Еди Маринов
Цикъл „Сън и смърт“ (11)

Сън

Тичах, вървях, лазих… до края.

Търсих го, безуспешно… рая.

Мъчих се, опитвах… в безкрая.

И винаги тук оставах… в бялата стая.

Спомен от болка, тръпка омайна,

Думи безвечни, вечна потайност,

Болка убиваща, сън за реалност,

Мощ обезсилена, всеизвестна тайна.

Аз мисля, аз съм, съществувам,

Има ме, в сънищата си мечти рисувам,

Създавам и руша безстрастно,

Там съм божеството всевластно.

И тъй, аз Бог съм, аз съм безкрая,

Аз съм началото, средата и края,

Търсих го, успешно… леглото в бялата стая…

И спя, сънувам, мечтая… във рая.