Сюзън Джонсън
Степното цвете (7)

Необходимият избор

Алиса се събуди в ранните часове на утрото и остана да лежи известно време със затворени очи, изпълнена с безнадеждно, бездънно отчаяние, толкова съкрушаващо, че почти усещаше вкуса му. Отвори очи и видя въжето с възела да виси пак на мястото си, окачено на куката; отново ужас обхвана съзнанието й, сви стомаха й. Единственият й шанс за щастие си беше отишъл, отпратен от собствените й думи. Бъдещето й предлагаше само мъчения и жалка мизерия. Животът, който я очакваше, беше лишен от всякаква надежда.

Чувстваше се много отпаднала и когато се опита да седне, остра болка прободе слепоочията й. Като видя подноса пред себе си, посегна да навлажни сухото си гърло със съдържанието на винената чаша, но храната остана недокосната.

Почти веднага я налегна дрямка, някаква необичайна сънливост, но Алиса си помисли, че това е естествена реакция на измъченото й, изтощено тяло, което искаше заслужена почивка. Виолетовите й очи се затвориха, дишането й се забави и тя потъна в тежък, безпаметен сън, упоена от наркотика.

 

 

Мария нито за миг не бе повярвала на лъжите на Форсюс и потърси съдействието на Арни в опитите си да открие Алиса. Ракели нямаше да може още дълго да успокоява нарастващата тревога на Кателина.

Рано на следващата сутрин Арни предпазливо се качи при нея по слугинското стълбище и й разказа за откритието си. Беше видял Форсюс да се измъква от къщата призори; отишъл направо в сайванта, влязъл в сградата и останал за малко вътре. След като излязъл, внимателно заключил вратата, викнал на момчето от конюшнята да му оседлае коня и се отправил към Вийпури. Арни беше разпитал младежа, за да разбере накъде е заминал Форсюс.

Като надникнал през една от цепнатините на хамбара, Арни различил тялото на Алиса, проснато на пода. Изглеждала заспала. Когато Мария чу това, тревогата й нарасна.

— Какво трябва да сторим? Той пак я е бил, можеш да бъдеш сигурен — нищо не минаваше невидяно и неразбрано от личната прислужница, която беше и вярна приятелка на господарката си. — Трябва да я измъкнем оттам. Младата господарка Алиса искаше да се махне. Не можем да чакаме повече. Дали да не откраднем коне от Форсюс и да избягаме, докато той е във Вийпури?

— Не знам — отговори замислено Арни, — ръката на Форсюс е дълга и с парите си може да купи много неща. Мисля, че трябва да потърсим княз Кузан. Той е много по-могъщ от Форсюс. Той може да защитава Алиса там, където дребните ни спестявания не биха свършили никаква работа.

През годините, последвали насилствената й женитба с Форсюс, Мария, Арни и Ракели, старите прислужници на Алиса от дома на родителите й, я пазеха и подкрепяха, доколкото можеха. Прикривайки внимателно верността си от страх да не бъдат изгонени от Форсюс, те успяваха да й бъдат поне малка утеха в нерадостното й ежедневие.

Те бяха наясно за връзката й с княз Кузан, понеже Мария бе накарала Арни да проследи Алиса още същата сутрин, когато дойде каретата на княза; искаха да се уверят, че господарката им не е в опасност. След като видя нежната среща на ливадата, Арни увери Мария, че князът изобщо не е опасен разбойник, който възнамерява да навреди на Алиса. Напротив, той беше направил младата жена щастлива; това личеше от всяко нейно движение, струеше от лицето й. Верните й слуги бяха щастливи да я чуят да пее отново след години на тихо, безнадеждно отчаяние.

Ако някой повдигнеше моралната страна на въпроса, за тях най-неморалното действие беше да принудят петнадесетгодишното момиче, което обичаха, да приеме тази нечовешка женитба. Съюзът между нея и Форсюс беше пародия на брак, скверен и гнусен.

