Еди Маринов
Цикъл „Просъници“ (10)

Просъница X

Страхлив

плашлив

кирлив

миризлив

отдавам

готов съм да давам

подавам

глава навън

и дръъъън…

 

Светът

на поредния си кръстопът

я отнася

и я принася

в жертва

на това

на този

на онзи

на някой

който чака

в мрака

плячка

за своята месомелачка

за плът

по средата на житейския път

за ум

като вампир-таласъм

за души —

и ги трепе като мухи…

 

А кой

е той —

мой

и твой

господар

с делата си у принасяме дар —

сатаната

жената

вечната

едната

мъжът

тръгнал на път

и стигнал кръстопът

богът

насочил своя прът

и мятащ светкавици…

 

Но не —

по-добре

да остана дете

и да се крия

себе си да открия

и тогава да видя свят

да покажа своя врат

пред врага непознат

и познаван

но без да отдавам

като себе си запазвам

и оставам

човека

навеки

търсещ пътека

по която да бяга

и да избяга

от реалността

от неизвестността

от радостта

и скръбта,

както и от смъртта…

 

Той е такъв, какъвто е,

но винаги ще остане по малко дете…