Сава Попов
Хитър Петър (6)

ГЛУПАВИЯТ ЧОРБАДЖИЯ

Бедният Хитър Петър често казвал:

— Да ми паднат отнякъде десет жълтици, ще има и аз да живея, и на сиромасите да дам…

— Ами ако са по-малко? — попитали го.

— Ако са по-малко, няма да ги погледна! — засмивал се той.

Веднъж един чорбаджия решил да се пошегува и тикнал в пояса на Петра седем жълтици.

Минало ден, минали два — Петър не се обаждал, нито се похвалил на някого. Мълчал си… Чорбаджията започнал да се тревожи за жълтиците си. На третия ден рано-рано сутринта той се изправил пред Петровата къща, потропал и извикал.

— Какво има? — показал се още сънен Петър, но като видял чорбаджията, поокашлял се и го поканил да влезе.

— Не ти идвам на гости, а да ми върнеш деветте жълтици! — казал троснато сърдитият чорбаджия.

— За какви жълтици бълнуваш? — престорил се на изненадан Петър и го доядяло, че чорбаджията иска две жълтици повече.

Жълтиците, дето ти ги пуснах оня ден в пояса!

— Колко жълтици си ми пуснал?

— Девет! — настоял чорбаджията.

— Вярно, аз намерих в пояса си жълтици, но те не бяха девет, а десет! Значи, друг някой ми ги е пуснал! — нарочно излъгал Петър, да ядоса още повече чорбаджията.

— Слушай, Петре, не ми е до шега! Може да съм сбъркал, та вместо девет съм отброил и съм пуснал десет, но ти, ако не ми върнеш още сега жълтиците, ще те отведа на съд! — скръцнал зъби чорбаджията.

— Пеш и кърпен на съд не излизам! — казал Петър. — Ако ми изпратиш най-хубавото си магаре и нови дрехи, веднага ще дойда.

Наивният чорбаджия се съгласил. Още същия ден, пременен с нови дрехи, Петър яхнал най-якото чорбаджийско магаре и отишъл в града при съдията.

Съдия бил Настрадин Ходжа. Той погледнал чорбаджията, огледал Петра и ги запитал:

— За какво спорите?

— Ходжа — започнал да се оплаква чорбаджията, — където седнеше и където станеше, Петър казваше, че ако му паднели отневиделица десет жълтици, щял да живее богато и на сиромасите да дава. Ако са по-малко жълтиците — нямало да ги погледне. Аз реших да се пошегувам с него. Преди няколко дни, без да усети той, пуснах в пояса му девет жълтици. Тази заран отидох да си ги искам, а той не ми ги дава!…

— Ходжа, аз намерих в пояса си не девет, а десет жълтици. Не знам откъде са ми попаднали, но този човек сигурно се е побъркал! — засмял се Петър. — Защото къде се е чуло и видяло чорбаджия с пари да се шегува, пък на това отгоре за нищо да пуска жълтици в пояса на сиромах човек! Чорбаджиите мислят, че и душите на сиромасите са техни. Ако попиташ сега чие е магарето, с което дойдох, тоя ще каже, че е негово!

— Разбира се, мое е! — обадил се чорбаджията.

— Ето, чу ли, ходжа! — засмял се Петър. — А ако го попиташ чии са дрехите, дето са на гърба ми, и за тях ще ти каже, че са негови.

— И те, ходжа, и дрехите са мои! — настоявал разгорещено чорбаджията.

— Ти наистина не си с ума си! — присмял се и съдията на чорбаджията.

Като се върнали в село, Петър съблякъл дрехите, метнал ги върху гърба на магарето и ги изпратил на чорбаджията, а жълтиците до една раздал на сиромасите.