— Прав си, Арни — възкликна Мария, възвърнала си надеждата. — Бързо върви да кажеш на княз Кузан. Той няма да допусне на нашата Алиса да й се случи нещо лошо.

Арни хукна по задното стълбище, стигна до конюшнята, оседла един от най-бързите коне на Форсюс и след по-малко от пет минути галопираше надолу по пътя.

 

 

Същата тази сутрин княз Кузан се обличаше за завръщането си в големия град. Все още беше обладан от черна ярост, риташе мебелите наоколо и псуваше високо и продължително на три езика, и то така цветисто и свободно, че смая дори Юко. Обиждаше камериера си и всеки друг нещастник, достатъчно неблагоразумен да се мерне в полезрението му.

Войниците на Ники, които го придружаваха в ловната хижа, се бяха скупчили на двора, разменяха си нервни погледи и се надяваха яростта на княз Кузан да не се излее върху главите им.

През последните двадесет минути, докато конете цвилеха и пръхтяха под тях, през отворените прозорци на вилата се изливаше силен поток от ругатни. Първоначално псувните идваха от горния етаж, а сега главните помещения кънтяха от бурните словесни обвинения относно закуската, иконома, готвача и камериера. Кафето било прекалено горещо, яйцата били много студени, икономът не наливал достатъчно бързо коняк; подреденият отпред в антрето багаж жестоко обиждал естетическото му чувство, така че бедният камериер, обезумял от ужас, накара лакеите да изнесат обидния багаж далеч от погледа на господаря. Бързо натовариха всичко на чакащата каруца и я отпратиха зад ъгъла на сградата, извън полезрението на княза.

След десет минути и още три пълни чаши коняк Ники се появи на главния вход и критично огледа войската си, сега строена с парадна прецизност. Дори след най-щателен оглед не намери за какво да направи забележка. Князът се метна на коня си и обходи с поглед до болка познатата му околност. Всеки поглед обаче продължаваше да му напомня единствено за Алиса. Разхождахме се там. Там седяхме. Алиса се възхищаваше на тези лехи с цветя. Обсипах я с цветовете на онази виеща се японска роза. Слънцето затопляше телата им през онзи ден. Проклет да е този чувствен спомен! Пък и точно това си беше, раздразнено си напомни той, нищо повече от един спомен!

Усещаше под седлото познатия черен торс на любимия си кон Коли. Ники тихо цъкна с език и Коли наостри уши в отговор на командата на господаря си. Той отпусна юздите и остави коня да потегли с бавен ход напред. Не изкрещя никаква заповед. Чу се слаба въздишка, лек полъх, след като войниците с облекчение си отдъхнаха. Най-после тръгнаха! Седлата изскърцаха, когато мъжете ги притиснаха по-здраво с колене.

Ники чуваше как подрънкват сбруите на хората му зад него, тупкането на копитата, заглушено от мекия прахоляк по пътя. Войската напредваше бавно през топлото пролетно утро; следваха пътя, който мързеливо се виеше покрай групички борове или брези, покрай хълмчета и долчинки и обикаляше огромното имение на Кузан.

Мислите на Ники бяха при Алиса. След три бутилки коняк, след неспокойна мъчителна нощ, след непрекъснати напомняния, че е глупак — след всичко това той все още я искаше и не можеше да прогони това натрапчиво чувство.

За двадесет минути пресякоха северната граница на ловния му резерват. Трябваше да я прогони от съзнанието си. Прекаленото затормозяване на мислите водеше до затъпяване. Миналото си бе отишло. Кратката им връзка бе приключила. Ники накара коня си да премине в тръст. Заедно с тръста се засили и звънът на металните сбруи, които нежно огласиха тишината на утрото. След като Ники леко притисна с колене Коли, усилиха хода и преминаха в лек галоп. Секунди по-късно, усетил отново слаб натиск, черният жребец изпръхтя и смени хода си, окуражен от ездача си. Цялата конница се понесе в галоп. Ники впери поглед в пътя пред себе си. Видимо взе да се отпуска от приятния ритъм на любимия си кон, от топлия пролетен въздух, а и ободряващият силен галоп винаги бе уталожвал лошото му настроение. След седем часа добра езда щяха да бъдат в Петербург.

