Еди Маринов
Цикъл „Просъници“ (5)

Просъница V

Мрачен

пак плача

краката си влача

на път към палача

там скачам

главата откачам

и тя отскача

и продължава

да става

червена

с тяло необременена

сама

душа…

Това е път

отвъд

странността

реалността —

плен

в тлен…

край

рай

сив

но красив

омаен

но крайно нетраен

вечен

но не и човечен

и ад

с горещ шоколад

и филийки с мармалад…

нов свят —

нeпознат

това

е след смъртта —

дълбоко във вечността

остава тя —

незнам точно коя

не цялата

или черната или бялата

или добрата

или пък злата

или динамичната

или статичната

или крайната

или омайната

с огромната си паст

изпълнена със сласт

вече имаща цялата власт

част

от мойта душа —

затова

няма да умра…

а само ще се променя…