Даяна Палмър
Ловен инстинкт (1)

Първа глава

Среброкосият мъж от другата страна на бюрото беше сключил ръце и в сините му присвити очи просветваше решителност.

Хънтър бе готов да спори. Не приемаше какви да е мисии и досега Юджийн Ритър се бе съобразявал с желанията му. Но този път старият мъж нямаше да го направи. Хънтър усети решителността на Ритър още преди да бе се опитал да отхвърли задачата.

Независим като личност, Филип Хънтър беше свикнал да се противопоставя. Като шеф на охраната на „Ритър Ойл Корпорейшън“ през последните десет години, негово задължение бе да разкрива и обезврежда вражески шпиони, опитващи да се доберат до стратегическа информация за откритията на „Ритър“ в областта на металите.

— Пустинята не е място за жена — отсече той и се облегна удобно на стола. Видът му внушаваше респект със суровостта си, наследена от неговите предци — апахите. Мургав, с лъскавочерна, късо подстригана коса, черни очи, слабо лице и тънки устни. Висок и мускулест. Дори отлично скроеният му сив костюм не скриваше мощните пропорции на тялото му, поддържани във форма с часове физически упражнения.

Хънтър беше бивша зелена барета, рейнджър, за кратко време бе работил и за ЦРУ. Ненадминат в боравенето с различен вид оръжия, с черен пояс по карате. Трийсет и седем годишен, саможив по природа, заклет ерген.

Хънтър не изпитваше никакво желание да придружава една от геоложките на Юджийн из Аризона по време на предварителния оглед на местността. Дженифър Марист беше негов постоянен дразнител. Вечно се забъркваше в някакви истории и той бе длъжен да вади кестените от огъня. При последната си експедиция преди няколко месеца, тя си бе навлякла гнева на вражеските агенти и се наложи да поставят секретна охрана в жилището й. Така арестуваха двама от нападателите, но третият все още бе на свобода.

Хънтър и Дженифър сякаш бяха стари спаринг партньори. Бяха изпълнявали заедно мисии по-често, отколкото на Хънтър му се бе искало. Както между два кремъка, така и между тях прескачаха искри и при най-дребното стълкновение, а това бе допълнителен риск. Той не си падаше по белите жени, но Дженифър бе изключителна с нейната мека светла красота и интелект. Близостта й го хвърляше в смут. Тя бе единствената жена, която бе оказвала такова въздействие върху него и това никак не му се нравеше. Мисълта, че се налага да прекара с нея една седмица в пустинята, го вбесяваше.

— Дженифър не е просто жена, тя е един от моите най-добри геолози — наруши мълчанието Юджийн. — Жилата е много богата и аз се надявам, че разработването й ще ми донесе печалба. Някой трябва да придружи Дженифър.

— Мога да изпратя един от моя екип — предложи Хънтър.

— Не е достатъчно. Добре знаеш, че опасността още не е отминала. Искам да я охранява най-добрият… И това си ти.

— Не си ли забелязал, че не можем да се понасяме с нея — добави Хънтър през зъби.

— Личната ви неприязън няма значение в случая. Само трябва да осигуриш надеждна охрана и някой да не сложи ръка на картите и на пробите — Юджийн стисна устни. — Мястото е в Аризона, близо е до резервата на апахите. Можеш да се отбиеш да видиш дядо си.

— Мога да направя това и без да се налага да следвам по петите твоята прехвалена госпожица — рече хладно Хънтър.

— Дженифър е геолог — напомни му по-възрастният мъж. — Красотата й няма нищо общо с професията й. За бога, ти се погаждаш с другите жени, които работят за мен, защо не и с Дженифър?!

