Сава Попов
Хитър Петър (12)

МАГАРЕ ЯДЕ ЛИ ФАСУЛ?

Един зимен ден Петър натоварил магарето си с дърва и отишъл в града да ги продаде, та да вземе някой грош. Предлагал тук-там, но никой не искал да ги купи. Зимният ден е къс, а и времето било много студено, та той подкарал добичето с дървата към хана. Ханджията му бил познат. Спазарили набързо дървата, Петър ги стоварил, вързал магарето в обора да си почине на завет, а той влязъл в гостилницата на хана да се постопли и да се нахрани. Покрай печката били насядали неколцина градски чорбаджии и търговци. Те премятали броениците си, пиели греяна ракия и се шегували помежду си. Премръзналият Петър ги поздравил, но те го изгледали изпод око — не помръднали да му направят място да седне по-близо до печката да се стопли. Хитър Петър стоял прав, тропал със замръзналите си цървули по пода, разтривал ръцете си, дъхал в шепите си и току подвикнал на ханджията:

— Имаш ли нещо готвено?

— Фасул със свинско, сега го дръпнах от огъня!

— Сипи една паница и занеси в обора на магарето ми да яде! — подвикнал по-силно Петър над главите на чорбаджиите.

— Магаре яде ли фасул със свинско? — запитал учуден ханджията.

И чорбаджиите, и търговците погледнали Петра.

— Моето магаре яде — казал той, — занеси му, колкото струва, ще си го прихванеш от сметката за дървата! …

Ханджията сипал в една паница от яденето и тръгнал към обора. След него се надигнали и чорбаджиите, и търговците. И те отишли да видят как Петровото магаре ще яде фасул със свинско.

Мястото около печката се опразнило. Петър това и чакал. Той веднага се настанил на един стол, извадил корав самун хляб от торбата си, отрязъл няколко филии и ги сложил на печката да се затоплят и да омекнат.

Подир малко ханджията се върнал сам и ядосан: — Бива ли такава лъжа, Петре? Магарето само помириса фасула — дори не го опита.

— Е, магарешка работа — казал Петър. — Щом е тъй, дай, аз ще го изям!

Хитър Петър се нахранил добре, изпил едно кило вино, постоплил се, позачервил се и попитал ханджията:

— Къде се пръждосаха чорбаджиите?

— Засрамиха се, че се хванаха на лъжата ти…

— Това заслужават, щом не зачитат сиромаха за човек! — отговорил развеселен Петър, уредил си сметките с ханджията, станал и си отишъл.