Сава Попов
Хитър Петър (15)

ПОДРЯЗАЛ ЛОЗАТА

Хитър Петър не излязъл от село цяла зима. Но щом се стопил снегът и цъфнали синчецът и минзухарът, той отишъл да се поразтъпче до града.

Като минавал покрай бръснарницата на един турчин, Петър спрял, потъркал брадата си и решил да се избръсне. В бръснарницата имало и други мъже — чорбаджии и търговци. Той влязъл, поздравил и застанал със стеснение прав до вратата.

— Ти ще се бръснеш ли? — попитал го бръснарят.

— Затуй съм дошъл, но ще почакам! — отговорил скромно Петър.

— Сядай, сядай, тебе първо да избръсна. Те нямат друга работа, могат да почакат!… — казал майсторът с висок глас и намигнал на търговците и чорбаджиите.

Петър седнал на стола, отложил калпачето си, сложил го между краката си, а бръснарят започнал да го бръсне без сапун с един тъп бръснач. Стъргал бръснарят по Петровата брада, Петър стискал зъби, та чак сълзи закапали от очите му, но търпял, като си мислел: „Който може да чака — всичко навреме му идва!“

— Много си стискаш зъбите, байно! Да ти дам ли да захапеш дръжката на метлата, та да не си прехапеш езика? — подиграл го доволен бръснарят и се извърнал към развеселените чорбаджии.

— Нищо, нищо, гледай си работата. Кой когато го заболи, тогава плаче! — рекъл през зъби Петър.

Бръснарят си свършил работата, потупал го по рамото и похвалил:

— Браво! Юнак човек си. Ама и аз майсторски те обръснах, докато си жив, ще ме помниш…

Хитър Петър станал, наложил калпачето си и изръмжал:

— Не си ми ял попарата, затова приказваш тъй!

Бръснарят не разбрал какво му казал Петър. Той запитал:

— Ти по каква работа си дошъл в града?

— Да видя свят!

— А може ли, вместо да ми плащаш за бръсненето, да ми подрежеш асмата?

— Мога — отговорил Петър със светнали очи, — но нямам ножче. Ако ми дадеш бръснача, с който ме бръсна, по-добре ще я подрежа.

Бръснарят му дал бръснача и го изпратил в двора да му подреже асмата.

Хитър Петър отрязъл до корен лозата и отишъл да върне бръснача.

— Е, подряза ли я хубаво? — запитал бръснарят.

— Тъй майсторски я подрязах, че втори път няма да стане нужда да я подрязваш!

— А плаче ли?

— О-о-о, как да не плаче — подсвирнал Петър и завъртял глава, — и ти да я видиш, тъй ще заплачеш, че главата си ще късаш!…

Докато бръснарят, търговците и чорбаджиите разбрали какво е станало с асмата, Петър се измъкнал от града.