Джейн Силвъруд
Висок залог (6)

Пета глава

Момчетата си легнаха и скоро заспаха, ала Кейт се чувстваше прекалено неспокойна и сънят бягаше от очите й. Накрая тя взе вестника и пътеводителя, слезе във всекидневната и след като намери на една полица италианско-английски речник, се настани удобно на дивана.

Марио бе отишъл да изпрати Аделина до селото, а след като поигра футбол с момчетата, Ник ги остави под опеката на Кейт и изчезна в конюшнята. В къщата цареше тишина — идеална възможност да приеме предизвикателството на Ник и да преведе статията.

Един час по-късно Кейт бе схванала в основни линии същността на положението, в което се намираше Лафиоре. Както инстинктивно бе усещала през цялото време, Ник й бе казал истината. Може би той имаше някакви свои причини, за да им се притече на помощ, но действително им бе спасил живота в Рим.

Дала си сметка за твърде навременната му намеса, Кейт погледна към тъмния прозорец. Запита се дали да не отиде до конюшнята и да му се извини. Но се отказа, щом си припомни нежния блясък в очите му, когато днес следобед открито й заяви, че двамата не са безразлични един към друг.

Кейт неохотно си спомни как се бе разплакала в кухнята. След като обясни на Ник и Аделина, че сълзите са от лука, а не от съчувствие към самотното детство на Ник, тримата се разсмяха. Ала бе се почувствала неловко. И по време на вечерята усещаше изпълнените с любопитство погледи, който й хвърляше Ник.

Двамата приличаха на котки, които се дебнат. Но дали възнамеряваха да се нахвърлят една върху друга, за да се издерат, или да се любят?

Със загрижена въздишка Кейт остави вестника и отвори пътеводителя. Беше чела около половин час, когато чу да се отваря вратата на кухнята. Миг по-късно в коридора влезе Ник. Вече се бе научила да разпознава ритъма на неговите бързи леки стъпки. Ходеше като атлет… или като рис. Всички негови стави и мускули сякаш бяха създадени с по-голям размах, отколкото при другите хора.

— Виждам, че пак си заровила нос в пътеводителя — отбеляза той, щом я зърна свита на дивана.

— Да. — Кейт посочи вестника, после речника и добави: — Дължа ти още едно извинение.

— Нима?

— Да, ти наистина си ни помогнал в доста опасна ситуация. Досега не бях оценила по достойнство намесата ти. Извинявай, че бях толкова подозрителна. Ще сключим ли примирие?

— Разбира се. — Изражението му се смекчи и той пристъпи към нея. — Съмненията ти бяха съвсем естествени. Бях ти напълно непознат. А и ситуацията бе твърде странна. На твое място щях да се чувствам по същия начин. — Той плъзна поглед по дрехите й и добави: — Струва ми се, че гардеробът ти се нуждае от попълване. Ще трябва да измислим нещо.

— Бих могла да изкарам така още известно време. Момчетата обаче ще трябва да се преоблекат.

— Аделина ще потърси нещо за тях в селото. Тя има племенници горе-долу на тяхната възраст. — За момент той остана втренчен в нея, лека усмивка се плъзна по устните му, после погледът му се върна на отворения пътеводител. — Както виждам отново се преструваш на неудовлетворен турист. Какво толкова четеше, преди да те прекъсна?

— Този район е описан доста добре. Четях, че историята на Витербо е свързана с папите. Първият кардиналски съвет за избор на папа се състоял във Витербо. Написано е доста увлекателно. През тринайсети век кардиналите се заключили в своята резиденция и след като не могли да вземат решение в продължение на месеци, било наредено да свалят покрива на заседателната зала. След като и това не помогнало, кардиналите били лишени от храна.

— Гладуването трябва да е свършило работа — засмя се Ник. — Италианците не са особено пристрастени към постенето. — Той поклати глава. — Ти си като странна малка птичка.

— Какво толкова странно има в мен?

— Не мога да определя точно. Просто някаква необичайна комбинация. Преценката ми за теб вече няколко пъти се оказва погрешна.

— Същото се отнася и за мен. Аз също направих няколко погрешни заключения по отношение на теб. Освен това не съм птица. Аз съм жена, и то от доста дълго време.

— Забелязах — рече Ник, без да откъсва поглед от нея. — Но в това облекло изглеждаш по-скоро тринайсетгодишна.

— Нищо не мога да направя, за да изглеждам по-добре в ризата на Марио. Фланелката ми беше разкъсана на парчета днес следобед.

