина беше изпросила от Ники да посетят първо Летните градини. Когато наближиха, пътниците от другите скъпи карети, излезли да се насладят на прекрасното време, останаха силно озадачени — до най-преследвания в града ерген седяха красива млада жена, дойка и дете!

Двама офицери в елегантни униформи се приближиха до каретата, яхнали великолепни черни коне, докато Ракели и Кателина слизаха за кратка разходка — трябваше да нахранят лебедите. Кочияшът приключи с привързването на конете и се оттегли на сянка под близкото дърво.

Мъжете направиха дълбок поклон от седлата си и русокосият лейтенант учтиво се обърна към Ники:

— Добро утро, Ники, не вярвам да сме срещали преди очарователната ти придружителка.

— Прав си, не сте — грубо отвърна Ники. — А сега е най-добре да си гледате работата — добави той доста неучтиво и набързо отдаде чест. Тъй като след подобна груба забележка разговорът беше невъзможен, офицерите обърнаха конете си и си тръгнаха, озадачени от отговора му.

— Изглежда, нашият полковник си е намерил ново парче, което ревниво пази — отбеляза младият рус офицер и двамата със смях продължиха в лек галоп по „Адмиралтейски“.

— Ники на обществено място с дете! Това би могло да шокира и най-закоравелия светски лъв. Мислиш ли, че е негово?

— Не мога да кажа. С тази червена коса момиченцето прилича по-скоро на майка си. Не е като последното дете на графиня Сованьова, което така е одрало кожата на Ники Кузан, че може да те накара да си глътнеш езика.

Докато такива въпроси се обсъждаха в края на булеварда, Ники и Алиса още веднъж бяха прекъснати от минаващ конник. Майор Сернов се приближи до каретата и свали шапка за поздрав. Ники се намръщи.

— Много ми е приятно да ви видя още веднъж, госпожо Форсюс — учтиво каза Сернов с крива усмивка, двусмислено присвил ориенталските си очи.

Алиса се изчерви от намека в поздрава му и от очите, които я разсъбличаха.

— Добро утро — хладно отвърна тя, ядосана от безочието му.

— Не съм те виждал напоследък в яхтклуба, нито в клуба на благородниците, Ники. Площад „La Salle“ и островите са доста скучни без теб, но сега разбирам, че имаш основателна причина да се спотайваш.

— Не знаех, че отсъствието ми се следи с такава прецизност — сухо отвърна Ники.

— Хайде сега, недей да скромничиш, Ники, както добре ти е известно, дейността ти е основен фактор за процъфтяването на тези места още от юношеската ти възраст.

— Със сигурност съществуват и по-добри занимания, отколкото да слуша човек абсурдни клюки. Впрочем нямаш ли по-важна работа, Григор? Не искаме да те задържаме — каза Ники, отхвърляйки още един опит за завързване на разговор.

— Както желаеш, Ники. Ваш слуга, мадам — каза примирително Сернов, дружелюбно приемайки доста рязкото предложение. Като измъкна копринена кърпичка от ръкава си, той избърса въображаема прашинка от безупречно лъснатите си кавалерийски ботуши и я напъха обратно, така че крайчето и елегантно да се подава от обшития със сребро маншет. Обърна коня, за да си върви и намигна на Ники.

— Ако решиш да направиш сделката с Таня, моля те, съобщи ми. Ще бъда заинтересован от продажбата.

— Не ставай алчен — тихо отвърна Ники.

Сернов само помръдна дългите си увиснали мустаци, когато тънките му устни се разтегнаха в усмивка.

— Аз съм търпелив човек, приятелю, не бързам — той внимателно подкара коня си в тръст и се изгуби сред потока от каляски и ездачи.

— Какво имаше предвид този нахалник, като спомена за продажба? — попита Алиса, въпреки че твърде добре разбираше значението на думите му. — И коя е Таня?

— Не се ядосвай, скъпа. Таня е една стара приятелка, а Сернов много добре знае, че си под мое покровителство, така че няма да те притеснява, сигурен съм.

— Под твое покровителство? — извика Алиса и се изчерви, когато обяснението внезапно я порази с очевидната си и безпощадна яснота. Разбира се, трябваше да се сети. Колко глупаво от нейна страна! Мисълта за това, как обществото ще възприеме нейното положение, я извади от равновесие и я накара да изпита неописуем срам. За първи път след смъртта на родителите си тя беше безкрайно благодарна, че не са живи, за да станат свидетели на падението й.

През всичките години, прекарани с онзи звяр Форсюс, тя търпеливо изчакваше Кателина да порасне и кроеше планове за бягство; дори бе успяла да събере малко пари, за да е готова, когато дългоочакваният момент настъпи. И ето че сега поради собствената си слабост, подмамена от очарователния княз Кузан, тя се бе лишила дори от отвратителния живот в имението на Форсюс.

Собственическите домогвания на Ники я дразнеха; не искаше още веднъж да се отнасят с нея като с предмет, затова хладно възрази:

— Не си спомням момента, в който съм се поставила под твое покровителство.

— Стига, любима — разумно каза Ники, — ако бъдеш така добра да си спомниш, когато те открих в онзи хамбар, алтернативите пред теб бяха доста ограничени; очакваха те най-вероятно още по-жестоки побои и дори смърт, ако Форсюс бе продължил да те тъпче с опиати. Трудно бих нарекъл това богат избор. Премисли нещата отново — сговорчиво й предложи Ники, — печелиш толкова предимства; както вече се убеди, избрала си точно този покровител, който ти трябва. Имам славата на щедър човек и ако се стараеш и в бъдеще да ми доставяш удоволствие както сега, мисля, че ще се разбираме доста добре.

Разярена от арогантния му възглед, че нейната роля е да му доставя удоволствия, Алиса възмутено каза:

— Изобщо не съм те избирала, нахално чудовище такова, теб…

— Да останем за три минути насаме, скъпа — прекъсна я любезно Ники, — и съм сигурен, че ще обърна резултата в моя полза.

Тя сведе очи под открития му поглед, но беше достатъчно ядосана, за да преодолее предизвиканото от намека му вълнение, затова войнствено продължи:

— Мария носи със себе си малко мои пари. Не се нуждая от покровител.

— Няма да ти стигнат да купиш дори една свястна рокля, камо ли да се грижиш за дете и за трима слуги — не се съгласи Ники, като я сряза с типичната си нетактичност.

— Добре тогава — настоя Алиса разгорещено, — аз съм сравнително добре образована, млада и здрава. Мога да си намеря работа като гувернантка.

— По принцип съм съгласен с идеята ти, но за нещастие под натиска на баналността в този свят загиват и най-оптимистичните надежди — сега говореше мързеливо и с подигравка. — Ти гувернантка! — вече не криеше сарказма в гласа си. — Каква приятна заблуда, скъпа моя. Извини ме, че говоря така откровено с теб, но се боя, че изобщо не разбираш как стоят нещата в действителност. Коя, коя жена, питам, стига да е с ума си, би позволила на една провокиращо красива млада жена като тебе да влезе в дома й? Залагам цяло състояние, че само след седмица господарят на дома ще спи в леглото ти. Прецени сама безразсъдството на подобна перспектива, любима. В края на краищата при мене поне няма възмутена съпруга, която да те изхвърли заедно със свитата ти на улицата, когато предпочитанията на съпруга й станат прекалено очебийни. А тъй като, смея да кажа, интимно познавам повечето такива съпруги, искрено те съветвам да се вслушаш в думите ми. Освен това като твой покровител — продължи той със същия тон — аз, разбира се, се чувствам задължен да осигуря на дъщеря ти и прислугата ти лукс и комфорт.

— Не съм играчка, която можеш да купиш! — възпротиви се Алиса.

— Но, скъпа, напротив, точно това си. Признай, че призванието на жената е да бъде красива играчка за удоволствие на мъжа; после, също така естествено, както нощта сменя деня, тя неизбежно става майка. Това са двете роли, които може да играе една жена. Така е писано. Не се опитвай да се бориш срещу съдбата — трезво я посъветва Ники.

В този миг Алиса бе готова на всичко, само и само да изтрие от лицето му това нахално самодоволно изражение.

— Дали пък тогава да не приема предложението на Сернов — каза тя с очевидното намерение да го предизвика. — Той по-богат ли е от тебе? Трябва да преценя всички евентуални предимства, ако смятам успешно да си проправям път сред жените със съмнителна репутация — продължи замислено тя, заета да пресмята нещо. — След като съм играчка, от мене зависи да се опаковам подходящо и да се продам на най-висока цена от гледна точка не само на парите, но и на положението ми в обществото. Благодарение на произхода си притежавам известна изисканост и не воня на коптор, което със сигурност струва няколко рубли повече; мога и да свиря на пиано, макар че, трябва да призная, с повече умение, отколкото талант; добра съм и с иглата, ала фините бродерии едва ли ще представляват интерес в будоара. Танцувам доста грациозно, ако бъдеш така добър да извиниш моята нескромност; правя скици и рисувам, говоря свободно латински, френски, немски; но, уви, всичко това няма никакво значение, щом светлините угаснат.

Без всякакво съжаление и дори с удоволствие Алиса забеляза, че думите й постигнаха желания ефект. Самодоволното лице на Ники стана мрачно.

— Престани да изреждаш, ако обичаш — прекъсна я грубо той и с опасно студен глас промълви: — Да не се заяждаме за дреболии. Оставаш с мене.

Алиса неволно потръпна от откритата заплаха в очите му и сърцето й неприятно се сви.

— Значи моят живот е дреболия, така ли? — прошепна тя, трепереща от тиха ярост.

— Погрешно ме разбираш, скъпа — в равния му глас се промъкнаха леки нотки на нетърпение. — Просто не възнамерявам да влизам в спорове и дебати относно атрибутите ти и обекта, на който ще ги дариш. Мадам, оставате моя любовница.

По устните му играеше бегла усмивка, но златистите му очи излъчваха хлад. Алиса затвори очи, достигнала гибелния предел, където се отричаше от всички идеали на младостта си. После вдигна решително брадичка и саркастично произнесе:

— В такъв случай, предполагам, трябва да ти благодаря за щедрото гостоприемство.

— Няма защо — хладно отвърна Ники. — И без това очаквам щедра отплата.

В този момент Ракели и Кателина се върнаха и Алиса преглътна острия си отговор. Те весело започнаха да разказват за лебедите, цветята и статуите, а Ники си обърна към Алиса:

— Следващата ни спирка ще бъде при мадам Виви. Тя не е от „скъпите“, но тъй като гардеробът ти трябва да бъде попълнен незабавно, ще се възползваме от услугите на местна моделиерка — каза той и даде знак на кочияша да потегля.

Първото нареждане, получено като метреса, горчиво помисли Алиса.

— Това изисква ли отговор, княже и господарю мой — дръзко попита тя. — Може би ще ми помогнете да усвоя подобаващото за положението ми държане.

— С нетърпение очаквам да ти предам няколко урока — тихо отговори той, така че единствено тя да го чуе. — Просто усещам, че притежаваш вроден талант за повечето неща, които се изискват от теб — завърши той с нотка на забавление в гласа си.

Алиса седеше сковано до него като мраморна статуя, свила ръце в скута си, и мълчеше, изпълнена с ярост и възмущение. Отговаряше му рязко, едносрично. След като всичките му опити да поведе разговор, се провалиха, Ники се наведе и заядливо прошепна в ухото й:

— Може би Форсюс изобщо не е луд и в крайна сметка е знаел, защо те бие. Твърде своенравна и упорита жена си.

Тя го изгледа изпепеляващо и просъска с черна ярост:

— Предстои ви тепърва да опознаете упоритостта ми, господине.

— В такъв случай очаквам бъдещето с приятно нетърпение — отвърна Ники и присви очи, а предизвикателният му поглед не отстъпваше на нейния.

Ракели и Кателина бяха толкова заети с различните забележителности, покрай които минаваха, че не доловиха полугласния двубой.

Скоро спряха пред модерната фасада на ателието на мадам Виви. Любезен както винаги, когато успееше да наложи волята си, Ники — истинско олицетворение на изтънчените обноски и добрия тон, ги поведе към позлатения салон на най-високопоставената шивачка в Петербург, която ревностно подражаваше на „скъпите“ моделиери в Париж и бе обзавела цялото си ателие в зелена коприна, злато и махагон.