 

 

Арни язди напряко през ливадите и горите до ловната вила само за да открие, че князът е потеглил за Петербург преди половин час. Арни дръпна юздите на коня и се впусна в бясно преследване. Не можеше да се надява да догони княз Кузан, който имаше такава голяма преднина, освен ако не минеше направо през полята и горите. Арни заби шпори в хълбоците на дорестата кобила на Форсюс. Животното прескочи първата ограда и се понесе през изораното поле.

Докато войската на Ники яздеше под строй, следвайки чистокръвния жребец на княза, в полезрението им се появи ездач, който препускаше диагонално от изток на запад. Всички признаха, че е добър в ездата, щом препуска така безразсъдно през неравното поле. Скоро чуха, че човекът крещи нещо, като диво размахва ръце, но утринният бриз отвяваше думите му. Тъй като мъжът се носеше с шеметна бързина към тях, Ники спря. Сред няколко мига Арни долетя като гръмотевица и дръпвайки силно юздите, закова коня точно пред Ники, който здраво държеше скитското си животно, за да не попадне под вършеещите копита на морната кобила; мъжът предаде съобщението си на един дъх:

— Алиса е в опасност! Форсюс я е бил и я е заключил в хамбара! Изглежда, че е в безсъзнание, и…

Изречението на Арни остана недовършено, понеже Ники жестоко дръпна юздите на коня си и потегли по обратния път покрай спрелите войници. Махна с ръка на сержанта да даде заповед да го последват.

Нямаше време за колебание. Алиса беше в опасност. Без съмнение заради него.

Само след миг войската отново препусна в пълен галоп. Ники яростно притискаше шпори в хълбоците на огромното черно животно.

Проклет да е този садистичен женомразец! Щеше да пречупи врата на Форсюс с голи ръце! Нима пак я е бил? Щеше да му е за последен път на този негодник! Щеше да го види да гори в ада!

Арни яздеше редом с Ники; той доближи Коли до прислужника и изкрещя:

— Преди колко време я видяхте в това състояние?

— Преди около четиридесет минути! — извика Арни в отговор.

Ники се молеше да не е прекалено късно. Цялата му натрупана от сутринта ярост си намери нов отдушник — Валдемар Форсюс!

Коли неуморно развяваше грива с пяна на уста, а по хълбоците му се стичаше пот, докато най-сетне пред погледите им не се появи пътят, който водеше към имението на Форсюс. Ники продължи да галопира по дългия коловоз. Като наближи главната постройка, той извади пистолет от кобура на седлото и двадесетте войници го последваха като един. Дръпна силно юздите на Коли, за да завие покрай източната стена на къщата, и се понесе главоломно към двора пред конюшните, оглеждайки бегло страничните постройки. Откри сайванта и веднага спря жребеца отпред.

Скочи от седлото, захвърли пистолета и стовари могъщото си тяло върху заключената врата. Пантите изскърцаха, касата се пропука от силния удар. Двама от хората му се спуснаха да му помагат и отместиха вратата.

В сумрака на празното помещение Ники видя неподвижно проснатото тяло на Алиса; разкъсаните й дрехи едва прикриваха подутините и белезите по изранената й плът. Като свали бързо обшитата си със сърма куртка, той уви нежно Алиса в дрехата и я вдигна на ръце от мръсния под.

