Сава Попов
Хитър Петър (23)

ЧИСТО НОСИ — СЛАДКО ЯДЕ

Братовото момче на Хитър Петър му отишло на гости. Времето било дъждовно, а по двора и улиците имало кал. Улисано в игри, момчето изцапало краката и дрешките си. Вечерта Петър му казал:

— Ха сега, чичовото, измий си краката и почисти дрешките от калта.

— Е, чичо Петре, защо да се мия и да си чистя дрехите, нали утре, като играя, пак ще се изцапам! — отговорило момчето.

На Хитър Петър му домъчняло, че братовият му син не е научен да се пази чист, а на това отгоре е мързелив. Той решил да му даде добър урок. Като станали сутринта, рекъл:

— Я, чичовото момче, вземи лопата, метлата и иди да почистиш двора, където е спало нощес магарето…

— А бе, чичо, защо само търсиш да ми отваряш работа? — отговорило момчето и се протегнало. — Каква ще е ползата от сегашното чистене? Довечера магарето пак ще изцапа.

— Е, добре, тъй да бъде, щом казваш! — завъртял глава Петър и дал вид, че гостенинът има право.

След малко момчето излязло на двора, а Хитър Петър заръчал на жена си:

— Днес с тебе ще ядем скришом от детето. Няма да му даваш нито троха. Прибери хляба в сандъка и го заключи.

— Ама защо, Петре, нали детето ни е на гости, тъй ли ще го посрещнем? — запитала жената.

— Според гостенина и посрещането! — засмял се Петър.

Не минало много време и детето огладняло. То често поглеждало към къщи и очаквало да го поканят за закуска. Щом Петър се подал на прага, то попитало:

— Чичо, няма ли да ядем?

— Няма, чичовото, у дома вече няма да ядем! — отговорил сериозно Петър и излязъл по работа из селото.

Момчето започнало да поглежда стринка си, но и тя не му дала нищо да хапне, нито пък приготвяла за ядене.

На обед Петър се върнал, влезли в къщи с жена си и хапнали скришом от момчето. То постояло, повъртяло се и нали било вече много гладно, не могло да се стърпи — пак попитало:

— Чичо, кога ще ядем?

— Гладен ли си? — засмял се Петър.

— Гладен съм!

— Много ли си гладен?

— Гладен съм като вълк!

— Вече няма да ядем, момчето ми!

— Защо? — зачудило се то.

— Защо ли? Ще ти обясня. Ти нали каза, че няма нужда да си чистиш дрехите и да се миеш, защото пак си щял да се изцапаш. Аз пък реших да не ядем вече, защото каква е ползата от яденето, щом пак огладняваме!…

И момчето, и чичо му Петър, и стринка му се засмели. Засрамено, момчето веднага се заловило да почисти дрехите си и да се измие, стринка му през това време започнала да готви и да нарежда софрата, а чичо му Петър засукал мустак и казал:

— Работният човек чисто носи и сладко яде!