Роджър Карас
Носителят на гръмотевици (14) (Биографията на един калифорнийски кондор)

14.

Процесът на размножаване, през който преминаха двете птици, бе резултат на сложно химично съединение, което навлезе в кръвта им. Източникът на това съединение бе хипофизата. Тази миниатюрна жлеза, разположена в долната част на мозъка, контролира този процес при всяка птица. Тя дава „сигнал за действие“ и на останалите жлези, предизвиква бързото нарастване на половите органи на птиците, органи, които през останалото време са малки и незначителни, и продължаваше да насочва птиците през периода на мътенето, без което всичко предшествуващо би загубило значение. Ако птиците не са подготвени да се грижат за яйцето и след това за малкото със старателна загриженост и голяма прецизност, техният брачен ритуал би бил празна преструвка.

По време на този процес в точно определена последователност и време и в съвършено точно количество се отделят три напълно различни хормона. От гледна точка на продължаването на вида двата кондора представляваха два сложни бездействуващи механизма. При сигнала на малките чудни жлези те се превръщат в действуващи системи, в пленници, освободени от оковите на своята незрелост, вкарани в действие, продуктивни и законни наследници на историята на живота върху Земята.

Кондорите се съешиха в началото на март и на женската птица бяха необходими само няколко дни, за да подготви своето единствено яйце. В точно определения момент оплоденото и узряло яйце се освободи от яйчника и чрез мускулни свивания се придвижи надолу към разширението на яйцепровода. Там само за няколко часа се образува еднороден пласт от гъсто желеобразно белтъчно вещество. До момента, в който яйцето бъде оформено и снесено, белтъчното вещество щеше да се раздели на пластове, всеки от който допринася със своите уникални по рода си функции за развитието и опазването на зародиша на кондора.

След образуването на белтъчното вещество в яйцепровода яйцето премина към тесния му изход, където към него се прибавиха две подчерупкови ципи, после се придвижи към матката, където се образува черупката и нейното оцветяване. Някои от тези процеси се извършиха за минути, за други бяха необходими цели дни. До момента, в който яйцето достигна мускулестото влагалище на матката, то вече беше бъдещ кондор, снабдено с храна в собствен инкубатор. В своето сложно пътуване то бе преминало през система не само съвършена, но и извън възможностите на човека да я възпроизведе. Нещо повече, човекът дори не би могъл да си представи системата, ако нямаше птици, които да му покажат как е направена.

Пиленцето, което се образуваше в предпазващата обвивка на яйцето, щеше да бъде мъжко. Такава бе повелята на хормоните, които яйцето бе получило от женската. Друго чудо беше фактът, че в самия вид съотношението на двата пола бе правилно определено. Процентът на образуваните мъжки и женски яйца даваше значителна гаранция за появата на бъдещи двойки кондори, които ще повторят процеса, освен ако човечеството не премахне всичко това поради своето изявено пренебрежение към чудото на живота.

През целия период, докато в женската се образуваха и групираха съставките на яйцето, двата кондора се намираха неотлъчно заедно. Те кацаха един до друг или един над друг, къпеха се заедно, летяха заедно под облаците или над каньоните и заедно търсеха храна. Избираха място за гнездене и често го посещаваха, въпреки че нямаше да правят някакви значителни подобрения. То се намираше на 900 м над морското равнище и на 21 м над неравната площ под тях. Беше разположено на около 7 м под ръба на скалната стена, така че над него и под него имаше стръмни склонове, даващи практически пълна сигурност срещу набезите на всички видове животни, с изключение на крилатите. На няколко стъпки навътре от единствения вход, близо до наклонената задна стена, те избутаха безразборно малко камъчета. В това се състоеше цялата подготовка за бъдещото поколение, но тя бе достатъчна и се диктуваше от секрециите на жлезите, които работеха по точно определено разписание и в двамата родители.

