Еди Маринов
Цикъл „Просъници“ (13)

Просъница ХІІІ

Край

но без рай

раздяла

като хала

дири

без мира

парченца

с краченца

от душата

някогашната

да открие

и със своя покров да покрие…

 

Нощ

с огромна мощ

настава

завладява

звездици

частици

мрак

как

към очите

добрите

пълзят

сълзят

и превземат

сърцето ми вземат

изтръгват

и после си тръгват

като теб

но не след

а преди

дни

години

не сега

а във вечността…

 

Част

в огромната паст

на забравата

на далечината

на сълзите

в очите

на времето

от бремето

на раната

голямата

от мене

извратено

неопределено

жестоко

без посока

грубо

лудо

губя…

 

А никога

някога

в друго време

и друга вселена

ти

си

ти

и аз

съм аз

и така и досега…

 

А тук —

е, мен все още ме има — на света напук…