Като видя, че пътниците слизат от елегантния екипаж, мадам Виви се спусна към вратата с чудесно премерена надменност, която моментално се смени с угодническа лъскава усмивка, щом през стъклените врати с позлатени рамки слезе княз Николай Кузан, придружаващ бляскава красавица. Но най-голямата изненада за мадам Виви беше припкащото по петите им дете. Гледката безспорно можеше да разтърси и най-добре владеещия се човек, но мадам Виви, винаги съобразителна, успя бързо да възвърне самообладанието си и топло ги приветства, протегнала ръце към тях:

— Княз Кузан! — започна излиянията си тя с почтителна фамилиарност. — Колко хубаво е, че ви виждам!

— Добро утро, мадам Виви. Мога ли да ви представя моята — той направи деликатна пауза и се подсмихна, — моята… ъ… братовчедка, за нещастие съвсем наскоро овдовяла, и очарователната й дъщеря.

Той придружи лъжата за починалия съпруг на Алиса с подобаващо за случая скръбно изражение.

Алиса се изчерви до уши, а Кателина направи лек поклон, на който Ники широко се усмихна. Сега си връщаше на Алиса за предизвикателството, което бе отправила към авторитета му, и за грубото й държане по пътя. Искаше да е сигурен, че е отрязал всички възможности да си намери работа като гувернантка. Броени часове след като си тръгнеха от мадам Виви, целият град щеше да узнае, че Алиса е новата метреса на Ники. Деликатната пауза съвсем точно бе определила положението й. Алиса разбираше и това. Отмъщава ми, понеже му се противопоставих, помисли си тя, и което е още по-лошо, готов е да стигне до крайност, ако се осмеля да не му се подчинявам. Куражът й се стопи пред заплахата от подобно публично унижение.

Мадам Виви беше щастлива от оказаната й чест да облече такава ослепителна красавица, чиято хубост бе съчетана със свежест и невинност и която Алиса не загрозяваше с преструвки. Може би нежната й младост бе привлякла преситения княз Кузан — та госпожицата сама беше още почти дете. Елегантната й чувственост трябваше да се подчертае с най-шармантните творения на мадам Виви, а положението на „братовчедка“ далеч не налагаше прекалено строго и скромно облекло. Мадам Виви вече си представяше облагите, които щеше да извлече, ако тази византийска принцеса й бъде клиентка.

— Притежавам великолепни платове, достойни за такава поразителна красота — гукаше тя, а наум пресмяташе стойността на редките тъкани и цената, която щеше да поиска.

В същото време Кателина настоятелно дърпаше ръката на Ники в пълно неведение по въпросите на модата.

— Ники, Ники, кога ще вземем моето влакче? Ти обеща! — оплакваше се тя и нервно подскачаше наоколо.

Княз Кузан направи толкова нехарактерно нещо за него, че всеки, видял сцената отблизо, би могъл единствено да повдигне вежди и да ахне (а Ники именно това целеше). Той се наведе нежно над момиченцето, което не спираше да го тегли и да му се моли, и успокоително му заговори на фински. После извади от джоба си няколко сребърни рубли и ги подаде на Кателина, след това се изправи и връчи на Ракели пачка банкноти.

— Сега доволна ли си? — попита той засиялото дете. После се обърна към Ракели: — Ако приключите по-рано в магазина за играчки, просто изчакайте с Фьодор навън, докато привършим с покупките. Приятно прекарване. Фьодор знае къде точно да ви откара. Целуни майка си за довиждане, малка хубавице — нареди меко той.

Доволното дете обви с ръце талията на майка си и вдигна лице за целувка. Алиса се усмихна на щастливата си дъщеря и се наведе да я целуне.

— Кажи благодаря на княз Кузан — нежно каза тя на детето.

— Благодаря, чичо Ники! — извика втурналата се вече към вратата Кателина, следвана от Ракели.

Чичо Ники? Това обръщение разкриви дори обикновено неподвижните черти на мадам Виви. Княз Кузан никога публично не бе признавал незаконните си деца. Беше щедър и се грижеше за издръжката им, но не ги признаваше, освен в случайни мигове на добро настроение. Стилът му на живот на този етап изключваше света на децата. Той просто се движеше в кръгове, където никога не присъстваха деца и никога не се говореше за тях.

Това не беше злобно незачитане, а по-скоро себично безразличие. Всеки в града знаеше каква огромна сума беше превел на последното дете на графиня Сованьова. Банковите чиновници и прислугата бяха прословути в разнасянето на клюки и нямаше скандал, който да остане скрит за долните етажи.

Така че да се види хладният, сдържан и високомерен княз Кузан в пристъп на подобен ентусиазъм, беше изключителен прецедент. Той дори си беше позволил да приказва с детето на фински на обществено място — той, който никога не говореше на руски, освен в казармите, тъй като официален език на висшето общество беше френският. Очевидно тази свежа, млада и омайваща матрона притежаваше нещо повече от обикновена привлекателност. Мадам Виви беше обхваната от любопитство.

— Мадам, бихте ли ме последвали, ако обичате — обърна се благо тя към Алиса, тази изключително умна жена, която бе успяла да промени навиците на княз Кузан, изграждани през целия му живот. Мадам Виви посочи към отворената врата на пробната.

Невъзмутимият княз обаче изобщо не възнамеряваше учтиво да се оттегли. Вместо това той с бавна стъпка последва двете жени в салона, настани се удобно в позлатен брокатен фотьойл, който възмутено проскърца под тежестта му, изпъна дългите си крака и се облегна назад. Той се бе разположил като у дома си в елегантната приемна в зелено и златисто, като че ли беше чест посетител в тази светая светих на модните шивачки, но всъщност през следобедите, в които любовниците му си избираха дрехи, Ники обикновено чакаше навън с нетърпение и безразличие и не показваше дори най-слаба склонност да прояви интерес към покупките им.

Мадам Виви притеснена от присъствието на княз Кузан, объркано промърмори нещо, но бързо се съвзе и любопитно го запита:

— Мосю се интересува от избора на десен и модел?

— Но, разбира се — отговори мило Ники, като че ли и това беше едно от обичайните му занимания. С приятен тон обясни: — Братовчедка ми и аз не се придържаме към остарелите традиции да се носи траур, затова не искам никакъв черен или сив креп. Мисля, че ни трябват по-скоро свежи, ярки цветове — заключи той, като оглеждаше Алиса от горе до долу, а тя стоеше и се червеше, вбесена от поведението му. С нахална арогантност той тихо добави: — Хрумна ми още нещо; сега е моментът да поръчаме две дузини неглижета в различни цветове и, разбира се, с обичайните дантели и панделки.

— Много добре, мосю, ще ги имате. Ако ме извините за момент, ще донеса моделите и няколко готови рокли, който мадам да пробва.

След като мадам Виви излезе, Алиса се озъби на Ники, разярена от присъствието му:

— Надявам се, че този спектакъл истински ви забавлява, княз Кузан!

— Ти винаги ме забавляваш, скъпа, по неизброими и доставящи ми огромно удоволствие начини — отвърна той, като я гледаше нахално през полупритворени си клепачи. От всяка негова дума лъхаше властна самоувереност.

Мадам Виви се върна, понесла скици, платове и рокли и се захвана за работа.

Ники доволен наблюдаваше как свалиха полата и блузата на Алиса; скоро тя остана да се черви само по корсет, шемизета и фуста, а прекрасните й гърди преливаха над пристегнатите дантелени банели.

Мадам Виви с учудване забеляза многобройните синини, които все още личаха върху чистата като слонова кост кожа на Алиса и се замисли. Да не би княз Кузан да я биеше? Наистина имаше репутацията на разпуснат и склонен към странности човек, но никога не беше чула нещо за перверзни. Въпреки всичко тази жена очевидно бе бита жестоко и то неотдавна. Някаква нова негова прищявка може би, зачуди се тя, обзета от още по-силно любопитство към връзката им.

Мадам Виви облече Алиса в украсен с мъниста тоалет. Направи няколко поправки и закопча копчетата на гърба. Роклята беше от бяла коприна; полата бе изцяло обшита с бели продълговати мъниста, а горната част, също от бяла коприна, бе ръчно извезана по ръбовете с цветни конци. Шлейфът също бе извезан и поръбен по цялата дължина с бели мъниста. Върху раменете имаше по една ярка виолетова панделка, която подчертаваше дантелите и диплите на буфан-ръкава. Деколтето беше дълбоко изрязано.

— Приближи се, скъпа — настоя Ники. — Много си красива в бяло.

Алиса пристъпи неохотно напред, но остана там, където не можеше да я достигне.

— Ела тук, любима — твърдо произнесе Ники и протегна ръка към нея, докато тя пристъпваше по-близо.

Толкова ли се страхуваше от него младата жена? Мадам Виви не можеше да не си го помисли, макар да разбираше, че за нея е по-безопасно да не се меси в частния живот на знатни особи, като княз Кузан. Той беше прекалено богат и влиятелен, за да го превръща в свой враг.

Ники улови Алиса за ръката и я придърпа между коленете си.

— Обърни се сега, за да мога да огледам роклята от всички страни — тихо промърмори той и бавно я завъртя.

Копринените поли прошумоляха, отъркали се в краката му, докато Алиса се обръщаше под взискателния му поглед. Роклята по изключителен начин подчертаваше красивите й форми.

— Харесва ми — заяви натъртено князът. — Ще я вземем, мадам Виви.

— Прекалено екстравагантна е! — прошепна Алиса, изнервена от присъствието му. — Къде бих могла да облека подобно нещо?

— Защо не на вечеря с мен довечера? — нежно каза той. — Ти успя да промениш мнението ми за вечерите у дома и може би ще реша да си остана вкъщи тази нощ. Дори забавленията в яхтклуба отстъпват пред притегателната ти сила.

Заля я вълна от срам при това съвсем явно определяне на ролята й. Ядосваше се от постоянните му натяквания, че съществува единствено заради неговите удоволствия.

— Не можеш да ме принудиш да вечерям с тебе и да ти служа за развлечение! — отвърна Алиса със святкащи от яд очи. — Нямам намерение да го правя!

— Така ли! — отговори Ники и за най-голямо огорчение на Алиса на лицето му се появи израз на неимоверно веселие. — Без съмнение ще разберем това. А сега пробвай другата рокля — рече властно и я побутна към средата на салона. С по-висок глас, предназначен за ушите на модистката, той каза: — Втората рокля, мадам Виви.

Нетърпеливият поглед на Ники изпиваше елегантното тяло, пременено сега в тъмнозелена копринена утринна рокля, поръбена със зелено кадифе; усмихна й се лениво, когато тя се наведе да опъне полите на дрехата и гръдта й провокиращо изскочи от корсета. Това беше едно от любимите му естетически занимания — да наблюдава как жените се обличат. С тази своя сочна, изключителна красота, Алиса трябваше да носи самур — истински, с лек златист отблясък, който да подхожда на косата й, помисли си той. Тази зима ще я облека в самури.

Мадам Виви бърбореше и се суетеше, като се стараеше да поддържа лек разговор.

Алиса срещна погледа на Ники и бързо затвори очи, безпогрешно разпознала изписаната в погледа му изгаряща страст, ала той виждаше само виолетовите очи и прелъстително дългите мигли.

Проклета да е дано съблазънта, която излъчваше, беше неустоима, помисли си той, като се размърда неудобно на стола си. Само като я погледнеше, забравяше всичко друго.

Някакъв натрапчив вътрешен глас му говореше, че тази любов няма да е като всички останали. Имаше неприятното усещане, че е вече е прехвърлил обичайните бариери, които бе изградил у себе си срещу емоционално обвързване. Но той никога не отстъпваше заради лоши предчувствия. Самият му темперамент отхвърляше както оттеглянето и бягството, така и прекалено многото самоанализи; живееше живота си трескаво, препускаше като безразсъден конник и ако това беше най-бързия начин да си счупи врата, последиците да вървят по дяволите!

Ценител на прекрасната женска плът и стил, Ники беше наясно, че Алиса беше много по-красива от повечето жени, а нейният инстинкт и темперамент я правеха една от най-добрите в леглото. За да се обвърже, не му трябваше нищо повече; смяташе я за рядък бисер, за много скъпоценна играчка и щеше да се окаже глупак да не откликне на несравнимото удоволствие, което му доставяше. Започна да разбира нежеланието на Форсюс да показва Алиса на света.