Тя не помръдваше! Господи! Нима Форсюс този път я беше убил? Той внимателно огледа бледото й лице и с облекчение забеляза лека руменина по бузите й. Като излезе навън, той внимателно я положи върху набързо измъкнато от багажа одеяло, зави я с друго и сухо започна да дава нареждания:

— Намерете ми Форсюс! Искам да измъкнете това чудовище, където и да е. Донесете ми малко коняк за дамата! Също превръзки и топла вода! Веднага!

Всички се втурнаха да изпълняват заповедите му.

Арни бе коленичил до господарката си, а от очите му се стичаха сълзи на ярост. После той се наведе по-близо над нея.

— Сигурен съм, че е била упоена, княже — извика той.

Ники се приведе над почти бездиханното тяло на Алиса и потърси пулса й. Внимателно повдигна клепачите й — очите й бяха зачервени, с празен поглед. Той кимна в знак на съгласие.

— Прав си. Трябва да я отведем далече от този злодей. Правилно постъпи, като дойде при мене.

— Какво можем да направим? — ужасен попита Арни.

— Намери дъщеря й и камериерката й — Ники знаеше за обичта на Алиса към старите й прислужници. Верността на Арни също трябваше да бъде възнаградена, като го избавят от този зъл демон, Форсюс. — Искаш ли да придружиш господарката си?

— Ще отида там, където отиде госпожица Алиса — каза Арни тържествено — Обещал съм това на баща й.

— Много добре. Свикай тези слуги, които искат да дойдат с нас, вземи дъщеря й и донеси дрехи за Алиса да се преоблече. Не взимайте нищо друго от тази долна свиня Форсюс. След като се оправя с него, потегляме.

След малко дойде Мария, която носеше топла вода, за да измие лицето на Алиса, но упоената жена още не бе дошла на себе си и не можа да поеме нито глътка коняк.

Внимателното претърсване на войниците не даде резултат. Господарят на дома не се виждаше никъде. Уплашените слуги обясниха, че той и синът му заминали за Вийпури рано сутринта.

— Е, добре — мрачно промърмори Ники. Баща му и без това не би оценил положително убийството на съсед.

Положиха Алиса в ръцете на Ники, след като той яхна коня си, и кавалкадата бавно пое по дългия си път. Арни държеше Кателина, а Мария и Ракели седяха на конете зад двама сержанти. След час отново излязоха на пътя за Петербург и продължиха до първия пост, където трябваше да ги чакат каретата и каруцата с багажа на Ники. Прислужниците, Кателина и Алиса бяха преместени в красивото ландо на Ники и групата продължи пътешествието си на юг.

 

 

Алексей посрещна странните гости късно следобед, когато Ники влезе заедно с тях в градския си дворец. Класическата сграда с изглед към Нева излъчваше някакво безметежно спокойствие и се намираше източно от Ермитажа, на „Милионная“, най-аристократичната улица на стар Петербург; дворецът от розов фински и сибирски мрамор бил построен между 1768 и 1785 г. и бил подарен от императрица Екатерина II на фаворита й Платон Кузан.

Незабавно повикаха лекар, който прегледа Алиса и каза, че е вън от опасност. Дозата лауданум била силна, но не фатална. Два дни и две нощи оставени от Ники слуги непрекъснато се грижеха за Алиса, която изплуваше за малко от тежкия сън и отново се унасяше. На третия ден сутринта, когато влезе да види как е, Ники я завари облегната на многобройните възглавници, украсени с дантели, и напълно будна.

— Изглеждаш много по-добре тази сутрин — усмихна се топло той за поздрав. — През последните три дни си мислехме, че Спящата красавица изобщо няма да се събуди.

— Трябва да ти благодаря, че си ме спасил по такъв приказен начин — усмихна се тъжно Алиса. — Мария ми разказа всичко. Мислех, че след последното изстъпление на господин Форсюс няма да оцелея — в очите й се появиха сълзи.

Коленичил до леглото й, Ники нежно ги избърса. По-късно в отговор на настойчивите му въпроси, Алиса му разказа какво се бе случило, когато се бе върнала вкъщи и бе заварила там господин Форсюс. Ники крачеше нервно из стаята, докато слушаше за побоя и за това, как бе изгубила съзнание. Убийствени мисли нахлуха в съзнанието му.