— Зная. Спомням си я много добре — отвърна сухо Ник. Той приближи до масивното бюро, на което тиктакаше мраморен часовник и отново се обърна към нея: — Искаш ли да видиш резиденцията на папата?

— Моля? — Кейт го погледна изумено. — Нали каза, че трябва да избягваме градовете, защото могат да ни забележат и запомнят.

— Вярно е. Но червената ти коса може да се скрие. Освен това възнамерявам да се лиша от компанията на момчетата. А ти наистина се нуждаеш от дрехи. Какво ще кажеш? Искаш ли да прекараш утрешния ден в пазаруване и разглеждане на забележителности?

— А Руди и Ранди?

— Ще останат тук с Марио. Той вече предложи.

— Наистина ли? Много мило от негова страна.

— Бих казал по-скоро самопожертвувателно.

Кейт се разсмя. Чувстваше се нелепо развълнувана от перспективата да прекара деня сама с Ник, макар да си казваше, че я изкушава по-скоро възможността да разгледа забележителностите.

— Много бих се радвала да видя резиденцията на папата — отвърна тя.

— Чудесно. Тогава ще тръгнем рано сутринта. А сега — той погледна часовника, — мисля, че и двамата трябва да се наспим добре. — Той я изненада, като се наведе и леко я целуна по бузата. — Приятни сънища.

 

 

На другата сутрин Ник вече закусваше, когато Кейт слезе в кухнята заедно с момчетата. С още влажна от душа коса, облечен в тъмен панталон, бяла спортна риза и светло ленено сако, той изглеждаше невероятно привлекателен и мъжествен.

— Готова ли си да видиш големия град?

— По-готова от когато и да било — Кейт се чувстваше малко неудобно, тъй като отново бе със старата риза на Марио, но весело размаха пътеводителя.

— Защо не може да дойдем и ние? — попита Ранди.

— Вие, момчета, оставате тук с мен — обади се Марио и сложи на масата голяма чиния, препълнена с топли кифлички. Добави и малка купичка с масло. — Заедно ще свършим нещо полезно. Ще изорем полето.

Очаровани от идеята, момчетата се впуснаха в спор кой ще кара трактора. Щом Кейт закуси и изпи голяма чаша кафе с мляко, Ник прошепна в ухото й:

— Сега е моментът да тръгнем.

Тя му се усмихна заговорнически и след няколко минути двамата напомниха на близнаците да слушат Марио, пожелаха на домакина приятен ден, качиха се във фиата и потеглиха.

— Това е за теб — рече Ник и извади от жабката красив шал. — Взех го на заем от Аделина.

— Отсега ли трябва да го сложа? — въздъхна Кейт, тъй като не обичаше да носи нито шапки, нито шалове.

Ник плъзна поглед по блестящите й къдрици.

— Може да почака, докато влезем в града. — Той се съсредоточи в пътя и весело затананика.

Кейт се втренчи в него за миг, после отмести очи към околния пейзаж. Гледката бе възхитителна. Редяха се потънали в пролетна зеленина хълмове и долини, а в далечината се синееха величествените очертания.

 

 

Кейт се чувстваше прекрасно — нямаше и следа от страха и объркването от вчера. С Ник до себе си, уверена, че момчетата са в безопасност във фермата, тя сякаш бе предприела приятна, изпълнена с приключения, екскурзия с вълнуващ и извънредно привлекателен придружител.

Половин час по-късно влязоха във Витербо. Кейт бе възхитена от старинния чар на градчето. Витербо бе пълен с фонтани и стари зидове, украсени с каменни щитове. А в центъра приличаше съвсем на средновековно градче. Ако не бяха елегантно облечените жени, които се разхождаха по павирания площад, Кейт би повярвала, че се е върнала поне шест столетия назад във времето.

След като тя неохотно уви шала около главата си, така че напълно да прикрие косата й. Ник я заведе в малък бутик. Кейт избра дълга до глезените тъмносиня пола с подходяща блуза, елегантен костюм, състоящ се от широк панталон и сако, бельо и чифт удобни обувки. Ник добави няколко памучни фланелки, маратонки и плътно сако.

— Не е ясно дали някога ще намериш багажа си. Според мен, едва ли ще ти го върнат. А в ранна пролет времето е доста променливо и е възможно скоро да се захлади.

— Не съм в състояние да платя за всичко — възрази Кейт.

— Аз ще се погрижа. — Ник извади портфейла си.

— Не мога да приема.

— Не се притеснявай. Накрая Лафиоре ще поеме разноските. Скоро ще се срещна с него. Всъщност възнамерявам да го посетя още утре.