Това бе въпрос, на който Хънтър не искаше да отговори. Не можеше да каже на Юджийн, че тази жена предизвиква у него толкова силни усещания, че му ставаше трудно да изпълнява служебните си задължения, когато бе около него. Не би се противил толкова, ако не желаеше Дженифър до болка. Беше прикривал влечението си към нея през годините, но напоследък ставаше все по-невъзможно да се владее. Ако се озове сам с нея в пустинята, изкушението би било прекалено силно. Не гарантираше за себе си. А иначе си имаше основателни причини да страни от белите жени. Нямаше каквото и да било желание да създава семейство и потомство, което като самия него, да бъде поставено пред унизителното изпитание да се адаптира в света на белите. Белите и апахите просто не си пасваха, въпреки че той често се събуждаше потънал в пот, след като му се бе присънила Дженифър.

— Знам какво ще последва, заплаха от оставка — додаде Юджийн с иронична усмивка.

— А ще мине ли? — усъмни се Хънтър. Юджийн само поклати глава. — В такъв случай — рече индианецът и се изправи с неподражаемата грация на диво животно, която го правеше неотразим в очите на околните — преставам да споря. Кога тръгваме?

— Първото нещо, което трябва да направиш сутринта, е да вземеш билетите и резервациите за мотела от секретарката ми. Ще ти е необходимо време, за да провериш къмпинг екипировката, така че ще прекарате в мотела само първата нощ. Ти и Дженифър ще трябва да се представите за съпрузи, след което ще вземете полета за Финикс и оттам за Тъксон. Това ще заблуди евентуалните преследвачи от следата, надявам се, и ще ви даде време да разучите района, преди те да открият грешката си и да довтасат при вас. Трябва да установиш връзка с нашия център в Аризона и да посветиш колегите там в плана.

— Мога да го направя и по телефона.

— И моля те, опитай се да не изглеждаш толкова мрачен — промърмори Юджийн. — Това демобилизира…

— Престани да ми възлагаш мисии с Дженифър Марист.

— Ти си единственият мъж от моите служители, който се оплаква от това.

— Аз съм апах — произнесе с гордост Хънтър. — А тя е бяла…

Юджийн се беше женил два пъти и можеше да чете в душата му като в отворена книга.

— Разбирам — рече той, — но бизнесът си е бизнес. Ще трябва да се справиш.

— Не съм ли се справял винаги? — промърмори Хънтър. — Ти ли ще й кажеш или искаш аз да го направя?

— Ще го уредя, бъди спокоен — засмя се Юджийн. — Тя ще вдигне врява до Бога. Може би ще останеш шокиран, ако узнаеш, че и тя те намира за толкова отблъскващ и непоносим, колкото ти нея. Ще се бори да се измъкне от опеката ти, както ти от компанията й.

Казаното не изненада Хънтър. По неведоми пътища, той бе усетил, че и Дженифър усеща същото привличане, противно на желанието й, което усещаше и той, и упорито се бореше срещу това. От край време принудителното им сътрудничество бе изпълнено с напрежение и неприязън.

— Това няма да й се понрави — измърмори Хънтър. — Но ако свърши изпечена в огъня на къмпинга, да не кажеш, че не съм те предупредил.

Сините очи на Юджийн примигнаха в знак на съгласие.

Хънтър излезе и закрачи по коридора с толкова яростно изражение, че един от служителите свърна в обратната посока, за да избегне срещата. Индианецът поддържаше колегиални отношения с някои от хората на Юджийн, но повечето от тях гледаха да не се изпречват на пътя му. Господин Хънтър беше станал пословичен с безкомпромисността си. Това му помагаше и не му се налагаше да отбива набезите на жените. Повечето жени го избягваха, защото се страхуваха от суровостта му. С изключение на Дженифър, която доста успешно му се противопоставяше.

Предстоеше му една седмица в пустинята. Той запали цигара в движение и издуха гъст облак дим. Само преди седмица бе спрял цигарите. Но нервността го караше да пропуши отново и затова бе виновен Юджийн. Като нищо би се върнал и би развалил уговорката. Но щеше да бъде досадно до смърт. Не, той просто трябваше да се пребори със себе си и с Дженифър. Един ден, обеща си Хънтър, щеше да излезе през вратата и да напусне завинаги корпорацията на Юджийн.