— Той никога повече няма да се осмели да те докосне, за Бога — каза мрачно Ники, след като Алиса завърши разказа си. После отново отиде при нея и взе ръката й. — Тук при мен си в безопасност.

— О, но аз не мога твърде дълго да се възползвам от гостоприемството ти. Сигурно на родителите ти няма да им хареса да има непознати в дома им.

Понеже не искаше да подхваща този спор отново, Ники просто й каза:

— Все още не си се оправила напълно, затова, моля те, прием гостоприемството ми поне временно. Що се отнася до майка ми и баща ми, те не са прекрачвали този праг от три години, тъй като предпочитат провинциалния въздух. Така че почивай спокойно, никой няма да те безпокои. Моля те, искай каквото ти хрумне; надявам се здравето ти скоро да се възстанови, въпреки че и тази сутрин изглеждаш забележително добре — добави той с лека усмивка. — Вероятно ще можем да вечеряме заедно днес. А сега трябва да изляза за малко, зове ме воинският ми дълг. Au revoir.

— Au revoir. Благодаря ти още веднъж. Надявам се, че ще мога да ти се отплатя някой ден.

Ще го направиш, скъпа, ще го направиш, мислеше си Ники, докато крачеше по коридора, облечен във военната си униформа със сребърни еполети, които блестяха върху великолепната бяла куртка; тъмната му коса, все още влажна след банята, падаше над твърдата, извезана със сребро яка. В нетипичен за характера му изблик на романтично съчувствие той не само се беше въздържал да докосне красивата топла жена в съня й, толкова примамлива с безпомощната си уязвимост, но и, което беше още по-забележително, не докосна и други жени през изтеклите три дни. Никакви циганки по островите, никакви графини, никакви балерини. Воден от странна прищявка, князът предпочиташе да чака своята спяща дама. Нямаше представа, че подобни възвишени инстинкти не са му чужди, но все пак не правеше всичко това само от безкористни морални принципи; беше прекарал доста време, взимайки студени бани и наказвайки се за смешното си поведение.

Тази сутрин Ники беше благоразположен към света и в такова превъзходно настроение, че дори настоятелната бележка от любовницата му графиня Амалиенборг, която пристигна на закуска, не можа да развали чудесното му настроение. Софи явно беше чула за гостенката (мълвата бързо се разнасяше по долните етажи) и го канеше тази вечер на малко събиране на карти. Ники надраска набързо върху парфюмирания лист, че е съгласен и изпрати съобщението по един лакей.

Още по-добре, помисли си той. Графиня Амалиенборг му беше постоянна метреса вече две години и не обръщаше внимание на честите му забежки с някоя актриса или циганка. Въпреки това беше прекалено уморен от собственическото чувство, което Софи публично демонстрираше. Тази вечер щеше да му предостави идеална възможност учтиво да сложи край на и без това проточилата се дружба помежду им. Обиграна в любовта, в миналото Софи добре се бе справяла с ролята си и често успяваше да разсее скуката му, когато се нуждаеше от изключителни акробатични изпълнения в леглото. Тя винаги успяваше да накара кръвта му да закипи, въпреки че я смяташе за най-долна кучка, готова на абсолютно всичко, за да му угоди. Но тогава бяха времена, когато не го беше грижа дали е жив, или мъртъв, и в тези случаи бе способен дори да надмине странностите на Софи в леглото.

Но в последно време дори нейните усъвършенствани умения му бяха омръзнали. Банков чек или бижута?

Какво щеше да предпочете на раздяла? Излязъл от присъщия си мързел и безразличие, той се спря на парите, извика Иван и се увери, че банковите му чекове ще бъдат на тоалетната му масичка преди вечеря.

— Благодаря ти, Иван, винаги си толкова експедитивен.

