Роджър Карас
Носителят на гръмотевици (7) (Биографията на един калифорнийски кондор)

7.

Младият кондор се събуди наскоро след изгрев слънце, след една малко неспокойна нощ. Той все още не беше сигурен в себе си. Сви рамене, разтърси глава и се огледа. Двете възрастни птици все още спяха на клоните под него и той остана неподвижен няколко минути. Далеч в низината полегналите на запад утринни сенки се смаляваха и яркостта на цветовете както на небето, така и в долината непрекъснато се променяше. Сутрешните звуци, които достигнаха до него, му показваха, че докато последните нощни животни се прибираха в прикритията си, първите дневни обитатели излизаха от своите скривалища. Грамаден, тежко натоварен виржински бухал се придвижи към група дървета. От гърдите му висеше главата на американски дългоопашат пор. Срещата между двата хищника стана през нощта и като предсмъртен акт порът впи зъби в гърдите на бухала. Птицата успя да го достигне със заострените си нокти и да го умъртви, но той остана с вкопчени зъби дори и след смъртта си. В тъмнината бухалът успя да откъсне тялото, но главата остана. Като зловещ медал тя щеше да остане на гърдите му, докато най-сетне се разложи. След време бухалът щеше да пригоди полета си в съответствие с новата тежест.

Движенията под него и прелитането на два ивичести ястреба над него възбудиха младия кондор и той започна да се подготвя за полет. Изпъна се в цял ръст и изви глава, сякаш да се освободи от схващане на шията. Запази равновесие на един крак и изпъна другия, колкото може повече, после повтори упражнението с другия крак и бързо се приготви за полет. Накланяйки се напред и като движеше опашката си нагоре и надолу, той разпери криле. Вятърът идваше от подходяща посока и той скочи, падна надолу няколко метра, като следваше контурите на земята, и след това се издигна. Изкачваше се неотклонно и с по-малко от дванадесет удара на крилете достигна 300 м височина. Кондорът се олюля съвсем леко при височина 500 м, където някакво напречно въздушно течение предизвикваше завихряне, и после се издигна още по-нагоре. Той продължи да се изкачва и след като достигна височина около 1500 м. Беше високо над царството на сенките, осветен от току-що изгрялото слънце на фона на синьото небе. Равномерно и непрекъснато той продължи да се издига и на 2500 м над равнината изравни полета си. Беше хладно, спокойно и неописуемо чисто. Именно чистотата на големите височини може би е най-чужда на живеещите на земята животни. Липсата на предмети и съвършената свежест изглеждат най-странни. Хората чувствуват радостна възбуда от този нов, чист свят, когато се изкачват в планините или се издигат с безмоторник. Може би и кондорът чувствуваше същото, защото младата птица летеше безцелно, свободно, без да се стреми към нещо определено, оставайки много по-високо, отколкото бе необходимо, ако търсеше сутрешна закуска. Може би кондорът също иска да къпе душата си в чистия, свеж въздух на големите височини. Тази обща духовна черта, ако съществува наистина, не се дължи на човешки качества у птицата, а обратното — на нашите стремежи.

Както се носеше с високите въздушни течения, той премина над два други кондора, които пресякоха диагонално неговия път на 1000 м под него. Той ги забеляза, описа широк кръг, за да ги разгледа, но не направи опит да се присъедини към тях или да се приближи. Премеждието със скалния орел бе станало съвсем неотдавна.

След като другите кондори изчезнаха в далечината (при скоростта, с която те летят, това става много бързо), той продължи да кръжи, като стесняваше постепенно обиколките, докато накрая кръгът стана съвсем малък. Тогава бавно и спираловидно започна да се спуска надолу. Когато слезе на 1500 м височина, престана да се спуска, а продължи да се движи успоредно на хребета, който вървеше от север на юг. На няколко километра пред него хребетът свършваше и се спускаше стръмно надолу към плоска равнина, осеяна с каменни отломки, които някога поради станалото преди векове земетресение са били част от продължението на хребета. Спускайки се стремително, той премина отвъд хребета, извиси се над долината покрай отломките, очерта широка дъга, спусна се надолу, и навлезе в устието на каньона при височина 160 м. Младият кондор кацна на земята край малко езеро, което блестеше като сребро под утринните лъчи. Той излетя от мястото за нощуване преди по-малко от час, изкачи се 3000 м нагоре в небето, без да изразходва особени усилия, и се намираше на 64 км от мястото, където слънцето го беше заварило.