Вдигна бавно ръка и повика Алиса. Тя бавно се приближи с целия блясък на младостта, разкошна, обаятелно красива.

— Усмихни се, любима — подкани я Ники. — От тебе се иска да ме радваш.

На устните и се появи стегната, бегла усмивка.

— Ето — рече той, без да се смущава от студената гримаса, — ако се постараеше да се държиш толкова очарователно, колкото изглеждаш, човек едва ли би могъл да мечтае за повече.

— При дадените обстоятелства това е невъзможно! — прошепна Алиса, презрението попари усмивката му.

— Какво друго му остава на човек, освен да се надява — промърмори той и я привлече в скута си. Харесваше му да я докосва, така изпитваше някакво чувство на собственост. — Мадам Виви, донесете скиците си. Братовчедка ми и аз ще изберем някои моделите, които, надяваме се, ще бъдат изработени много бързо.

— О, разбира се, княже. Уверявам ви, че няма да има никакво забавяне.

— О, моля ви, мосю — прошепна с отпаднал глас Алиса и умолително го погледна. Та той така явно показваше на целия свят, че му е метреса!

— Не — отговори просто Ники. Като мъж с неоспорима сила не дължеше обяснение на никого. Продължи силно да я притиска към себе си, докато щедро поръчваше гардероб, от който очите на мадам Виви алчно заблестяха. Ники забеляза, че Алиса вече е безкрайно потисната от проточилата се и унизителна за нея процедура, и почти изпита съжаление към нея. Но не съвсем.

Трябваше да й купи и екстравагантни бижута. Доставяше му такова огромно удоволствие. Наистина трябваше да изтрие нещастието й. Може би щеше да успее да изличи горчивината, която тя изпитваше заради това, че е държанка. Онази смарагдена огърлица, която беше видял при Фаберже миналия месец. В миналото подобен щедър дар винаги бе имал успех. Жените безспорно се стопляха от блясъка на смарагди и рубини.

— Това е всичко, мадам Виви. Засега братовчедка ми ще остане с тази утринна рокля, която толкова й отива; очакваме първите тоалети да бъдат доставени до два дни. Надявам се, че и следващите няма да се забавят.

— Можете да разчитате на мен, мосю — обеща модистката. Щеше да наеме още шивачки, за да изпълни незабавно поръчката.

— В такъв случай ви благодаря, мадам, ще се видим отвън.

Тя любезно прие поканата да се оттегли и с хиляди благодарности напусна салона в златно и зелено.

— Не се съмнявам, че съм те покорил — каза закачливо Ники — със своята щедрост и с компетентността си по женските въпроси. Вярвам, че одобряваш вкуса ми и — след кратка пауза: — моля да приемеш извиненията ми — той внезапно се усмихна: — Това безсрамно държане ми е доста присъщо.

— Защо, Ники? — попита тихо тя. — Защо е всичко това? Защо именно на мене се случва? — питаше Алиса, вперила в него тъжните си влажни очи. А може би питаше и себе си, защо вече не го мрази. Всъщност тя изобщо не мразеше него, мразеше пренебрежението, с което се отнасяше към живота й.

Защото имам нужда от тялото ти, което упоява съзнанието ми, помисли той. Защото ти и очарователната ти дъщеря стоплихте душата ми, продължиха безредно мислите му.

— Просто така — рече той вместо това.

Алиса продължаваше да седи в скута на Ники и се стараеше да го гледа хладно, без да се смущава и да се обърква, но върху красивото му лице продължаваше да играе същата мила усмивка.

— Би трябвало да те мразя — меко каза тя.

— Но не е така — отвърна той по същия начин.

— Въпреки това — тихо заяви тя — няма да ти бъда метреса.

Думите й го смутиха за миг — толкова противоположни бяха мненията им, но искаше тя да е щастлива, така че, без да се замисли, наруши клетвите си.

— Не можем ли тогава просто да бъдем приятели?

С цялата непредсказуемост, присъща на пола й, тя внезапно се хвърли към другата крайност и се усмихна:

— Много бих искала да бъдем приятели. О, Ники, толкова си щедър към мене и Кателина.

Неочаквано красивите й очи плувнаха в сълзи.

— Как бих могла някога да ти се отплатя? — трогателна усмивка на благодарност разцъфна върху устните й.

— Глупости. Това ми доставя удоволствие. Не плачи, скъпа — каза Ники със странно притеснен глас. — И двете с Кателина ми носите огромна радост — той нежно целуна Алиса. — Хайде, стига сълзи, да вървим да видим новото влакче на детето.

Следващата седмица отлетя незабелязано. Ники свикна да си остава у дома всяка вечер, а Алиса се стараеше изобщо да не мисли; само чувстваше. Около игралните маси в яхтклуба и в клуба на благородниците усещаха липсата на младия княз, а когато се споменеше името му, хората вдигаха многозначително вежди й си разменяха цинични погледи по повод на внезапната му привързаност към домашния уют.

— И аз да имах тази красавица в леглото си, нямаше изобщо да ме видят в града, докато не остарея прекалено много, та да не мога да го върша — отбеляза грубичко, но доста изразително един млад офицер.

— Ники удостоява с присъствието си само сутрешните прегледи — отбеляза друг мъж. Веднага след това се прибира за обяд, а се носят и слухове, че е зарязал Софи.

По време на сутрешните отсъствия на Ники, Алиса и Кателина обикаляха града, водени от Алексей, който се чувстваше поласкан да бъде видян със загадъчната красавица. Алиса от своя страна също харесваше приятната компания на младия братовчед на Ники, който щедро пилееше времето си, за да им показва забележителности. Ники намираше това занимание за отегчително и Алиса никога нямаше да разгледа прелестите на Петербург, ако чакаше той да я придружи. За няколко дни тя и Кателина обходиха всички интересни места. Видяха Зимния дворец, който се намираше надолу по улицата, съвсем близо до розовия мраморен палат на княз Кузан. Ненапълно възстановен след пожара през 1863 г., сега Зимният дворец беше боядисан от Стасов и Бралов в тухленочервено вместо в оригиналния му бледозелен цвят. Алексей ги разведе не само през галериите на Ермитажа с великолепната му Ecole Russe^[1], но и през апартаменти, в които не се допускаха обикновени те посетители.

Разхождаха се из сенчестите алеи на Летните градини сред многобройните мраморни статуи, които Петър Велики бе донесъл от Италия. Посетиха първия дворец, в който бе живял Петър Велики — Летния дворец, скромна изящна сграда, построена по проект на Трезини в едно ъгълче на Летните градини. Видяха мрачната крепост „Петър и Павел“ оттатък Нева, по-скоро величествена, отколкото красива. Веднъж цяла сутрин обикаляха „Кунсткамера“, първата библиотека-музей в Русия, и разгледаха цялата й колекция, в която имаше какво ли не — от китайски ръкописи до препарирани птици, но която бе най-известна с изумителната си сбирка от скитски бижута.

Една сутрин, посветена на забележителностите, включваше оглед на Царское село и неговия ослепителен интериор — Кехлибарената стая^[2], чиито стени бяха целите от кехлибар с цвета на пчелен мед; стаята със стъклените мъниста, Малахитовата стая, лионската стая на Камерон, където стените и мебелите бяха драпирани с бледожълта лионска коприна с десен на клончета и малки птички; стаята за подслушване на Катерина с ламперия от млечнобяло стъкло и златни апликации, която тя наричала личен будоар. Рамките на вратите бяха от стъклени колони в ултрамарин.

Друг предобед отидоха с параход в дълбокия сладководен финландски залив, където нямаше приливи и отливи, за да видят Петерхоф, легендарната провинциална резиденция на Растели в жълто и бяло, първоначално построена от Петър Велики, за да съперничи на Версай. На тези земи имаше два императорски двореца и многобройни малки летни резиденции, украсени и обзаведени с целия разкош, който богатството и вкусът, могат да осигурят. Градините бяха едни от най-красивите в Европа; великолепни каскади и позлатени фонтанчета хвърляха бляскави пръски, а водите им се спускаха в морето.

Изобилието от цветове в архитектурата на града и бледите деликатни нюанси радваха окото на всеки завой; лимоненожълтото и бялото на Адмиралтейството и Пушкиновия театър, наситеното синьо на катедралата Смолни, кораловочервеният дворец на Меншиков. Фасадите в стил рококо, измазани с гипс в хубави пастелни тонове — лилаво, бледорозово, жълтеникавозелено, бяха само фон за строгата неокласическа архитектура в Руската империя от времето на Александър I и Николай I. Красиво блеснали канали пресичаха трите главни пътни артерии, които започваха от площада на Адмиралтейството. Алиса бе истински възхитена от тази северна Венеция.

Скрити от погледа на малката компания, всеки ден още двама любители на забележителности придружаваха групата. Те нарочно оставаха на заден план, което не беше трудна задача в многоезичната и многолюдна тълпа, стекла се към столицата на империята и донесла колорита на различните националности и костюми. Имаше донски казаци, грузинци от Кавказ, татари, перси, жители на Централна Азия, китайци, лапландци, както и пъстро множество руски селяни, свещеници, монаси, монахини.

В този нестихващ поток от човешки същества, преследвачите на Форсюс тихо дебнеха жертвата си, настойчиви като съвестта. Алиса никога не излизаше сама извън стените на мраморния дворец, но те търпеливо изчакваха — шестима мъже, които се сменяха на всеки осем часа, така че през цялото денонощие винаги двама души, четири зорки очи, знаеха къде е тя. Те дебнеха за удобен случай да я грабнат и да я върнат на съпруга й. Форсюс не беше чак такъв глупак, та да застане открито срещу такава видна и могъща личност като княз Кузан. Хора като него, привилегировани и близки приятели на императора, бяха над закона и Форсюс знаеше това добре.

Разглеждането на забележителности обикновено приключваше с разходка до носа, където модният свят се събираше да наблюдава залеза на отсрещната страна на финландския залив. Гледката беше забележителна, небето се оцветяваше в пурпурно и златно, водата в залива беше гладка като стъкло, а надигналите се тук-там вълни веднага се обагряха с отражения. Няколко корабчета спокойно се плъзгаха по блестящата водна повърхност. Алиса понякога оставаше, докато пурпурът на небето се слееше с вечерния здрач. Но невиждащите красотата на природата очи неотклонно следяха жертвата си.

Една сутрин, няколко дни по-късно Ники беше в тоалетната си стая и се бореше с униформата си; вече беше закъснял с половин час за строя и започваше да се ядосва. Най-после, напълно облечен в бяла куртка с червени ревери, маншети и нашивки и тъмни панталони с червени кантове, той седна на нисък стол и започна да напъхва крака си в излъскан до блясък ботуш за езда, като проклинаше тихо.

— Къде, по дяволите, се губи тоя проклет камериер, когато най-много имам нужда от него — мърмореше той разсеяно.

Алиса, загърната в бледозелен копринен халат, го наблюдаваше от вратата.

— Ако си спомняш — нежно му напомни тя, — преди десет дни ти изрично каза на нещастния си камериер, че не желаеш да те безпокои сутрин до второ разпореждане.

— Нима наистина съм го направил? — попита Ники, като вдигна глава и хвърли въпросителен поглед към Алиса. С разцъфнала усмивка посрещна изчервяването й и продължи: — Значи така съм казал, а? — той се засмя. — А сега си плащам за удоволствията, като сам се боря с дрехите — закачливо подхвърли той.

— Да ти помогна ли? — предложи Алиса и се приближи до него.

— Не, скъпа, не се безпокой — нежно отвърна той и напъха крак във втория ботуш. — Вдигам шум за нищо. Напълно способен съм да се обличам сам. Просто страшно много бързам. Закъсненията ми започват да предизвикват коментар.

— Ники? — започна колебливо Алиса. — Можеш ли да ми отделиш една минута?

— Разбира се, любима — отбеляза ведро той, като застана пред голямо овално огледало и се зае да намества сребърните еполети върху куртката на непарадната си униформа. Той започна да стяга колана си и тъй като Алиса не продължи, спокойно я подкани: — Какво има, гълъбице моя?

— Ами — тя спря, неспособна да намери подходящи думи, за да продължи.

— Е? — Ники се обърна и настойчиво я погледна, забелязвайки изписаното на лицето й притеснение.