— Така ли? — Прииска й се да зададе куп въпроси, но точно в този момент продавачката, която хвърляше изпълнени с възхищение погледи към Ник, се върна с покупките, опаковани в найлонови пликове.

Веднага щом Кейт се преоблече в новия си костюм, двамата с Ник излязоха от бутика.

— Продавачката смята, че е много глупаво от моя страна да ходя с този шал — прошепна тя.

Ник спря насред улицата и огледа преценяващо младата жена. На устните му се появи невероятно обаятелната му усмивка.

— Тези лилави и зелени райета много ти отиват. Не си толкова зашеметяваща както с червената коса, но все пак изглеждаш… доста добре.

Беше абсурдно и някак тревожно какво голямо удоволствие й достави баналното му ласкателство.

— Обзалагам се, че го казваш на всички момичета.

— Не на всички, само на стотина избрани.

— О, благодаря за комплимента.

Слънчевото мартенско утро се превърна в прекрасен пролетен ден. В ясното синьо небе плуваха леки пухкави облачета. Ник и Кейт прекосиха площада, минаха през Порта дела Верита към църквата Санта Мария дела Верита.

Музеят, който Кейт искаше да разгледа, се помещаваше в залите на църквата. Помещенията бяха хладни със скосени тавани, облицовани с плочи. В центъра четири арки образуваха каре, осветено от слънцето и изрисувано с птици.

— Следобед ще те заведа на Пиаца дел Плебисцито — рече Ник, докато Кейт разглеждаше един от многото саркофази, запазени в музея. — Там има гробница, за която се разказва една тъжна история.

— Наистина ли? — Кейт извърна поглед от едно изображение на лъв, привлякло вниманието й.

— Според легенда през дванайсети век там е била погребана хубавицата Галиана. Най-красивото момиче във Витербо по онова време.

— Затова ли има отделна гробница?

— Не. Защото живеещият в съседство феодал я пожелал и когато тя го отблъснала, обсадил града.

— Господи! Горката Галиана! Какво се случило?

Ник скръсти ръце и за първи път Кейт забеляза ясно очертаните мускули, мазолите по пръстите му и необикновено яките китки. Но разбира се, жокеите трябва да имат силни ръце. Често именно от силата на ръцете зависи животът им.

— Тази част от историята сигурно няма да ти хареса — рече той, а в сапфирените му очи проблеснаха дяволити пламъчета. — Феодалът обещал, че ако Галиана се покаже на градската стена, той ще вдигне обсадата.

— И тя показала ли се?

— Да, но когато се появила, той я убил със стрела.

— Но нали я е обичал, защо го е сторил? — леко шокирана запита Кейт.

— Очевидно не разбираш средновековния манталитет на мъжа. Той не я обичал, той я желаел. И щом не можел да я има, тогава никой друг не трябвало да я притежава.

— Мъже! — Кейт извъртя очи и се обърна, като се престори, че разглежда мраморния бюст на древен римски сановник, поставен на нисък пиедестал.

Историята я потресе на някакво първично равнище, с несправедливостта и грубостта на древната необуздана страст. Но още повече се обезпокои, когато почувства, че Ник приближи зад нея и постави ръка на рамото й. Докосването му беше съвсем леко и все пак тя усети как топлината на дланта му прониква през тънката материя на блузата.

— Съзнаваш ли, че откакто се срещнахме, почти непрекъснато нападаш мен в частност и мъжкия род — прошепна той в ухото й. — Не мислиш ли, че ми дължиш обяснение?

— Не смятам, че личният ми живот те засяга.

— Е, тогава нека си опитам късмета като гадател. Ако си спомняш вчера отгатнах, че си сираче. Сега да видим какво казва моето кристално кълбо за любовния ти живот. — Докато говореше, той плъзна ръце около кръста й и ги постави върху плешивата глава на мраморния бюст. — О, да, сега виждам всичко — прошепна. Въздишката му би раздвижила къдриците й, ако косата й не бе скрита под шала на Аделина. — Имала си неприятно преживяване с мъж.

— Ако използваш множествено число, ще бъдеш съвсем точен. — Кейт се концентрира върху статуята пред себе си.

— Любовният си живот ли имаш предвид или кариерата?

— И двете. На мъжете, които съм срещала досега е можело да се разчита колкото на дъжд в Сахара.

— Е, тогава очаквай скоро да ти провърви. — Ник шеговито потърка мраморното теме, лактите му докоснаха бедрата й и еротична тръпка прониза тялото й. — Днес ще се запознаеш с тъмнокос чужденец.