Кондорът отпи малко вода и едва бе започнал да си играе с лъскавото камъче, което намери на пясъка, когато една сянка се плъзна над равнината. Той се сви инстинктивно и изсъска. Разтвори наполовина криле и се заоглежда наляво и надясно. Сянката се стрелна отново и изчезна зад купчина грамадни камъни. Кондорът долови приглушеното плющене и свистене от кацането на друг кондор, но не отстъпи от мястото си и зачака. Чуваше, че другата птица се движи зад камъните, струпани на брега на езерото. Внезапно тя се появи на най-високия камък с разперени криле, черна, но ясно очертана на фона на небето. Кондорът позна, че това е млад кондор като него, без бели петна под крилете. Двамата продължаваха взаимно да се проучват — единият долу на пясъка, другият десетина метра по-горе, кацнал на най-високото място върху скалните отломки, и двамата с разтворени криле. Никой не прояви враждебност с движение или звук, тъй като новодошлият също бе роден през тази година, отскоро беше сам и беше също толкова неуверен в себе си. Младият кондор, който се намираше на пясъка до езерото, спусна бавно криле и почти незабавно новодошлият започна да подскача надолу от камък на камък, като се уравновесяваше при всяка гигантска крачка с широко разперени криле. Той скоро се намери при първата птица и предпазливо се приближи. Този, който бе пристигнал първи, не отстъпваше мястото си и чакаше.

Двете птици се докоснаха и след моментно колебание започнаха да се кълват леко помежду си, проявявайки, както можем да предположим, добри чувства. За всяка от тях това бе първата преднамерена среща, откакто се бяха разделили със своите родители. Техните предишни срещи с други кондори бяха случайни при местата за нощуване или около храната, бяха кратки, принудителни и с други намерения. Тази среща нямаше друга цел освен желанието да бъдат с друг от своя вид. Новодошлият имаше незначителен недостатък от психологична гледна точка поради това, че бе дошъл втори при езерото. Това не беше толкова въпрос на териториални претенции, както при другите животни или при кондорите, когато гнездят, но пристигналият първи винаги има леко предимство. Приятелското кълване продължи и новодошлият започна да се успокоява. Слънчевите лъчи падаха полегато в дола, отразяваха се от струпаните отломки пясъчник и парченцата слюда и падаха върху двете млади птици. Те блестяха черни, лъскави, с метални отблясъци и в зависимост от положението им към слънцето изглеждаха почти красиви.

Всичко що се отнася до красотата, разбира се, е относително. Тези два мъжки кондора щяха да срещат по време на странствуванията си десетки други видове птици. Близо до езера и блата те щяха да виждат красиво оцветени с всички възможни оттенъци горски патици, американски патици-фиш и американски звънарки. Ежедневно те ще срещат фазани с шарки около вратовете, екзотични птици, преселени от Китай, пъдпъдъци, яребици от Индия, различни видове гълъби, дърдавци и водни кокошки. Пътищата им се пресичаха с тези на крайбрежни птици, а от горите се появяваха сови. Покрай тях се издигаха и стрелкаха бързолети и колибри, гмуркаха се и тракаха с клюнове земеродни рибарчета и кълвачи. Навсякъде около тях и под тях различните видове показваха оперението си. Но за кондорите всички останали видове бяха пепел и прах, защото те са слепи за това, което ние смятаме за красиво, и виждат само онова, което може да предизвика техния специален инстинкт. Лекото приятелско кълване на двете още полово незрели мъжки птици издаваше желание за близост и контакти с птици от техния вид. Нито една от тях нямаше да се доближи или да клъвне птица, покрита с диаманти и злато; за тях красотата, ако можем да употребим тази дума, имаше по-практическо приложение.