Иван почтително попита благоразположения си работодател, възползвал се от бляскавото му настроение тази сутрин:

— Харесаха ли ви каталозите за изкуството, които поръчахте?

— Неимоверно много, Иван! Нямаш представа, какво удоволствие ми доставиха — засмя се Ники.

Озадачен, но доволен от новия интерес на господаря си към изкуството, Иван се поклони и напусна стаята.

Трябва ли човек да се чуди на невероятно доброто настроение на княз Кузан? Той си имаше причина, разбира се. Предметът на любовния му интерес, който доскоро му се изплъзваше, сега бе настанен в прекрасно позлатено легло едва на няколко стъпки от собствената му спалня; освен това Алиса му беше повече от благодарна за грижите, които беше положил за нея. Колко удобно, какво изгодно стечение на обстоятелствата.

И така, през това ранно пролетно утро Ники се зае с полковата документация, която вървеше заедно с високия му пост. За около час привърши с тези баналности и се върна у дома, за да узнае, че Алиса отново бе заспала. Не беше нетърпелив мъж и се съобразяваше с обстоятелствата (нали разполагаше с цялото време на света), затова остави Алиса да спи спокойно през по-голямата част от деня.

Късно следобед й изпрати бележка, в която се интересуваше дали има някакви предпочитания и изисквания относно вечерята; съобщаваше й, че ще я очаква да се присъедини към него в гостната в седем часа.

В елегантно вечерно облекло с бяла сатенена жилетка, Ники си почиваше пред отворения прозорец и бавно отпиваше чудесна мадейра, седнал върху огромно тапицирано канапе и поставил върху перваза на прозореца единия си крак, обут в красива официална обувка. Ако някой го видеше седнал там, излъчващ благовъзпитаност и грация, трудно би могъл да се досети за животинската сила, която се криеше под коприната; трябваше да задържи поглед върху широките му рамене и тънкия кръст, върху силните мускули на крака, така небрежно опрян на перваза.

При звука от отварянето на вратата той извърна глава и бързо се изправи. Плъзна се по паркета на огромното помещение с обичайната си самоувереност и елегантно се поклони на Алиса.

— Госпожо — каза официално Ники, като в същото време й се усмихваше очарователно и я оглеждаше изпод гъстите си вежди, — моля, пийнете с мене малко мадейра преди вечеря. Времето е изключително и аз тъкмо се наслаждавах на гледката. Погледнете колко прекрасна е Нева от кея нататък.

Алиса беше облечена в единствения си тоалет.

— Боя се, че не съм подходящо облечена за вечеря — леко заекна тя, смаяна от великолепието на стаята в стил рококо, с позлатени полирани мебели, гипсови орнаменти и истински произведения на Буше и Фрагонар. Бе прехласната и от неочакваната грация на Ники — съществуваше огромна разлика между неподправения, естествен мъж, когото познаваше от провинцията, и този високопоставен дворянин, истински degage^[1], за който дворецът бе естествената му среда; носеше луксозното си облекло небрежно, като че ли изисканите дрехи бяха за него също толкова удобни, колкото и домашните му пантофи. Алиса се почувства като пословичната селска мишка.

— Ти винаги си олицетворение на красотата, скъпа моя — възхитено отговори Ники с лек поклон, почувствал притеснението й от обикновените й дрехи. Той самият толкова беше свикнал с преобличането за вечеря, че изобщо не се сети, че така може да постави Алиса в неудобно положение. Той си отбеляза незабавно да попълни гардероба й и после се опита да намали притеснението й, като се извини: — Моля за прошка, че съм облечен толкова крещящо, но след вечеря имам ангажимент, който налага подобна премяна.

Алиса с изненада усети, че изпитва странна и неприятна ревност от тази забележка.

— Ела, седни до мене и ще се насладим на залеза. Изглеждаш като портрет на самото здраве.