Кейт се разсмя, освободи се от ръцете му и се отправи към следващите експонати — колекция от аптекарски принадлежности и църковни реликви.

— А сега е ваш ред, господин Гадател — обърна се тя към него. — Разкажете ми за вашия любовен живот. Колко сърца сте разбили напоследък?

— Досието ми е чисто. Преживях доста неприятна злополука преди няколко години, при която си счупих това-онова — крака, ръце, без да споменаваме ключицата. Щом излязох от болницата, бях прекалено зает с възстановяването си, както и с работата в моята ферма в Ирландия, за да ми остане време да разбивам сърца.

— Видях злополуката по телевизията — втренчи се в него Кейт. — Изглеждаше доста ужасяващо.

— Да, не беше особено забавно.

— Не разбирам как след подобно преживяване, можеш дори да си помислиш да се качиш на кон, да не говорим за желанието да се състезаваш на Гранд Нешънъл и да поемеш риска отново да се озовеш в болница. Наистина си успял да се възстановиш напълно. Сега изглеждаш чудесно и никога не бих предположила, че си претърпял толкова тежка злополука. Но ако следващия път късметът ти изневери? Не се ли страхуваш, че може да останеш инвалид за цял живот?

— Съвсем просто е — сви рамене Ник. — Щом ще си изкарвам прехраната с отглеждане на коне, имам нужда от превъзходен расов кон. Новият собственик на Сизънуайн предложи да ми го предостави за разплод, ако се съглася да участвам в състезанието. И след като съм сключил сделката, няма да позволя на никой да ме принуди да се откажа. — Лицето му се изопна и той стисна челюсти. — Ето защо искам да разговарям с Лу Лафиоре и да изясня ситуацията.

 

 

Щом излязоха от музея, Ник я поведе по каменна стълба оградена с цветя, фонтани и арки. Намериха малко кафене с изглед към фонтан, където жизнерадостни деца пускаха книжни лодки. Тъй като денят бе необикновено топъл, седнаха да обядват навън.

Кейт отстъпи пред настояването на Ник и си поръча тосканско ястие, наречено фетунта. Представляваше филия домашен хляб, печен на дървени въглища, покрита със зрял фасул и домати и натопена в зехтин. Ник поиска риболита — дебел резен хляб, залят със зехтин, гарниран със задушен зрял фасул, моркови, тиквички и цвекло, и поръсен с настъргано сирене.

След като се наслади на богатата трапеза Кейт се загледа във фонтана и сградите около площада.

— Италия е прекрасна страна! — прошепна тя.

— Все още не си видяла най-впечатляващите места — Амалфи Драйв — прекрасен панорамен път, пристанището при Портофино… И след като италианците живеят в подобна страна, нищо чудно, че обичат да си угаждат. — Ник хапна от ястието и бутна чинията си.

— Боже мой! — възкликна Кейт. — Що се отнася до храната, ти никак не обичаш да си угаждаш. Няма ли да ядеш повече? — Бе забелязала, че вчера на обяд той изобщо не докосна салама, който момчетата излапаха и дори не довърши супата си.

Ник погледна чинията си, която бе все още две трети пълна.

— На диета съм — отвърна.

— Диета? — Та той е кльощав като изгладнял вълк, помисли Кейт. Не виждам как би могъл да отслабне още повече.

— Аз съм жокей — напомни й той, усетил недоверчивата нотка в гласа й.

— О, да. — Трудно й бе да запомни, защото Ник бе доста по-едър от мъжете жокеи в Щатите. Когато каза нещо в този смисъл, той сви рамене.

— За разлика от жокеите, които яздят в надбягвания, състезателите по стипълчейз са с нормален ръст. Но това не означава, че не трябва да следят теглото си. При ездата теглото винаги е от голямо значение.

— А аз си мислех, че само жените спазват непрестанно диети.

— Е, сега знаеш, че не е така. Всяка сутрин се качвам на кантара. Когато се състезавам, не си позволявам да изпия дори една бира, десертите са забранени, а за месо и дума не може да става.

— А когато не се състезаваш?

— Пак съм доста въздържан. Навик, предполагам.

— От думите ти излиза, че си образец на добродетелност.

— О, не бих казал. — Сините му очи проблеснаха предизвикателно.

Не, разбира се, помисли тя и сведе поглед. Освен чревоугодничеството и алкохолизма съществуват и други пороци, а Ник Конти не изглежда нито аскет, нито свит.