Докато двата млади кондора изразяваха своите взаимни симпатии, като побутваха и кълвяха клонки и камъчета по пясъка, и най-накрая се изкъпаха едновременно близо един до друг в малкото чисто езеро, други същества със свои намерения се движеха около тях. Купчината камъни, върху която новодошлият се бе показал за пръв път, бе нещо повече от случайно струпване на минерални отломки. Тя представляваше едно твърде жизнено животинско общество. В малка кухина живееше семейство дългоопашати гущери. Освен тях в една дълбока дупка живееше тъмнокафява гърмяща змия с черни петна. Малобройна, но жизнена популация от сивочерни тигрови саламандри, украсени с жълти петна, се криеха под растителността, която изпълваше случайните кухини всред скалите. По традиция няколко семейства тъмни горски плъхове също имаха жилища в този безпорядък и всеки техен член непрекъснато се тревожеше от гърмящите змии, койотите, които редовно посещаваха района, и ямайските мишелови, които гнездеха наблизо. Те се оттегляха в малките си паянтови жилища още при първия признак за опасност, въпреки че броят на нападателните им съседи, които само с един удар разрушаваха домовете им, беше голям.

Безспорният местен господар на скалната купчина бе голям светлокафяв женски рис. Тя бе раждала шест пъти всред купчината скални отломки и бе неотделима част от района, добре позната на всички останали обитатели. Движеше се тихо и бързо и винаги успяваше да нахрани малките си благодарение на живия склад между камъните при езерото. През тези години тя бе отнела живота на стотици по-дребни от нея същества, на всички, които бяха по-бавни, по-несигурни.

Докато двата млади кондора бяха заети с взаимната си игра близо до скалите, рисът се спусна по една добре позната близка пътека. Девет калифорнийски пъдпъдъка търсеха семена и насекоми в тревите около скалите, отвъд голям кръгъл камък, така че кондорите не ги виждаха. Един красив мъжки с кичеста корона от пера на главата и черно-бели шарки около очите едва успя да издаде предупредителен вик: „куер-ка-го, куер-ка-го“ и бе отнесен в челюстите на риса. Всичко бе толкова просто, толкова бързо.

Тревогата, предизвикана от втурването на риса, от прекъснатия тревожен сигнал на пъдпъдъка и от внезапното излитане на останалите птици от ятото, бързо се предаде на двата млади кондора. „Тревога! Тревога! Тревога!“ — това бе ясен и неотложен призив. Той се разнесе из цялата местност и всяко живо същество реагира по най-подходящия за неговото оцеляване начин.

Новодошлият реагира дори по-бързо от младия кондор. Веднъж, още съвсем млад и неопитен, той бе кацнал на един труп, когато рис се нахвърли върху намиращите се наблизо птици и отнесе едър гарван, който би трябвало да бъде по-предпазлив и да не се разхожда близо до купчината камъни, без да ги е проверил предварително. Като издаде някакъв звук, пришълецът заподскача с широко разтворени криле и протегната напред глава. Преди изоставеният кондор да разбере какво става, новият му познат вече бе във въздуха и махаше енергично с криле, за да набере височина. Той направи само един кръг, точно навреме, за да види, че приятелят му подскача по земята и изчезна. Младият кондор се откъсна от земята и се озова над купчината камъни, не повече от 30 секунди след като новодошлият бе изчезнал отвъд един по-висок хълм. Младият кондор не последва новия си приятел. Те щяха да се срещнат отново и може би някой ден щяха да си съперничат за вниманието на някоя женска. Твърде възможно е при една толкова малка популация всеки един от оставащите на този свят калифорнийски кондори да познава всички останали птици от своя вид. Според някои хора това е най-съвършената големина за една популация. Природата обаче е на мнение, че този брой е недостатъчен, за да осигури съществуването на вида. Ако рисът бе отвлякъл един млад кондор вместо пъдпъдък, видът щеше да бъде застрашен още повече. Популациите от пъдпъдъци са устроени така, че могат да издържат подобно изтребление. Природата е била твърде предвидлива, когато е създала у риса предпочитание към пъдпъдъците, а не към кондорите. Този факт е от полза за всички, дори и за пъдпъдъците, защото устойчивостта на вида се осигурява от непрекъснатото разреждане. Понякога жертва стават и здрави птици, носещи в себе си нещо важно за бъдещите поколения, но най-често загиват по-малоценните представители. Всичко това е предвидено в добре работещата система на природата.