Мария бе изкъпала Алиса и бе измила великолепната й коса; младостта бързо бе възстановила прасковенорозовия й тен и тя наистина излъчваше свежест.

— Благодаря, чувствам се много добре.

Ники водеше разговора свободно, без да споменава нищо лично; така напълно успя да успокои Алиса и да я освободи от напрежението. Подхвърляше закачки и я забавляваше с тривиалните градски клюки. Лека закуска предшестваше вечерята и Ники поведе Алиса към малък вестибюл, където на масата бяха сервирани хайвер, сирене, сухари, сардини, стриди, маслини, ликьори и водка.

— Разбрах, че тази година закуската е излязла на мода във Франция. Ние, руснаците, от векове знаем, че няколко чашки спиртна напитка преди вечеря значително подобряват апетита и настроението. Искаш ли да опиташ една малка чашка изстудена водка, скъпа? — и без да чака отговор, Ники наля и на двамата. — За твоето оздравяване — вдигна той чашата си за тост.

Вечерята беше превъзходна; френският готвач на Ники бе надминал себе си в чест на младия господар, който рядко вечеряше вкъщи. Може би гостенката щеше да промени навиците на княза, мислеше си готвачът, повдигнал по галски вежди. Тогава щеше да има възможност да поднася своя забележителен coq au vin^[2], пикантната си potage a la crevette^[3].

O! Vive la femme! Отново можеше да покаже уменията си. Толкова се беше отегчил да сервира единствено закуски в два следобед.

 

 

Ники се прибра доста късно от играта на карти у графиня Амалиенборг, изпаднал в мрачно настроение. Вечерни забавления — шаради и изпълнението на някакъв блеещ италиански сопран, предшестваха картите. Господи! Увеселенията на Софи бяха банални. Не е необходимо да казваме, че стана доста късно, докато успее да проведе личен разговор със Софи. Приятелската раздяла, която Ники си беше представял, не беше толкова мила. Когато учтиво й предложи да се сбогуват и й подаде чека със значителна сума, графинята злобно и нахално му заговори за новата му любовница.

— Чувам, че била настанена в стая до твоята, Ники, и била здраво упоена, когато я донесли — каза злобно тя. — Губиш чара си, а, скъпи? Да не би, като няма какво друго да използваш, освен гладкия си език и големия си член, да прибягваш до насилие?

— Не бъди груба, шери — троснато отвърна Ники. Проклет да е този клюкар докторът, ядосано помисли той. Новината сигурно бе плъзнала из целия град. Обикновено не обръщаше внимание на клюки по негов адрес, ала сега предпочиташе да не разнасят името на Алиса. — Когато изгубя чара си, скъпа Софи; ще те уведомя — студено промълви Ники. — Сигурно тогава вече ще мога да споделя интереса на съпруга ти към картите. Това май че е единственото, за което го бива, докато аз все още си позволявам да се забавлявам по друг, по-активен начин.

— С твоя „активен начин“, както добре знаеш — изсъска тя, — най-много да направиш на малката си метреса поредното копеле.

— Може и така да е.

— Може и така да е? Това ли е всичко, което имаш да кажеш? Ти, който всеки момент ще поставиш нов рекорд по развъждане на копелета?

— Тези неща са неизбежни — продължи Ники, разгневен от злобата на Софи. — Не всяка жена е облагодетелствана като тебе, скъпа. Ти поне можеш да спиш без задръжки, с когото ти падне, понеже си сигурна, че никога няма да забременееш с тази твоя ялова утроба.

— Без съмнение новата ти уличница е лишена от тази привилегия и скоро ще те изненада с неприятна новина за поредното ти бащинство! — подигра му се Софи.

— Дали това ще се случи, или не, наистина не разбирам как моите проблеми са станали твоя грижа — каза Ники със стържещи нотки в гласа, опитвайки се да потисне яда си.