— Аз… тоест… сигурна съм, че съм бременна — избърбори Алиса и нервно сведе очи под проницателния поглед, който бързо обходи тялото й.

— От колко време смяташ, че си бременна? — попита Ники невъзмутимо.

— Мисля, че от около три седмици — отговори тя, озадачена от спокойната му реакция. Не знаеше какво я очаква, и от няколко дни нервите й бяха обтегнати до краен предел, докато събираше кураж да му съобщи новината. Не беше нечувано да накарат някого да си стегне багажа след подобна вест. А тя нямаше къде да отиде.

— Моля те, сладка моя, успокой се. Изглеждаш толкова разтревожена. Ще полаская себе си, споменавайки, че като повечето мъже притежавам много пороци и недостатъци — заяви Ники с лека усмивка, — но бъди напълно сигурна, че изхвърлянето на бременни жени на улицата не е един от тях — той огледа Алиса. — В края на краищата трябва да се очакват подобни неща — продължи той с успокояващ тон. — Сигурно не си се надявала за дълго да избегнеш това състояние, като се има предвид колко усърдно изпълняваме… ъъъ… приятелските си задължения — изрече провлечено той.

— Не си ли ядосан? — попита невярващо Алиса.

— Да съм ядосан? Защо, за Бога? Хайде, скъпа, дай ми целувка за довиждане. Наистина трябва да тръгвам, тъй като подигравките на Сернов с всеки изминал ден стават все по-груби и аз за проклетия наистина закъснявам.

Откакто, разбра, че е бременна, Алиса беше страшно напрегната, тревога изпълваше мислите и. Тя не се беше надявала на друго дете от брака си с Форсюс и се беше отказала от подобни мисли. Но и не искаше и да забременява от княз Кузан, особено при тази тяхна неуточнена връзка. Но детето, което растеше в утробата й и беше плът от плътта й, не можеше просто да бъде забравено, оставено на заден план, пренебрегнато. Това занимаваше съзнанието й през изминалите няколко дни и сега, след като сподели тайната си, почувства облекчение.

Ники от своя страна прие нещата спокойно, като част от естествения ход на събитията — обстоятелство, предопределено да се случи. За него бременността на любовницата му се дължеше на безотговорното им отдаване един на друг. Наистина трябваше да й купи някаква екстравагантна играчка, нещо, което да я развесели. Такава беше спонтанната му реакция Той възприемаше тази своя отговорност, както и останалите задължения, произтичащи от сана му. Изпитваше нежна привързаност към Алиса, навиците, създавани през цял един живот, отказваха да признаят други, по-силни чувства.

За да остане вярна на старата и уважавана във всяка епоха традиция да се съхранява новия живот, Алиса бе принудена да приеме предложенията на Ники, направени от добра воля; тя нямаше пари, нямаше дом, нито роднини, към които да се обърне. Но я ръководеше и друга, по-малко прозаична причина: тя страстно обичаше този непредсказуем, дързък, загадъчен и странно нежен мъж.

— Като се върна следобед, трябва да отидем на пробата ти при мадам Виви — неочаквано каза Ники, като взе ръкавиците си. — Вчера ми изпрати съобщение, че още няколко от тоалетите ти са готови за последна проба. — На тръгване той нежно притисна Алиса в прегръдките си и леко я целуна за довиждане. — До следобед — прошепна той и й прати въздушна целувка от прага. — О, имам една молба, скъпа моя — някакво предчувствие я стисна за гърлото и още по-уязвима в сегашното си положение, тя зачака първата стъпка на отдръпването. — Моля те заради детето — започна Ники, — не би ли могла да престанеш да пушиш? Знам, че е страшно модерно, но не бих одобрил, ако детето ни се роди със сажди по лицето. Нямаш нищо против, нали?

— Само това ли? — удиви се тя.

За момент лицето му изглеждаше озадачено.

— Това е всичко, за което се сещам — отговори той. — Съгласна ли си?

— Разбира се — прошепна тя, все още смаяна от невъзмутимото му държане.

— Благодаря ти, скъпа. Сега съм спокоен. Защо не се върнеш пак в леглото и не си почиваш, докато се прибера. Не се ли предполага, че бременните жени постоянно се чувстват уморени?

Той се усмихна и с това приключи въпроса.

За щастие обиколките из града бяха прекъснати, тъй като и Алексей имаше задължения в полка, а напоследък на Алиса й ставаше много лошо сутрин. Може би наистина, трябваше да се пъхне обратно в леглото; тази сутрин Кателина можеше да проведе уроците си в спалнята.

След лек обяд Ники и Алиса пристигнаха при мадам Виви. Както обикновено Ники се изтегна удобно на стола, разкопчал синия си редингот, скръстил ръце на гърдите си върху везаната ленена жилетка и протегнал напред дългите си крака в светлосиви панталони. Той наблюдаваше как мадам Виви навлича рокля след рокля през главата на Алиса, как прави различни поправки и набожда топлийки, бръщолевейки през цялото време.

— Мадам Форсюс! — простена тя, след като разпори бастите на шеста поред рокля. — Никога няма да успея да довърша тези рокли. След всяка проба се налагат нови поправки. Мадам наддава на тегло! — подхвърли тя с лек укор.

— Вероятно се дължи на несравнимите менюта, предлагани от готвача ми, мадам Виви — меко каза Ники. — Боя се, че той просто надминава себе си, откакто братовчедка ми е у дома.

Мадам Виви се дръпна назад с ръце на кръста и внимателно огледа изчервилата се Алиса. С присвити очи спокойно отговори:

— Мосю, мадам, ако готвачът продължи да се престарава, вероятно бих могла да вклиня допълнителен плат около талията, който може да бъде махнат при необходимост.

— Отлична идея, мадам Виви — сърдечно отговори Ники. — Моля ви, направете го и с всички останали рокли, за да не забавяме приготвянето им. Така добре ли е, скъпа? — попита той учтиво Алиса.

— Да, ще бъде чудесно — отвърна тя със слаб глас, като й се искаше по-скоро да потъне вдън земя, отколкото да бъде изложена на разбиращия, проницателен поглед на мадам Виви.

Докато пътуваха с каретата обратно към къщи, Алиса спомена за унижението, което бе изпитала, докато мадам Виви не сваляше нахалните си очи от нея.

— Тя знае. Видя ли как ме гледаше?

Ники взе ръката й в своята.

— Какво значение има дали знае, или не? — каза той и небрежно сви рамене, като стисна леко пръстите й, за да я успокои. — Недей да мислиш повече за нея. Ще те предпазвам от всички други разбиращи погледи, щом те безпокоят. Майчинството е напълно естествено и никой не трябва да се срамува от подобно положение. Но щом това те тревожи, ще се погрижа в бъдеще да пресичам пътя на всеки, който може да те разстрои. Признавам — очите му блеснаха закачливо, — че съм доста прочут в това отношение. Дали днес да не вечеряме два часа по-рано и да позволим на Кателина да се присъедини към нас? — попита той с чуждо за обичайното му държане ласкателство, надявайки се да откъсне Алиса от мислите й за наранената й гордост и от мрачните й разсъждения.

— Много ли глупаво се държах? — попита тя с лека въздишка.

Той също въздъхна, чудейки се какво да каже и какво да спести.

— Честно ли да ти отговоря?

— Разбира се.

Наивната й прямота го завари неподготвен; светът, който познаваше, бе толкова различен.

— Е, добре тогава, скъпа, не трябва да обръщаш внимание на хорските приказки.

— Ще трябва да се науча на това.

— Ако живееш с мене — каза той с усмивка, — ще бъде мъдро да го сториш.

Тя помисли известно време и се усмихна.

— Трябва да ми го напомняш от време на време.

— Дадено. И така, ще вечеряме ли по-рано, или не? — тъй като емоционалните изблици го притесняваха, предпочиташе да премине направо на въпроса. — Да доведем ли Кателина от детската?

— О, Ники, би било прекрасно! — Алиса цялата разцъфна.

— Хайде да говорим с Пиер, като се върнем. Би могъл да измайстори подходящо ястие, с което да изненада Кателина.

— Великолепна идея. Тя страшно много обича оризов пудинг и…

— Ягоди и торта — вметна услужливо Ники.

— И петифури също…

Останалата част от пътуването премина, като любовниците се държаха за ръце и сравняваха ястията, които самите бяха обичали като деца.

Доставяше му удоволствие да й доставя удоволствие.

На следващата сутрин Алиса и Кателина бяха в кабинета и се занимаваха с уроците на детето, досега занемарени по време на туристическите им разходки, когато висок побелял мъж с изправена стойка рязко влезе в слънчевата стая и намръщено ги изгледа.

В погледа му се промъкна одобрение, оценявайки модната елегантност на светложълтата утринна рокля на Алиса. Червената коса ярко изпъкваше на фона на дрехата, като съвършено очертаваше прекрасната й фигура. Мъжът веднага я прецени с опитно око и реши, че е ясно защо Ники се държи толкова нетипично. След като видя пленителната красива млада жена, княз Михаил разбра защо синът му бе пренебрегнал всякаква дискретност и бе настанил любовницата си в собствения си дворец. Да благодарим на Бога, че е дама, помисли той и спря поглед върху малкото дете до нея.

— Вие трябва да сте Алиса — безцеремонно каза старият княз.

Алиса се изправи объркана: веднага бе видяла приликата, която не можеше да се сбърка, бе разпознала същия повелителен тон на човек, роден да командва. Бузите й порозовяха и тя направи дълбок поклон със сведени от притеснение очи. Кателина, която наблюдаваше майка си, бързо скочи на крака и също се поклони.

— Да, мосю, така е, а това е дъщеря ми Кателина.

— Най-новата любов на Ники, а? Доста необичайно е за него, разбирате ли, да се установи с една жена. Наложи се сам да дойда да видя — добави абсолютно невъзмутимо бащата на Ники.

Чувствата на Алиса напълно се объркаха, хаотичният им сблъсък й причиняваше почти физическа болка. Първата й мисъл в обхваналата я паника бе да изведе Кателина от стаята.

Силно разтревожена, прошепна на дъщеря си:

— Хайде, миличка, бягай да намериш Ракели. Тя ще те изведе в градината.

След като Кателина изприпка навън, хвърлила първо любопитен поглед към страшния възрастен мъж, Алиса изпъна, доколкото можа, крехкото си тяло и като погледна стария княз право в очите, студено попита:

— Достатъчно ли видяхте, господине, тъй като ако е така, ще ви помоля да ме извините.

— Хайде, хайде, дете мое, не се дразнете от моята безцеремонност. Аз просто не съм човек, който държи на официалностите — рече учтиво княз Михаил, отпуснал някак гъстите си, иначе строги вежди. — Според мене изборът на Ники е направо изключителен — продължи той с лека усмивка. — Елате де, няма да ви изям. Седнете, моля ви. Ще позвъня да донесат чай и шери и ще се запознаем.

След малко смаяният прислужник донесе чай и шери и ги постави върху ниска малахитова масичка между двете канапета, където княз Михаил и Алиса седяха един срещу друг. Князът бърбореше с Алиса по своя чудесен, открит и отпускащ начин и я завладя също толкова лесно, колкото го бе сторил и синът му. Неустоимият чар на Ники определено се предаваше по наследство, помисли Алиса.

Князът на свой ред изучаваше Алиса. Това бе и целта на посещението му в двореца. След като до него стигнаха първите слухове за най-новата любовница на Ники, старият княз незабавно изпрати съобщение на адвокатите си да му намерят пълни сведения за непознатата „братовчедка“.

Злобното писмо, което му бе изпратила графиня Амалиенборг, беше ненужно, тъй като княз Михаил не живееше откъснат от клюките и светските новини. Получателят обаче оцени писмото по начин, който изобщо не влизаше в намеренията на изпращача. Очевидно след толкова години, Ники най-сетне беше зарязал тази мръсница. Това донесе голямо облекчение на Михаил Кузан, който се страхуваше, че през някоя пиянска нощ Ники можеше да й предложи нещо повече от авантюра; и докато старият княз милостиво позволяваше на единственото си дете да върши почти всички възможни неблагоразумия, с подобно нещо нямаше да се примири. Княз Михаил Кузан дори за миг не бе допускал мисълта Софи Амалиенборг да му стане снаха.