Най-накрая, като премина лесно през влагалището благодарение на плавни вълнообразни движения на мускулите, яйцето се появи. То бе доказателство, че още два кондора бяха получили своя пълен дял от инстинкти, както и нужното количество химикали, необходими за тяхното развитие и оползотворяване. Яйцето беше дълго 13 см и бе покрито с малки вдлъбнатинки и издатини. Имаше блед цвят с лек синьозелен оттенък и елипсовидна форма. Тежеше 300 г, а вместимостта му беше 260 см³. В него имаше достатъчно място за растеж и изхранване на пиленцето. И в това отношение системата продължаваше да бъде съвършена.

Първоначално птиците изглеждаха озадачени от това, което бяха направили. Те кълвяха яйцето, търкаляха го насам-натам, настъпваха го. Най-накрая женската легна отгоре му, знаейки инстинктивно, че нейната топлина и понякога тази на партньора й ще му бъдат необходими близо месец и половина. Ще изминат 42 дни, преди яйцето да се разчупи и новият кондор да се появи.

Възрастните кондори се редуваха в мътенето на яйцето. Понякога го оставяха открито, но тези периоди рядко продължаваха повече от час. Едната или другата птица оставаше в пещерата и пазеше яйцето от нощния хлад от три часа следобед до появата на слънцето.

По време на инкубационния период яйцето непрекъснато губеше от теглото си. През микроскопичните пори на черупката се изпаряваше влага и след като пиленцето започна да диша, се появиха газообразни метаболични отпадъци.

На 40-ия ден птиците станаха дори още по-внимателни. През няколко минути те го оглеждаха и двете не се отдалечаваха от скалната пещера. През цялото време едната или другата се намираше върху яйцето. От вътрешността му се чуваха слаби звуци и всеки път, когато ги долавяха, родителите проявяваха още по-големи признаци на вълнение. По едно време мъжкият дори напусна пещерата и се върна, носейки остатъците от един лалугер, приготвени за повръщане. Той вече бе готов да храни малкото, което още не се бе появило. Кондорът получаваше предварително своите сигнали.

На 41-вия ден пиленцето проби черупката, като направи малка дупчица при тъпия край на яйцето. Един ден и една нощ то продължи да почуква по черупката си, което причиняваше в родителите му пристъпи на силна възбуда. Те не предложиха помощта си при тази несъизмеримо трудна за него задача, а стояха наоколо, наблюдаваха и слушаха, като изчакваха малкото да потвърди правото си на съществуване. На 42-рия ден по черупката се появи пукнатина, която тръгваше от първоначално направената от пиленцето дупка. След около час пукнатината обиколи цялата черупка, която се разтвори. Вътре в черупката бебето-кондор легна от изтощение и остана да почива, докато светлината струеше в тъмното му легло. След около още час то се изтърколи навън от яйцето и легна на пода на пещерата, а малката му алчна уста беше отворена.

И двамата родители разглеждаха малкото и допираха клюновете си до редкия, влажен, разрошен пух. По някакъв странен примитивен начин те сякаш вече знаеха, че това беше тяхна рожба, и чувствуваха към безпомощното малко грозновато вързопче онова очарование, което при по-висшите животни можем да наречем обич. Вероятно въпросът, дали кондорът, или следователно всяко безмълвно животно действително обича своите малки, ще остане спорен завинаги. Като не вземем предвид значението на техните действия и не допуснем очовечаваното, присъщо на някои любители на животните, зрелите кондори действуваха така, сякаш те наистина обичаха своето малко и резултатът бе такъв.

Също както физическите и химическите сили действуват в кондорите, като създават чрез раждането и унищожават чрез остаряването и смъртта, така силите в самата планета работеха скрито, освобождавайки невъобразимо мощна енергия, която ограничава, създава и променя тяхната среда.

Тихият океан е обхванат в един голям, необикновено извит сеизмичен пояс. На този пръстен се дължат 80% от земетресенията, които стават на планетата. Само в Калифорния всяка година биват регистрирани хиляди сътресения, 500 от които са достатъчно силни, за да бъдат почувствувани от много хора. За щастие само едно на 10 000 е достатъчно силно, за да може да причини бедствени последици с широк или ограничен обсег.