Като видя, че е прекалила и е довела бързо разгорещяващия се княз твърде далеч, практичната Софи, която не искаше да загуби такъв съвършен партньор в леглото, смени тактиката.

— Остани тази нощ, Ники — въздъхна нежно тя, — не съм те виждала от седмици.

Ники разглеждаше златния си ръчен часовник с инкрустации от емайл и разсеяно си играеше с необикновения му алармен механизъм, който при освобождаването си напомняше на собственика си за часа, като го потупваше по китката.

— Не тази вечер, Софи — учтиво каза той.

— Предполагам, че нямаше да откажеш, ако новата ти любовница те беше помолила — сряза го Софи, изгубила контрол над себе си и безвъзвратно провалила всеки опит да го спечели отново.

Князът вдигна от часовника очи, в които се спотайваше опасен блясък.

— Това, скъпа, е съвсем друго нещо.

— Грубиян, жалка отрепка! — изграчи графинята.

Той само се засмя.

— Точно така, както добре знаеш от собствен опит, любима Софи — той направи дълбок поклон и напусна уханния будоар.

Ядосаната графиня бе успяла да убие отчасти доброто му настроение. Като пристигна вкъщи, Ники освободи своя загрижен иконом, влезе в кабинета и се успокои с няколко чаши коняк, като ги остави да отмият раздразнението му от нахалството на Софи. След час вече се чувстваше приятно успокоен. Присъствието на Алиса в дома му беше мощно средство за разсейване. Изглежда, щяха да възникнат някои проблеми с бившите му любовници, помисли той. Но да вървят всички по дяволите; единственото, за което можеше да мисли, беше жената на горния етаж; проблемите можеха да почакат.

Той стана от стола си до прозореца и бавно изкачи мраморното стълбище. До леглото на Алиса гореше малка газена лампа. Ники дълго стоя и наблюдава спокойния й сън. Беше толкова крехка; гърдите й леко се вдигаха и се спускаха под копринената нощница, дългите й мигли почиваха върху нежните й млечнобели бузи; бе преметнала ръка над главата си, а на приглушената светлина златисточервената й коса приличаше на течен бронз, излят върху небрежно разхвърляните сатенени възглавници. Ники разкопча сребърните копчета на вечерното си сако и го остави да се свлече на пода в краката му. Бавно свали дрехите си, поглъщайки я с поглед. Когато нарочно пусна черните си лачени обувки да тупнат на пода, Алиса отвори очи.

Видя го на меката светлина, която хвърляше лампата, и мигновено долови обърканите му чувства, преди странният израз да изчезне от очите му. Леглото потъна под тежестта му. Той сведе глава и разтворените му устни нежно докоснаха нейните, принуждавайки ги да се отворят бавно, мързеливо, възбуждайки сетивата й; ръката му се спусна по тялото й и вдигна нощницата.

Усещаше как започва да му отвръща. Бавно развърза панделките на копринената дреха и я издърпа над раменете й. Докосна подгъва и го вдигна над най-нежното й място. Накрая тя го притегли към себе си и той разбра, че дългите дни на принудителното му въздържане са свършили.

Тази нощ той я взимаше един път, втори път, като копнееше тя да се нуждае от него, да стене за него; искаше наново да се увери, че наистина е негова — в неговото легло, в неговата къща, на негово разположение. Смесени чувства се надигаха в подсъзнанието му, но той чувстваше единствено потребността да затвърди водещата си роля във връзката им — роля, която му се струваше още по-благодатна, когато тя го умоляваше да я освободи в миг на върховно удоволствие. През тази нощ Алиса го обичаше безнадеждно, объркано, докато той отново и отново събуждаше сетивата й за омагьосващи усещания. Всяко докосване я караше да усеща тялото си сякаш за първи път, като ново, като преродено. Накрая, преситени, те заспаха притиснати един до друг, сплели ръце и крака; той усещаше топлината на дъха й върху гърдите си, а тя чуваше в съня си силните удари на сърцето му.