Еди Маринов
Цикъл „Просъници“ (8)

Просъница VІІІ

Кръв

стръв

още

нощи

тъмнина

празнота

тишина

грознота

миг

вик

дръж

онзи мъж

хвани го

подгони го

убиец…

Хващам

обръщам

ритам

чак после питам

защо

уби това същество

то

беше едно към едно

с теб —

беше човек…

Око

за око,

зъб

за зъб

той ми отвръща

гръб ми обръща

побягва пак,

но пада възнак…

Проглеждам

надолу поглеждам

към мойта ръка

и мъка

душата

добрата

обзема,

дявол да го вземе

защо

убих това същество

то

бе едно към едно

с мене —

човек…

нима това е началото на новия век?