Сава Попов
Хитър Петър (7)

ТИ ПЛАЩАШ

Хитър Петър замръкнал с приятеля си в съседния град. Нямало къде да преспят, а били и гладни. Петър казал:

— Да отидем в хана.

— Нямаме пукната пара! — напомнил му приятелят.

— Знам — отговорил Петър, — но ханджията е богат, все може да посрещне двама сиромаси.

Като се настанили в една стая, те повикали момчето на ханджията, поръчали си ядене, нахранили се, легнали и заспали.

Сутринта станали рано и започнали да се стягат за път. Момчето отишло при тях да разтреби стаята и да ги изпрати.

— Момче, колко струва яденето и спането? — попитал Петър.

— Два лева, чичо!

— Какво правиш, Петре? — изненадал се приятелят му. — Защо питаш за сметката?

— Да платя! — отговорил Петър и бръкнал в пояса си.

— Ама как?

— Така, с парите си! — намигнал Петър и извадил празната си кесия.

— Не мога да разбера…

— Ще разбереш! — прекъснал Петър приятеля си. — Но вместо да се караме, пък и да не вдигаме врява толкова рано, дай да вържем очите на момчето, когото хване — той ще плати сметката.

— Добре! — съгласил се приятелят, като разбрал какво е намислил Петър.

— Ще играем на сляпа баба! — зарадвало се момчето и само вързало очите си.

Докато момчето се въртяло из стаята с вързани очи и с разперени ръце, Хитър Петър и приятелят му полека отворили вратата и тихо се измъкнали.

Момчето се спънало в един стол и паднало.

Ханджията чул тупурдията и отишъл да види какво става. Като влязъл в стаята, момчето го сграбило и радостно извикало:

— Ти плащаш!

— То се знае, щом ония хитреци са ти вързали очите и са избягали! — ядосал се чорбаджията.