По-късно изненадващата новина, че Алиса е съпруга на Валдемар Форсюс, предизвика по-нататъшни разследвания в земите край Вийпури. След три седмици старият княз знаеше всичко за нея, за родителите й, за женитбата й с Форсюс (която породи нови въпросителни), за връзката й със сина му. Той пазеше информацията за себе си, докато в същото време невинно увличаше младата дама в разговор. Искаше да разбере в каква жена бе влюбен синът му. А Ники наистина беше влюбен, за да живее открито с нея в дома си, дори нещо повече, което старият княз с учудване разбра — да изостави масите за игра на комар, прекарвайки всяка вечер вкъщи.

— Кажете нещо за дъщеря си — рече той с приятен глас, след като изчерпаха темата за музеите и архитектурата на Петербург.

И Алиса като всяка майка се зае с най-нежни слова и с очевидно удоволствие да описва скъпата си дъщеричка.

Докато гледаше поразителната красавица пред себе, Михаил Кузан кисело разсъждаваше, че изключително странното поведение на Ники вече не е загадка. Трябваше да се признае добрият вкус на момчето. Ако Ники бе започнал да се отнася сериозно към жена след толкова години на разнообразни и непостоянни връзки, надали би могъл да избере по-очарователно създание. Семейното положение на Алиса не беше от значение за Михаил Кузан. От осведомителите си бе научил, че Форсюс твърде често се е отдавал на безпътства и разврат и е малтретирал младата си съпруга. Въпреки че княз Михаил сам имаше опит колко брутално може да бъде човешкото поведение, Форсюс се беше оказал специалист в този занаят и той изобщо нямаше намерение да връща младото момиче на този звяр.

Князът отпиваше свободно от шерито и скоро преполови бутилката. Не след дълго се разбираха съвсем добре и Алиса се освободи от напрежението и свенливостта си. Тя бавно изпи шерито си и когато напълниха чашата й за втори път, започна да й се гади. Пребледня и капчици пот покриха челото и горната й устна. След като от добро възпитание се опита да превъзмогне надигащите се пристъпи, отчаяна, че ще се изложи пред бащата на Ники, Алиса помоли със слаб глас да бъде извинена и внимателно стана от мястото си срещу княза.

Князът бе наблюдавал съпругата си по време на пет бременности и добре разбираше какво означават тези стомашни разстройства рано сутрин.

— Разбира се, скъпа, извинена сте. Между другото, кога ще направите сина ми баща? — спокойно се поинтересува той.

Шокът, че той знае, замени гаденето с открит ужас и Алиса тежко се отпусна обратно на канапето.

— Откъде разбрахте, господине — прошепна тя, ужасена, че езикът на мадам Виви се е развързал и новината е обходила целия град.

— Държал съм ръката на жена си през пет бременности, скъпа моя, така че това пребледняване ми е добре познато. Бледото ви лице толкова рано сутринта и близостта ви със сина ми през последните няколко седмици логично ме доведоха до заключението за неизбежните последствия — каза сухо той. — Аматьорските изпълнения на княз Николай едва ли включват някакви мерки за безопасност. Това се очакваше — нежно добави той.

— А сега, скъпа, искаш ли Ники? — попита направо старият княз със същата безцеремонност, с която бе започнал разговора.

Тя, изглежда, обмисляше отговора си.

— Много е сложно, господине. Има няколко причини.

— Искаш ли го? — прекъсна я тихо той.

— Много сте прям, мосю.

— Носи ми се такава слава — не отрече той.

— Да, боя се, че го искам — нежно въздъхна Алиса, после бързо се зае с обяснения. — Но не, ако той не ме иска, господине — продължи с тъжен глас тя. — Изживяла съм един катастрофален брак по принуда и на никого не пожелавам подобно нещо. Прекалено жестоко е.

— Говориш много разумно. Това ми харесва. Много добре, моя млада госпожо, ще го имаш — заяви решително Михаил Кузан с обичайната за фамилията безчувственост към деликатните нюанси на човешките отношения. Ако Ники не можеше да забележи, че тази очарователна, прекрасна, несравнимо красива млада жена е подходяща за негова съпруга, на баща му се падаше задачата да го вкара в правия път. Възрастният благородник я огледа с открито възхищение.

— Моля те, полегни сега на дивана, а аз ще позвъня за студени компреси. Жена ми много ще се зарадва, като чуе новината. Тя съвсем се беше отчаяла, че Ники някога ще си намери подходяща съпруга. Ще се запознаеш с нея по-късно. Тя пътува по-бавно, тъй като настоя да вземе няколко прислужници и цял куп багаж. Вероятно ще се чувстваш по-удобно в леглото? — успокоително предложи той, като забеляза измъченото лице на младата жена.

— Да, сигурна съм.

— Позволи ми, скъпа моя — княз Михаил галантно й предложи ръката си и я придружи по стълбите до спалнята й.

Като слезе обратно по мраморното стълбище, князът хладно уведоми иконома, че желае да види сина си веднага щом прекрачи прага на двореца.

— Ще бъда в библиотеката. Донеси ми лек обяд и бутилка коняк.

— Много добре, княже мой. Мога ли да кажа от свое име и от името на целия персонал, че за нас е удоволствие да ви видим отново — старият иконом бе разцъфнал от щастие, тъй като бе служил при стария княз още преди той да се ожени.

— За в бъдеще ще ни виждате доста често. Изглежда, ще трябва да поема в свои ръце делата на сина си — усмихна се фамилиарно князът на Сергей.

— Правим, каквото можем, а, мосю? — отговори Сергей и намигна.

Ники се върна вкъщи по обичайното време и с изненада получи рязкото съобщение на баща си. Въпросите, които зададе на Сергей, не дадоха никакъв резултат: разбра само, че баща му се е срещнал с Алиса. Ники влезе в библиотеката малко раздразнен от безцеремонното нареждане.

Баща му се беше настанил зад дървеното бюро в естествен цвят, гравирано с мед и слонова кост.

Очите им се срещнаха. И двамата бяха нащрек и се гледаха хладно. По лицето на бащата се четеше открита надменност.

С въздишка на примирение и официален жест, княз Михаил предложи стол на Ники.

Ники не откликна на учтивия жест и упорито продължи да стои прав, облегнал се небрежно на рамката на прозореца с непокорен вид; беше ядосан от грубото повикване и не желаеше да се чувства като хлапе, на което ще дърпат ушите. Обаче заради дълбокото чувство на уважение, което изпитваше към баща си, се опитваше да потисне обикновено неуправляемия си буен нрав и стискаше зъби.

Тихо и влудяващо бавно княз Михаил огледа единственото си дете — широкоплещест и безупречно облечен висок мъж. Под щателния му поглед Ники вдигна глава и за миг срещна очите на баща си; потуши опасната искра и отново възвърна непроницаемия си израз, но не и преди баща му да забележи твърдоглавието му и едва прикрития яд.

— На какво дължа тази неочаквана визита? Изминаха три години, откакто за последен път си бил в града.

Ники всъщност не очакваше отговор на непочтителния си въпрос и не остана разочарован. Като се изключи едно иронично повдигане на вежди, княз Михаил не показа, че е чул забележката, прекалено зает с далеч по-важната задача да оправи дантелата на маншета си.

След като приключи, той отново вдигна очи и заговори с равен глас; ясните му думи отекваха в голямата библиотека, потънала в тишина.

— Винаги съм се отнасял благосклонно към тебе и съм те глезел, нали, Ники?

— Да, татко — кратко отвърна Ники, наблюдавайки внимателно баща си.

— Някога възпротивявал ли съм се на желанията ти?

— Не, татко — думите се откъснаха от устата му остри и решителни.

— През изминалите години наблюдавах любовните ти авантюри и безразсъдните ти постъпки, без да се меся, освен когато тези… ъъъ… тези авантюри ти причиняваха болка, която трябваше да бъде успокоена.

Ники се стегна от този поглед към миналото.

— Мисля, че и сам със се справял със собствените си дела — троснато отвърна той. — Не си спомням да съм имал нужда от помощта ти.

— Позволи ми да ти посоча грешката, момчето ми. Един пример. Вероятно си спомняш тъмнокосото дете, родено от графиня Сованьова миналата есен. Тъй като тя и съпругът й са русокоси, а и другите им деца са светли и синеоки, подозрителното потъмняване на последното момченце не мина незабелязано. Още нещо — ако си спомняш, ти преследваше тази прекрасна дама по твърде недискретен начин. И както винаги сляп за благоразумието и предпазливостта, безброй пъти оставяше каретата и лакеите си да те чакат пред вратите й до зори. Лекият ти затворен файтон със сребърни орнаменти, същият, който купи от дука на Девъншир след държавната му визита, е единствен по рода си и неизбежно привлича вниманието? Въпреки че рядко идвам в града, бързо научавам всички новини от напълно достоверни източници. Всеки ден очаквах да чуя за поредния дуел, а ти знаеш колко много ужасяват майка ти този род лаври. Не ми харесва да гледам майка ти разтревожена и нещастна — произнесе монотонно и заплашително княз Михаил.

След доста дълга пауза той продължи по-меко.

— Сигурно те е подвело това, че граф Сованьов, тъй като често пътува извън страната, ще остане в неведение относно любовните приключения на жена си. А може да го е възпряла славата ти на дуелист. Във всеки случай граф Сованьов не е глупак. Беше изпаднал в ярост от ролята на рогоносец. Струваше му се обидно и алчно от твоя страна, при положение че си заобиколен с жени, да обърнеш жадния си поглед към неговата. Така ти предизвика гнева на един министър не без влияние и власт. Благодарение на собственото си неблагоразумие беше забележително близо до позорно изхвърляне от кавалерийския полк.

Старият княз тежко въздъхна.

— За щастие богатството и положението ми също имат определена тежест и макар че рядко посещавам града, продължавам да поддържам връзките си. Заради старото ни добро приятелство, императорът обяви, че няма доказателства, че детето е твое.

— Изглежда, твоите… ъъъ… връзки са доста големи. Дължа ти закъснели благодарности — произнесе Ники с равен глас и сковано се поклони на баща си.

Княз Михаил сурово срещна нахалния му поглед.

— Точно така. Но стига по тези въпроси. Какво смяташ да правиш с Алиса?

— Да правя ли? Какво се очаква да правя? — поинтересува се язвително Ники. — Тази връзка напълно ме задоволява. Намирам Алиса привлекателна и очарователна, макар и прекалено образована за жена. Както ти е известно, никога не съм харесвал умни жени.

— Този факт е бил повече от очебиен — сухо отвърна баща му. — Знам, че Алиса носи дете от теб.

— Моите комплименти, господине, за безупречните ви източници на информация. Аз самият научих за благословеното събитие едва вчера. Може ли да се осмеля да попитам, дали вече знаете момче ли ще бъде, или момиче?

— Много забавно, няма що — каза старият княз и продължи с леден тон, а сивите му очи проблясваха, изпълнени с ярост от тази необмислена проява на неуважение. — Твое ли е детето?

— Очевидно.

— Откъде си сигурен?

— Нямам основание да поставям под съмнение думата й. Бъди сигурен, че за нея ще бъдат положени достатъчно грижи — продължи Ники с хладна учтивост. — Ще й купя къща и ще й осигуря необходимите условия да отгледа детето ми. Алиса и двете й деца ще имат всички удобства. Като неин покровител мога да й предложа безопасно, сигурно и луксозно убежище.

— Достатъчно ли е да й бъдеш покровител? — меко попита баща му и прикри колко бе разстроен под маската на спокоен укор.

— Нима трябва да приема неравен брак? — основателно изрази протеста си Ники.

— Нали не си забравил, момчето ми, че майка ти е циганка^[3] — напомни му опасно нисък глас.

— Простете, господине — бързо се извини Ники, а вратът му почервеня от притеснение. — Разбира се, че нямах предвид мама. Знаеш колко ми е скъпа.

