Еди Маринов
Цикъл „Сън и смърт“ (12)

Цветове

В синьо забравен, припомням си дните,

когато в червено блестеше света,

с чувство черно-бяло, безлично, размито,

оранжево мисля и сиво кървя.

Любов бежова забравих как в сърцето гори,

безжизнени в охра остават мечтите,

от страхове графитени и омраза в каки

по електриково-син начин убити.

Пропадам пак днес в лилавата бездна,

със синя земя и кафяво небе,

във пурпур тъгувам — така е най-лесно

да стана отново безцветен — дете.