Еди Маринов
Цикъл „Сън и смърт“ (13)

Кръговрат

Умрях… събуждам се — навън е ден —

отпивам бавно от студения му звук…

Оставам в част от стария пейзаж онагледен

и бавно оцветявам се, за да остана тук.

Застивам… виждам се — не съм на място —

крещя във сиво в този цветен дим…

Изпъквам весело в мъглата тясна

и нежно махам пластовете грим.

Поглеждам… мисля го –белее се таванът —

умира тъжно и безкрайно в свойта самота…

А аз отделям се от него, кукла ставам,

смутено почвам по земята да летя.

Живях… приспивам се със плесенясали мечти —

изхвърлям ги в боклука, празнота откривам…

Тук остра светлина остава само да бучи,

а аз обезцветявам се отново… и умирам…