— Спомни си, надути хлапако, преди надменното ти поведение да те отведе твърде далече, че дължим княжеската си титла на праотеца ни Платон, показал несравним талант в леглото на Катерина Велика. Можеш да бъдеш сигурен, че когато благородната ни фамилия е изкарала на преден план тази своя великолепна млада издънка с надежда да издигне семейството, целта е била именно да го забележи ненаситното око на императрицата. Фамилията Кузан е била облагодетелствана с неизброими богатства в различна форма, както и с допълнителни титли благодарение на желязната издръжливост на младия Платон. И няма съмнение, че ако погледнем достатъчно назад в „бляскавото“ си родословно дърво, ще открием, че първият „благородник“ Кузан вероятно не е бил нищо повече от преуспял разбойник по пътищата, който е обирал кервани. Ако огледаш по този начин, която и да било известна фамилия в Русия, неминуемо ще откриеш, че неин родоначалник е бил наемник, някой предприемчив военен или безскрупулен главатар на банда. Имайки предвид тази основа, на която почиват рангът и състоянията на първите фамилии, изобщо не ми говори за неравен брак. Ще ти направи чест да се ожениш за Алиса — заяви твърдо баща му.

— Чест ли? — засмя се Ники с ирония. — Искаш от мен да защитя несъществуващата чест на някаква съпруга на дребен търговец, като я заведа пред олтара, така ли? — арогантно се подигра той. — Откога ти и аз сме се загрижили кое е правилно и кое не? Нима не се познаваш? Не си ли спомняш бляскавия си живот, пълен с удоволствия и любовни авантюри с жени от всякаква класа и народност. Според мълвата и ти самият по доста арогантен начин години наред си се движил в обществото, без да зачиташ чест и благоприличие. Би ли ми простил, ако ти кажа, че намирам сегашното ти становище за твърде необичайно. Във всеки случай за това и дума не може да става, тъй като Алиса вече е омъжена — завърши Ники със самодоволна усмивка.

— Тази незначителна подробност веднага може да бъде отстранена — рязко каза баща му. — Парите и влиянието купуват всичко, както без съмнение си забелязал — продължи той с очевиден цинизъм, — тъй като уличниците, на които, щедро си плащал, за да спиш с тях — и от потекло и с долен произход, биха могли да напълнят цяла конюшня. По дяволите! Това момиче ми харесва!

— В такъв случай много жалко, че вече си женен — усмихна се на гениалното си хрумване Ники, като пак се облегна удобно на прозореца и скръсти мързеливо ръце на гърдите си, — иначе можеше да направиш необходимото за Алиса, щом я цениш толкова високо. Аз не ставам за женитба, а ако и когато стигна дотам и реша да улегна и да напълня детската стая, ще си избера подходящо сговорчиво младо момиче, току-що излязло от класната стая, което ще бъде доволно да прекарва времето си в отглеждане на наследниците ми. Със сигурност не съм склонен да се обвържа с жена, неведнъж показала упоритост и твърд характер. Ще бъде голям грях да поема бремето, което би представлявала една своенравна съпруга. Независимо от това към Алиса имам известни задължения, понеже аз я измъкнах от предишния й живот и станах причина за неприятностите й.

— Тези „задължения“ обаче не включват женитба, така ли? — недоволно попита баща му.

— Едва ли. Ако трябваше да се женя за всяка жена, забременяла от мене, щях отдавна да бъда женен вероятно за онова хубаво селско момиче, което така щедро постави на пътя ми, когато бях на четиринадесет — отбеляза ведро Ники.

— Достатъчно! — заяви старият княз с величествена решимост, без да зачита каквито и да било протести от страна на Ники. — Ще се ожениш за Алиса! Тя не е някоя от пропадналите ти уличници, за да бъде използвана и захвърлена. Достатъчно дълго чаках легитимен внук, който да наследи името ми. Ти си на тридесет и три и досега отказваше да си избереш съпруга, въпреки че всяка свадлива стара клюкарка в града те преследваше да те върже за дъщеря си. Като гледам разюздания живот, който водиш, не се надявам да доживееш до дълбока старост, затова искам внук, който да ме наследи. По някакво чудо накрая си намерил чудесна млада и интелигентна жена, коренно различна от разпуснатите уличници, които обожаваш, и аз съм решил Алиса да бъде майката на моя внук. Бог знае какво е намерила в тебе, но ако тя те иска, ще те има!

— Просто така, а? — Ники вече не стоеше отпуснат върху перваза на прозореца. Беше се изпънал като струна с побледняло от удивление лице. — Заповядваш ми да се оженя за Алиса? — попита той невярващо. Очите му се присвиха, докато се опитваше да овладее надигащата се в душата му ярост. — А ако откажа? — попита тихо той през зъби.

— Нека просто кажем, че ще бъдеш изключително нещастен, заточен в имението ми в Сибир заедно с финландските ми лукаши, които ще те охраняват и няма да пускат при тебе никакви жени. Никога не си изпитвал истинската сила на гнева ми. Предупредих те. Мога да те принудя да видиш нещата така, както аз ги виждам, и ще го направя. По този въпрос няма да позволя да ми се противопоставиш — отчетливо наблегна на всяка дума със заплашително тих глас, студен като вечния арктически лед.

През целия си живот Ники не се беше сблъсквал лице в лице с яростта на баща си. Заради него яростта и гневът винаги бяха потискани, сдържани. Съдбата беше решила да лиши княз Михаил и княгиня Кайса-лина от другите им четири деца, отнела всяко от тях в съвсем ранна възраст. Ники беше единствения, който доживя годинка. Малките гробчета бяха подредени в редица покрай източната стена на мавзолея в „Le Repose“, като датите скръбно напомняха за погубените още в началото на живота им от ужасни детски болести същества. Първородният здрав и силен Ники получи цялата любов на родителите си, на него те възлагаха всичките си надежди и въжделения. Поразителният чар, който притежаваше още като дете, го правеше скъп за родителите му, дори и да не беше единствения оцелял наследник на огромното вековно богатство на фамилията Кузан.

— Ще придружиш Алиса тази вечер на танците по случай рождения ден на Голхов — категорично заяви баща му.

— Това заповед ли е? — горчиво попита Ники, а над челото му като че бе надвиснал тъмен облак.

— Да. Това е всичко.

Доволен, че е уредил нещата, княз Михаил рязко освободи сина си.

Разговорът приключи.

Ники излезе от библиотеката, обхванат от неизпитван до този момент яд към баща си, но едновременно с това завладян и от чувство на безсилие и недоволство, което бе далеч по-опасно. Благосклонният му родител, днес изведнъж коренно се бе променил и принуждаваше отдавна порасналия си син да върши неща, които засягаха единствено него.

Това беше нетърпимо, терзаеше се Ники. Да му заповядва като на последния слуга! Сега силните, решителни характери на бащата и сина се бяха сблъскали, като никой нямаше намерение да пречупи волята си. На Ники му липсваха предимството на възрастта и благоразумието, но той хранеше известна надежда, че ще намери начин да преодолее автократичната диктатура на баща си.

Възрастният княз имаше далеч по-богат опит от него и бе наясно с опасните и цинични страни на живота, отлично познаваше човешките слабости, които бе изучавал отблизо цели шестдесет и осем години. Знаеше, че ще стане така, както той желае, това поне бе сигурно.

Ники излезе от къщи много ядосан и пропиля остатъка от деня, потънал в мрачни мисли на игралната маса в яхтклуба.

В ранните следобедни часове пристигна съпругата на княз Михаил и след като се разпореди да разопаковат багажа й, зачака в източната гостна Алиса, която дойде да й се представи. Княз Михаил бе обяснил на жена си, че тя не е някоя от обичайните любовници на Ники, така че княгинята бе подготвена да хареса и да приеме Алиса още преди да я бе видяла.

Двете прекараха заедно един чудесен час, като говореха за родните си места, за бебето на Алиса. Когато Алиса се оттегли да почине преди вечеря, княгиня Кайса-лина тръгна да търси съпруга си, за да му каже, че също одобрява избора на Ники.

На вечеря княз Михаил забавлява духовито жена си и Алиса и им обясни, че Ники ще се присъедини към тях на забавата у Голхов. Беше получил бележката му тъкмо когато привършваха вечерята.

„Задържат ме непредвидени обстоятелства. Моля приемете извиненията ми. Ще се присъединя към вас у Голхов.“

„Н.“

Бележката беше директно предизвикателство. Бащата на Ники се усмихна едва-едва. Момчето имаше кураж, знаеше го от години и не очакваше Ники да се държи като послушен син. Независимо от това можеше да си позволи да поиграе малко играта на изчакването. Не трябваше изведнъж да уронва авторитета му. Нямаше съмнение, че уважението на Ники към родителите му и най-вече отношението му към Алиса щяха да сломят съпротивата му. Княз Михаил беше сигурен, че Ники ще се появи по-късно вечерта.

— Ники има работа и ще се присъедини към нас по-късно — уклончиво повтори той. — Дами, моля да ми окажете удоволствието да придружа две такива очарователни красавици. Имаме време за партия карти, преди да тръгнем.

В десет и половина тримата напуснаха гостната, прекосиха коридора и излязоха през двойните врати, които двама лакеи в ливреите на фамилията Кузан побързаха да отворят. Високият изискан княз, облечен в черен вечерен тоалет, чиято строгост нарушаваше единствено бледосинята панделка на престижния орден на Свети Андрей, водеше със себе си две елегантни и красиви жени, всяка обвита в шумоляща коприна; божествените им фигури още повече изпъкваха до величествения ръст на придружителя им.

На малкото, „интимно“ тържество в чест на рожденика присъстваха най-малко триста души. Алиса бе представена като роднина на княза и бе приета благосклонно от домакина и домакинята, които винаги бяха готови да задоволят всеки каприз на княз Михаил.

Мълвата за Алиса, разбира се, бе обходила отбраното руско общество преди нея самата, затова към червенокосата красавица бяха насочени някои неодобрителни погледи, но никой не се осмеляваше да кръстоса шпага с княз Кузан и също толкова арогантния му син. Благодарение на положението им, пред тяхното протеже се отваряха всички врати, така че Алиса бе заобиколена от уважение, макар и фалшиво.

— Заплашителен монтаж, бих казал — прошепна един от гостите. — Княз Михаил не е дишал градски въздух от три години.

Когато представяха Алиса на една високопоставена матрона със заплашителен вид, нагиздена бляскаво, макар и не елегантно в пурпурна коприна с пера, тя можа да види с очите си мощта на стария княз. Когато всяващата страх жена само хвърли бегъл поглед към „братовчедката“ и хладно я поздрави, княз Михаил благо каза:

— Изобщо не разбирам, Ана Фьодоровна, как си позволявате да стоите така, рискувайки да предизвикате неудоволствието ми от вашето поведение. Знаете също толкова добре, колкото и аз, че дори аршин от седемдесетте хиляди тона железопътни линии, излети вече в Креузотските работилници, няма да бъде поставен в близост до житните поля на съпруга ви без одобрението на министъра на вътрешните работи, който е мой стар и скъп приятел. Поклонете се сега, както подобава, и пожелайте приятна вечер на братовчедка ни — и той пусна една тънка усмивчица.

Грандамата се подчини на желанията му, а Алиса трябваше да отвърне на доста пресилен поздрав.

— Извинена сте, Ана — измърмори княз Михаил.

След като жената сковано е оттегли, старият княз обобщи:

— Проклета жена с кокоши мозък. Никога не е имала интуиция, а, Кайса-лина? — той се наведе над дребничката си тъмнокоса съпруга и широко се усмихна.

— Мисля, че ти я осветли по въпроса, Миша — усмихна се тя в отговор.

— Ела, Алиса, с кого още не си се запознала? — Но изведнъж променил решението си, той изръмжа: — О, не! Нямам намерение да те представям на други дърти вещици. Да видим кой друг е тук — промълви той и обходих поглед стаята.

Много от жените оглеждаха новата красавица с неприкрита злоба и завист, забелязвайки всеки детайл от външността на Алиса, но благоразумно държаха езика зад зъбите си, а мъжете изцяло се възползваха от първото й излизане в обществото, при това освободена от ревнивото присъствие на Ники. Всички бяха съгласни, че новата любовница отговаряше напълно на стила на Ники: красива, предизвикателна, чувствена. Алиса веднага бе заобиколена от очарователни млади мъже, всеки от които се стараеше да й направи комплимент, да я поласкае, да изглежда приятел в очите й. Тя не спираше да танцува, изцяло наслаждавайки се на забавата и на вниманието на обожателите си, въпреки че често търсеше из тълпата някакъв знак за пристигането на Ники. Не й беше дал никакви обяснения за отсъствието си този следобед.

