Еди Маринов
Цикъл „Просъници“ (3)

Просъница ІІІ

Там

ням

пак

възнак

стоя

кръжа

в простора

затвора

оргомен

но скромен

на мислите свои

спокойни

безбройни

нестройни

измъчващи

радост излъчващи

а плътта ми навън

извън

този мой сън

спокойно ме чака…

 

и ето

където

детето

среща

насреща

дядото

с тоягата

там

сам

аз оставам

и отново цял ставам

и дявола

впрегнал вола

на разума

опънал го като струна

и бога

в чертога

небесен и тесен

сърцето отнесъл

всичко това

без реална глава

преживявам

изживявам

и оживявам

а после ставам

и тука оставам

и само спомен бледен за там ми напомня…

 

Реален

индивидуален

почти трансцендентален

онзи свят

познат

но и недоопознат

искам

но не ми стиска

този тук

на гнъста му напук

на цялата простотия

на лайната до шия

на извратеността

на забързаността

на лъжа и измама

на зло и болка голяма

да убия

от него да се скрия

завинаги да го затрия

може би защото е грях?

или пък ме е страх?

Не знам…