По своя характер земетресенията са тектонични, те се дължат на същите онези сили, които са дали на Калифорния нейните планини и нейната красота, а на калифорнийския кондор — неговото сегашно убежище. Под повърхността земната кора е начупена на безброй много огромни блокове, разделени един от друг чрез разседи, дълги начупени линии, които са слабите звена в скалните маси. Един голям разсед се намираше в опасна близост до мястото, където бе гнездото на кондорите. По цялата му дължина във всички посоки се простираха други по-малки разседи, където на по-големи дълбочини блоковете се притискат един друг и набират напрежение и ярост.

Минаваше три часа следобед и до този момент нямаше никакво предварително предупреждение. Един сокол-скитник току-що бе връхлетял и пронизал дълбоко един траурен гълъб в небето. На двете противоположни страни на каньона два виржински бухала бяха кацнали неестествено близо един до друг и очакваха нощта.

Женският кондор се намираше в пещерата и се готвеше да се настани за нощуване заедно със своето пиленце, което беше прекалено нежно, за да бъде оставено само на нощния хлад. То все още се нуждаеше от нейната топлина. На 30 км оттук мъжкият се отстрани от пътя, който един скален орел чертаеше в небето. Той лежеше, натоварен с храна, и беше готов да кацне на един дъб близо до пещерата с женската и малкото.

Между каменните отломки по дъното на каньона кафявосивата фигура на един койот се появяваше и изчезваше като призрак между сенките и прикритията, готвейки се да сложи край на горския плъх, чиито дири той преследваше по характерния за него криволичещ път.

Предварителният трус беше малък, всъщност само едно леко набръчкване, което вдигна тук-там малко прах, претъркули някое друго камъче. Но двата блока, разположени отвъд хълма и дълбоко под повърхността, бяха стояли прекалено дълго един до друг. От стотици годините се стремяха да се раздвижат, да променят положението си, но бяха възпирани от триенето, докато накрая техните пластове са огънаха от гняв.

На голямо разстояние прозвучаха тревожни сигнали и сеизмолозите се втурнаха към своите измервателни уреди, които бяха свързани с планетата на здраво приковани и грижливо разположени железобетонни блокове. Телетипните машини изчукаха отбелязаните данни и хората се върнаха към мислите си и чакащите ги занимания. По скалата на Рихтер земетресението бе отчетено с по-малка от 4 степен. Нямаше опасност. Нямаше нищо тревожно или дори значително, което заслужаваше да се отбележи в редовните ежедневни сведения, освен ако кората на планетата не сигнализираше нови предупреждения.

Но в каньона положението бе различно. Скалите бяха стари и на някои места — изморени. Те бяха подлагани на десетки хиляди трусове, някои по-силни, а други по-слаби от сегашния, на дъждове и вятър или просто времето бе изиграло роля, за да намали тяхната стабилност. Самата скала, образуваща източната стена на каньона, не се промени видимо в по-общ смисъл, но вътре в нея, върху нея и при основите й, където сенките бяха най-дълбоки, станаха няколко малки промени. Женският кондор, който приготвяше малкото и себе си за сън, почувствува труса и се изправи несигурно, гледайки към отвора на пещерата, намиращ се не по-далеч от края на клюна й. Вторият трус я запрати към края на скалния корниз, а третият, който премина нагоре през скалата, я прекатури в пространството. Зад нея плитката, ниска пещера се затвори като уста така, сякаш скалата бе приключила една прозявка, продължила хиляди години. Когато мъжкият кондор достигна каньона, женската вече не се виждаше, излетяла надалече, объркана и отчаяна, а малкото бе станало постоянна част от скалата. Промените, предизвикани от земетресението, бяха малки, но за кондорите те бяха значителни. Пиленцето бе мъртво и годишният прираст на кондорите бе по-малък с едно, с една седма от броя на тези, които трябваше да се появят, за да подпомогнат шансовете за оцеляване на вида. Природата трябва да „мисли“ за много неща и вероятно е също така заинтересована за своите блокове от пренапрегнати скали, както и за кондорите и техния вид. Със своите действия тя бе отказала на кондора и на неговия вид онова, което му дължеше през първата година на полово зряла, способна на размножаване птица. Това е едно от онези неща, при които нашите философски разсъждения не могат да помогнат.