Алиса седеше с лице към вратата, деликатна и прекрасна в балната си рокля от коприна в два нюанса на лилавото и търпеливо чакаше завръщането на шестима галантни кавалери, които се бяха втурнали да удовлетворят молбата й за чаша шампанско. В този момент видя високата фигура на Ники, когото не можеше да се сбърка с никой друга. Той крачеше през широките помещения, без да бърза, като че ли не беше закъснял с цели четири часа, за да бъде неин кавалер. Алиса не можеше да овладее надигащото се в душата й възмущение от дързостта и безочието му.

Той, изглежда, беше наясно, че стотици очи напрегнато очакват срещата между Николай Кузан и новата му „братовчедка“, взета с несравнима дързост, на която беше способен само старият княз Кузан, под крилото на семейството.

Никой не бе повярвал нито за миг, че Алиса наистина им е роднина, но в обществото хората бързо се научаваха никога да не „забелязват“ каквото и да било. Семейство Кузан, една от най-старите и могъщи фамилии в Русия, предшестваща дори Романови с няколко века, стоеше над условностите; нима по време на царуването на Николай I старият княз с абсолютна самоувереност не се беше оженил за циганско момиче, с осемнадесет години по-младо от него, и нима не бе принудил обществото да приеме брака му? Дори някой да бе поискал да се възпротиви, не би посмял да предизвика буйния темперамент, с който княз Михаил вече петдесет години се славеше.

Накрая Ники бавно стигна до Алиса, настанена на брокатено канапе в стил Луи XV. Златистите му очи светеха от алкохола.

— О, нима се появихте — подигравателно го посрещна Алиса.

— Както виждате, мадам — поклони се той с обичайната си самоувереност, заради която на Алиса й се прииска да го удари. — Имам странното чувство, че не само баща ми, но и всички тези стотици любопитни гости ще бъдат невероятно изненадани, ако не танцувам с теб, така че моля те — продължи той мързеливо и провлачено, — окажи ми тази чест.

Грациозно се наведе да улови ръката й. Алиса пламна от раздразнение и отказа очевидно злобно отправената й покана.

— Съжалявам, но… майор Крептович, граф Солтиков и още неколцина отидоха да ми донесат шампанско и… ще се върнат всеки момент.

За свое собствено раздразнение почувства, че се изчервява под напрегнатия му, блеснал поглед.

С бързо движение Ники я сграбчи за ръката в желязна хватка и просъска през зъби:

— Могат да почакат.

Вдигна я безцеремонно на крака, хвана я през кръста и здраво стисна дясната й ръка, за да не може повече да се съпротивява. После я понесе във вихъра на валса; стъпалата й едва докосваха пода и тя почувства, че танцува с най-добрия партньор, когото бе срещала някога. Ники танцуваше превъзходно, както вършеше и всичко останало, с присъщата си отегчена елегантност.

Алиса отбягваше с преднамерена студенина погледа му, съсредоточена в танца, когато доста мрачна забележка наруши мълчанието:

— Е, госпожо Форсюс? Какви са плановете ви?

Алиса вдигна очи и срещна хладния му взор. Тя храбро навири брадичка, тъй като грубият въпрос бе разбудил борбения й дух.

— Какви са плановете ми? Колко забележително критичен тон, мосю, като че ли отговорността е изцяло моя. Ако не съществуваше проклетият ви облог, никога нямаше да имам нещастието да се запозная с вас, нямаше да ме домъкнете в Петербург и нямаше да се намирам в незавидното положение да нося дете от вас.

— Доколкото се простират разбиранията ми, мадам, не можете да бъдете квалифицирана като невинна девойка, при положение че сте живели с този перверзен звяр Форсюс; освен това не забравяй, скъпа моя, че вниманието ми изобщо не те отвращава. Та нали миналата нощ откликна с някаква, да кажем… ъъъ…, егоистична настоятелност — завърши той с тънка злоба, подигравателно вдигна вежди и сви устни в пародия на усмивка.

Голата истина в думите му още повече раздразни Алиса, понеже се чувстваше унизена от това, че винаги бе готова да отвърне на смелите и страстни ласки на Ники. Веднага се предаваше пред уменията и опита му, разумът я изоставяше още при докосването му.

Млечнобелите й страни порозовяха и тя се опита да се отскубне от прегръдката му. Но Ники обви още по-здраво тънката й талия и я притисна по-плътно до себе си, докато спокойно продължаваше да валсира през цялата бална зала, без да пропуска нито стъпка.

— Така е по-добре — каза той одобрително. — Наистина, любима, не смяташ ли, че вече направихме достатъчно голям спектакъл, за да вземем да се дърпаме като деца? Самият факт, че съм се появил на балния подиум, ще мори езиците на клюкарите с месеци. Сигурно от четири-пет години не съм правил подобно нещо. Можеш да се смяташ за безспорната красавица на бала, щом си успяла да привлечеш вниманието ми до такава степен, че да го демонстрирам в необичайна за мен публична изява.

През това време музикантите следяха словесната престрелка на подиума, което беше катастрофално за ритъма на танца; половината от валсиращите също зяпаха, докато останалите се преструваха, че не забелязват почервенялото лице на Алиса, мрачното изражение на Ники и напрегнатия диалог между княз Кузан и новата му любовница.

— Можете да бъдете спокоен, княз Кузан — каза с официален тон Алиса, — не настоявам за публичното ви излагане на показ, нито пък за личното ви присъствие.

Щом Ники беше решил да отбягва отговорностите си по типичния за мъжете начин, тя нямаше да моли, нито пък да пълзи.

— След като веднъж се разбере, че имам жив съпруг, репутацията ми ще бъде разбита и едно незаконно дете едва ли ще й навреди повече. Можеш да престанеш да насочваш към мене нежното си внимание за пред хората и аз с голямо удоволствие грубо ще те отблъсна, ако по този начин ще те накарам да не се влачиш след мене и да ми висиш на шията.

— Нищо не ме устройва по-добре от това, мадам — брутално й отговори той, — но любопитството ме кара да се поинтересувам дали случайно намеренията ви не са имали друга цел. След доста прямия разговор с баща ми този следобед далеч не бях сигурен в искрените ви намерения — добави Ники, като подозрително наблягаше на думите.

Той се ядоса още повече при спомена за сблъсъка между него и баща му и за нареждането, което трябваше да изпълни.

Алиса се втренчи в княза, останала без думи от възмущение, но с усилие се овладя.

— Правилно ли разбирам, мосю? — изрече тя с леден глас. — Нима смятате, че аз съм тази, която се е лепнала за вас? Каква арогантност! Боя се, че трябва да разочаровам очакванията ви. За нещастие — в тихия й шепот се надигаше ярост — не бих могла да играя тази трогателна роля, дори за да предпазя детето си от неясната му съдба. Изпитвам отвращение при мисълта да ми станете не само постоянен, но и изпълнен с неохота покровител — тя фиксира върху него очите си на базилиск.

Словесната плесница неочаквано предизвика бляскава момчешка усмивка, вълнуваща прелюдия към дълбок смях на облекчение. Заплашителният израз изчезна от лицето на Ники.

— Какъв прекрасен остър език имаш! Колко приятно звучат думите ти — промърмори тихо той, докато се взираше в примамливата красота на порозовялото лице на Алиса; виолетовите й очи изпускаха искри от яд, а дишането й беше учестено от изблика на силни чувства.

Почувствал облекчение, той каза.

— Трябваше да се досетя, че нямаш нищо общо с проклетата заповед на баща ми.

Очите на Алиса се отвориха широко от учудване, докато се взираше в Ники.

— Каква заповед? — попита бързо тя.

— Недвусмислена заповед да се оженя за тебе — усмихна се лениво, като видя изписаната по лицето й изненада. — Сега мога да кажа на баща ми, че заплахите му са ненужни, понеже и ти като мен си против този съюз.

— При всяко положение хрумването му е нелепо, тъй като вече съм омъжена. Идеята му е абсурдна — въпреки това сърцето й заби по-бързо при тази мисъл.

— Напротив, скъпа моя, баща ми не е от хората, които говорят празни приказки, и не търпи незачитане на мнението му. Освен това за него няма нищо невъзможно както за първи път открих днес — каза спокойно той, възвърнал самоувереността си.

— Е, добре, но в този случай е безсилен. Нищо няма да излезе.

— Съгласен съм! — съвсем не кавалерски отговори Ники.

Музиката спря и танцът свърши.

Той стоеше и гледаше Алиса, като леко придържаше ръката й и усещаше чувствената й топлина.

— Сега, мосю, вече няма защо да понасяте нежеланото ми присъствие. Моля, чувствайте се свободен да украсите балния подиум с някой друг щастлив обект на вашето внимание — саркастично произнесе Алиса.

— Много добре, скъпа, както желаеш.

Ники пусна ръката й, поклони си и за голямо съжаление на Алиса безмилостно прие язвителното й предложение. Отдалечи се с лека походка и прекара останалата част от вечерта, танцувайки с графиня Амалиенборг. Графинята засия от неприкрито удоволствие, когато бе удостоена с вниманието му. Сега всички щяха да видят, че Ники още е влюбен в нея и че онази малка кучка не означава нищо за него.

Алиса почувства остра болка, докато ги наблюдаваше. Само твърдият й характер и гордостта й я накараха да остане на мястото си и нещастно да гледа как Ники се носи във вихъра на танца заедно със старата си любовница. Бяха идеална двойка. Графинята беше висока и тъмнокоса хубавица с класически профил и с тяло на истинска Венера, подчертано от роклята в черна дантела с дълбоко деколте. Величественият ръст на привлекателния тъмен княз допълваше до съвършенство образа й.

Дано роклята й се съдере на парчета от тези шпори, с ненавист мислеше Алиса.

Княз Михаил побесня от поведението на Ники и като видя колко разстроена е Алиса, настоя да си тръгнат. Неблагодарният кучи син щеше да си плати за тази нагла проява на неуважение, закле се той. Дали пък да не изпрати в Сибир тази мръсница графинята? Наистина добра идея.

В ранните часове на утрото Ники не особено охотно прие поканата на графинята да я придружи до дома й; по време на пътуването тя настойчиво просеше милувки и докосвания и по най-безсрамен начин плъзна ръката му под полата си.

Сега лежеше по гръб в леглото й, а главата на графинята почиваше върху слабините му. Той наблюдаваше действията й отразени в огледалото на тавана, определено с безразличие, като че ли изобщо не участваше в сцената. Главата й се раздвижи и тя отново размърда устни с тих всмукващ звук. Имаше едно от най-великолепните тела, обобщи той и едно от най-деградиралите въображения, с които се бе сблъсквал. Сравняваше я по перверзност с Кора Пърл^[4] — първокласна възхвала, но в края на краищата той беше мъж като всеки друг, здрав и чувствен и не можеше да остане безразличен към обиграните похвати на нейната лъст.

След секунди несвързаните му мисли се замъглиха съвсем, тъй като цялата му нервна система бе принудена да се съсредоточи върху деликатната манипулация на Софи. Малко по-късно отразените в огледалото движения на графинята замряха, тя преглътна, а Ники затвори очи и дълбоко пое въздух. Отпусна се смълчан, като не желаеше нито да я гледа, нито да говори с нея.

Тъмнокосата красавица бавно се надигна и плъзна тялото си над неговото, обхождайки с ръце торса му, хващайки в шепа тестикулите му и докосвайки ги нежно с пръсти. Той отмести ръката й.

— Не сега, Софи.

— Искам да проникнеш в мене, Ники! — простена тя.

Проклетите й дълги пръсти бяха перверзно ефективни. Умението й беше забележително, вече беше възбуден.

— Нарани ме, Ники! — умоляваше тя, като го дърпаше да влезе в нея.

Господи, тази нощ изобщо не я харесваше в това настроение. Колко го дразнеше, проклета да е! Тогава я облада като куче и я накара да се подчини на исканията му. Но лошото му настроение само я възбуди още повече. Мигове по-късно стана от леглото отвратен.

Защо винаги се забъркваше с жени като Таня и Софи, които искаха тирания в спалнята?

— Ники, къде отиваш? — извика тя, опитвайки се да го дръпне обратно в леглото. — Остани с мен!

Три пъти беше вече твърде много. Беше уморен и най-вече не желаеше повече да вижда Софи. Ако не искаше да ядоса баща си и Алиса, не биваше дори да поздравява графинята у Голхов.

— Уморен съм и копнея за собственото си легло — отвърна троснато той, докато бързо се обличаше.

— Копнееш за онази уличница, която спи в леглото ти! — изкрещя ядосано графинята. — А моите удоволствия?

Ники си обуваше ботушите и затвори очи от отвращение и досада. Стана бавно от стола и тръгна към вратата. Докато излизаше от стаята, се обърна и каза:

— Ще ти изпратя куче вълча порода, което да ти ги достави. Разбирам, че това е една от специалните ти перверзни. Адио, Софи.

На път за вкъщи отпусна глава върху кадифената облегалка и се опита да се освободи от тягостното чувство и погнусата, която се бе натрупала в душата му след тази среща със Софи. Спомни си, че преди перверзиите й разсейваха скуката му. Какво му ставаше? Мислеше единствено за Алиса. Ден и нощ нейната красота и непринуденост, дори упоритостта й витаеха в съзнанието му. Той тихичко се засмя. Господи, липсваше му. След тази нощ Софи определено бе задраскана от списъка му.

Когато се прибра, бавно се изкачи по стълбите и се отправи по дългия мраморен коридор. Не спря обаче пред стаята си, а продължи към вратата, която водеше към спалнята на Алиса. Искаше да я погледа потънала в спокоен сън и да изчисти душата си от мръсотията на Софи. Но Алиса не спеше. Седеше подпряна на възглавниците, а до нея една-единствена лампа хвърляше бледи сенки по стените. Преди изобщо да успее да каже нещо, тя кисело отбеляза:

— Миришеш на женски парфюм!

— На графиня Амалиенборг е — отговори остро той, несвикнал да дава обяснения. Приближи се до леглото й.

— Как смееш! — отдръпна се Алиса.

— Как смея ли? — Ники бе истински учуден. Идеята да дава на любовницата си обяснения за действията си беше немислима.

— Нямам думи! Пристигаш тук още топъл от нечие женско тяло! Ти си отвратителен и безочлив! — извика тя с пламнали от гняв очи.

— Така е, мадам — отговори той почти нежно, възбуден от предизвикателната й поза. Погледът му излъчваше заплаха. — Любовниците не се възмущават. Не е благоразумно — тихо й напомни той.

— Не съм избирала аз да ти бъда любовница и не искам да се държа благоразумно; късно е вече — отвърна Алиса, без да трепне от опасния му поглед, тъй като тревогата и ядът я бяха направили безразсъдна. Бе прекарала дълга безсънна нощ, а мислите за Ники и графинята измъчваха съзнанието й.

— Изглежда, ти трябват няколко урока за задълженията и обноските на метресите — отбеляза Ники с присвити очи.

— Не ми трябват уроци от мръсник като тебе, ако нямаш нищо против! — надменно отговори възмутената метреса.

— Ако нямам нищо против ли? Но аз имам, мадам — отвърна й Ники с кадифен глас. — Не обичам да ми се противопоставят, когато съм в такова лошо настроение, и очаквам любовницата ми да го подобри.

— Върви да се забавляваш при онази мръсница Софи! Както вероятно си забелязал и аз не съм в подходящо настроение — с яд се нахвърли върху него тя.

— Моля ви, госпожо Форсюс, не бъдете вулгарна. Вулгарни жени мога да намеря на всеки ъгъл.

— Просто правиш каквото си искаш, нали? — продължи Алиса, притиснала ядосано завивките до натежалите си гърди.

— Точно така! — изсъска Ники, обзет от черната ярост и раздразнение на този дълъг ден. — Вероятно ще успея да те накарам да си оправиш настроението — рече с равен глас той и се упъти бавно към леглото, разкопчавайки сакото си. — Отмести се — процеди той с властен тон през зъби, продължавайки да съблича дрехите си. Вдигна крака върху копринените чаршафи, свали шпорите и ги пусна на пода. — Проклети ботуши! — рече ядосано и се отпусна тежко на леглото. Не можеше да ги събуе сам. Обърна се към Алиса и дръпна завивките от нея. — Заемете се с тези ботуши, мадам, или ще ви яхна с тях. В крайна сметка Софи поне знае как да ги сваля.

— Предполагам, че онази уличница те обслужва с удоволствие! — от очите й потекоха сълзи.

— Да, а сега, с удоволствие или не, ще ме обслужва тази уличница. Заеми се със задачата, скъпа.

Той се изтегна на леглото и постави единия си крак в скута й.

— Дърпай, по дяволите, бързам!

Докато Алиса се бореше с ботушите, Ники смъкна кожените бричове и ги захвърли на пода. Лежеше в долния край на леглото, подпрял се на лакът, и измерваше любовницата си със студен хищен поглед.

— Да не си посмял да ме докоснеш! — извика тя.

— Да посмея? Да посмея? Госпожо Форсюс, тази вечер сте сбъркали адреса — гласът му беше опасен. — А сега, сладка моя, свали тази нощница или само след миг ще бъде на парчета.

Когато се приближи до нея, Алиса замахна с ръка очите му. Той навреме дръпна глава назад и ноктите й одраха бузата му, като оставиха дълбоки червени бразди. Нов изблик на гняв се надигна у него.

Стисна ръцете й толкова силно, че тя изстена.

— Не докосвай лицето ми — гласът му беше тих и неестествено спокоен. — Мразя да давам обяснения. Сваляй тази дреха или аз ще го направя!

— Не — очите й пламтяха.

— Не бъди глупава — гласът му беше само шепот.

— Ще ме биеш ли? — язвително попита тя.

Усмивката му беше неприятна.

— Защо да не оставя това на съпруга ти? Хайде, скъпа, дръж се като добро момиче и бъди на моите услуги като любовница — нареди той, а острият му, подигравателен поглед обхождаше разтрепераното й тяло. — Изглежда ми е било писано тази нощ да се занимавам с уличници, които изведнъж решават, че имат гордост. Наистина, скъпа, не е ли малко късно да пазиш честта си?

Алиса извика разярено и се хвърли към него. Със светкавична бързина Ники улови ръцете й, изви ги зад гърба й и я притисна върху леглото.

Тя вдигна коляно към него и той се изви навреме, но трябваше да пусне китките й. За миг почувствала се свободна, Алиса спусна крака на пода, но Ники протегна ръка, сграбчи я за гъстата коса и жестоко я изтегли обратно, като успя да пъхне коляно между краката й. Оказаха се съвсем близо, вперили очи един в друг; и двамата дишаха тежко, подивели, а от раздраната буза на Ники капеше кръв.

Сълзи на унижение потекоха от очите на Алиса, докато лежеше безпомощна, изтощена от съпротивата си. С язвителна усмивка Ники наведе окървавеното си лице и впи устни в нейните. Опитите й да се съпротивява бяха безплодни срещу такава сила и брутална решителност. Ники не й позволяваше да мърда, галеше я и я караше да отвръща на целувките му, изпълвайки устата й с настойчивия си език. Позната горещина започна да се надига дълбоко в нея; желанието бавно, постепенно запулсира и не след дълго тя вече не искаше да се бори, копнееше за него, жадуваше да го прегърне. Но тягостното чувство от дългата самотна нощ, през която той е бил с друга жена, все още не утихваше и тя отказа да му достави удоволствие, като му отговори. Лежеше неподвижна, без да реагира на допира му — нещо, с което бе сигурна, че го дразни и ядосва.

— Правилно ли изпълнявам задълженията си? — заяде се тя. — Това поведение удовлетворява ли ви, княже мой? Достатъчно изпълнителна метреса ли съм, господарю мой?

Със свръхчовешки усилия той се въздържа да не я удари и се закле наум, да я накара да го моли да я обладае. Плъзгаше умелите си ръце по тялото й, а устните му поеха зърната на гърдите й, галеха ги с език, докато не се втвърдиха и не щръкнаха гордо. После се смъкна надолу, към гладкия като сатен стомах и по-надолу, докато ръцете и езикът му не накараха меките източници на удоволствие да затуптят, да се навлажнят, да закопнеят за неговото нахлуване. Повдигайки се бавно над нея, той нежно се плъзна във влажната й топлина, после леко се задвижи напред-назад, прониквайки все по-навътре с всеки нов тласък. Тя го притисна с крака и се надигна, за да посрещне всеки чувствен удар; виолетовите й очи се затвориха сладострастно. Отънят на страстта заплашваше да изпепели и двамата, но Ники нарочно се въздържаше. Алиса здраво обви с ръце мускулестия му гръб и го притегли към себе си. Изведнъж той се отдръпна.

Тя извика смаяно, тъй като внезапно се почувства празна и самотна.

Ники опря ръце на леглото, надигна се, погледна в изненаданите й, объркани очи и тихо каза:

— Помоли ме.

— Правиш го, за да ме унижиш — простена тя и се опита да издърпа чаршафа върху разтрепераните си бедра.

— Помоли ме — повтори той неотстъпчиво.

— Моля те — изхлипа тихо тя.

— Молиш за какво? — последва безмилостен въпрос.

— Моля те — тя задържа дъха си, после прошепна: — Люби ме.

— Кажи: чукай ме.

Алиса мълчеше.

— Кажи: чукай ме, или те оставям.

Последва пауза, после шепот:

— Чукай ме — устните й се запалиха при произнасянето на тези думи.

— Сега има ли значение, дали идвам от леглото на друга жена? — настоя той. Отново бе започнал да гали слабините й, движейки бавно пръстите си.

Тя се поколеба.

— Не, Ники — рече най-накрая и разтвори по-широко крака, за да го поеме.

— Готова ли си за мене? — продължаваше жестоко той, галейки я по-силно, като почти й причиняваше болка.

— Да — прошепна тя със затворени очи; срамуваше се да го погледне.

Ники въздъхна доволно, удовлетворил желанието си за мъст. Нахлувайки в нея, той я облада не с ярост, а с глад. Тя го допускаше все по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, разярена от всяко отдръпване. Беше подивяла, умоляваше го с цялото си тяло да остане в нея. Той я доведе до бурна кулминация и остана притихнал вътре в нея, докато отшумят вълните на удоволствието; после още веднъж я издигна във висините, преди да си позволи да достигне удоволствието.

— Моите комплименти за омайната ми, послушна метреса — прошепна той и нежно я целуна. Заспа, притиснал я до себе си. Но за Алиса сънят беше неспокоен, измъчван от предателското й тяло и неговите желания.

Бележки

[1] Руска школа (фр.). — Бел.пр. ↑

[2] По стените на Кехлибарената стая има инкрустации от изключително красив кехлибар. Стаята била създадена от архитекта Шлютер за пруския крал Фридрих I. Петър Велики харесал стаята по време на едно от пътешествията си и Фридрих се съгласил да му я даде срещу петдесет руски войници, високи над два метра, които станали специалната му лична охрана. — Бел.авт. ↑

[3] Княз Михаил Кузан се влюбил в млада циганка. Традициите на нейния народ били много строги. Ако момиче има любовна връзка — дори с княз, трябва да се задоми. Брачната церемония не била сложна. Нямало нужда нито от свещеник, нито от официален чиновник. Всеки мъж, който взимал циганка, трябвало да получи съгласието на старейшината и да заяви, че ще живее с нея в брачна връзка; освен това трябвало да плати на трупата в брой, понеже я лишавал от артистка, която носела добра печалба. След главозамайващо ухажване, продължило пет дни, княз Михаил се съгласил с всички условия, определени от циганските традиции, и платил висока такса, тъй като сумата се удвоявала за князе, особено пък влюбени. — Бел.авт. ↑

[4] Кора Пърл, дъщеря на скромен лондонски музикант, независимо от грубите си черти и вулгарния си език успяла да се издигне и станала една от най-скъпо платените куртизанки в империята на Наполеон 111 благодарение на разкошното си тяло. (За дванадесет часа в нейната компания не било нечувано да се предложат суми от порядъка на 5 000 франка, т.е. 200 английски лири, или приблизително 1000 долара.) Княз Горчаков описва Кора Пърл като „върхът на чувствените удоволствия“. Един журналист, неин съвременник, писал за „нейното почти свръхчовешко познание на любовното изкуство“, докато М. Кракауер в своята биография на Офенбах казва следното: „Тя успя да се задържи на върха благодарение на необикновения си талант за сладострастни ексцентризми.“ — Бел.авт. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Сюзън Джонсън Степното цвете (8)

Метаданни

Данни

Степното цвете

Информация

История

Сваляне / Връзки

Непокорната любовница

Сюзън Джонсън
Степното цвете (8)