Точно както беше обещал, след обяда той я заведе на Пиаца дел Плебисцито, където й показа гробницата на Галиана — саркофаг с гравирани лъвове, коне и воини.

Докато го разглеждаха, Кейт поклати глава и промърмори:

— Толкова е…

— Средновековно и съвсем италианско.

— Да — съгласи се Кейт със смях. Следобедното слънце прежуряше. Тя несъзнателно вдигна ръка и свали шала.

— Моля те, веднага го сложи на главата си — рязко нареди Ник. Преди Кейт да успее да помръдне, той приближи и уви шала около главата й.

— Съжалявам. — Леко смутена тя отблъсна ръката му и пристегна шала. Намръщено се озърна и спря поглед на групичката мъже, които се разхождаха при часовниковата кула.

— Какво има? — попита Ник.

— О, нищо. Имах усещането, че някой ме наблюдава.

— Мисля, че е обяснимо при тази твоя фигура…

— Смяташ ли, че някой от онези мъже е видял косата ми?

— Вероятно. Но не приличат на хора, които биха ни създали неприятности. Успокой се.

Ала Кейт усети тръпки да лазят по гърба й. Ник я хвана за ръката и я поведе обратно през площада.

— Може би е по-добре да се връщаме във фермата. Ако косата ти е скрита, не мисля, че е опасно да ни видят заедно. Но е възможно да съм подценил хората, които ни търсят.

— Чувстваш ли се италианец — попита Кейт, докато вървяха към колата.

— Не, просто гражданин на света.

— Какво искаш да кажеш? — Тя спря шокирана.

— Ами нещо като хамелеон. — Ник леко я дръпна за ръката да продължат. — Хамелеоните навсякъде се чувстват като у дома си, просто се сливат с пейзажа. — Той отключи вратата на фиата, настани я на седалката до шофьора и седна зад волана.

— Аделина ми каза, че майката ти е починала съвсем рано. Сигурно ти е било доста трудно.

— Беше трудно за баща ми. Трябва наистина да я е обичал много силно, защото смъртта й го съсипа. Той започна да пие, поемаше твърде много рискове на състезателната писта. Майка ми произхождаше от богато семейство. Когато баща ми се запознал с нея, работел като треньор на коне в тяхното имение. Те не били особено възхитени, когато избягал с дъщеря им. Всъщност родителите й се отрекли от нея.

— Прекалено жестоко от тяхна страна.

— Да, но мама и татко се обичали, така че преживели бурята. Баща ми бил доста добър ездач. С мама живеели добре от парите, които печелел в състезанията по стипълчейз. Ала след нейната смърт, пиенето и безразсъдната му склонност към рискове го довършиха. Бях в публиката и видях как загина в Сендаун.

— Господи! Трябва да е било ужасно преживяване за теб.

— Много деца се сблъскват с ужасни неща в живота си, но оцеляват. И като стана дума за това, разкажи ми за себе си, Кейт Хъмфри. Спомена, че си сираче. Как си загубила родителите си?

— Не зная. — Кейт извърна очи към прозореца. — Била съм изоставена още като бебе. А после сиропиталището, в което ме прибрали, изгоряло до основи и всички документи били унищожени. Така че дори да е имало някакво указание чие дете съм, то е безвъзвратно загубено. Не че има някакво значение. Очевидно майка ми не се е интересувала какво ще стане с мен, иначе не би ме изоставила по този начин.

— Не ти е било леко — прошепна съчувствено Ник. — Беше ли осиновена?

— Да, от прекрасни хора. Мама беше учителка по музика, а татко притежаваше малък магазин за домакински уреди. Но бяха възрастни и починаха, когато бях едва тринайсетгодишна.

— Както стана после?

— Интернати и различни семейства, които ме взимаха в домовете си през уикендите и ваканциите. Не беше чак толкова лошо. Вчера преувеличих, когато се представих за Пепеляшка. Но не се чувствах щастлива. Единствената ми утеха беше музиката. — Тя се обърна към него. — Може би както ти си намирал спасение в ездата.

— Може би — съгласи се той.

— После спечелих стипендия в музикално училище и продължих с уроците по пиано. Всъщност една англичанка събуди интереса ми към джаза. Мериан Макпартланд дойде в училището, за да проведе семинар и оттогава нейната музика е единствената, която имам желание да свиря. Когато бях на седемнайсет, се наложи да напусна училище и сама да се издържам. Оттогава съм напълно самостоятелна.

— На колко години си сега?

— На двайсет и шест.

Ник намръщено се втренчи в пътя пред себе си. Чувстваше се по странен начин свързан с жената до себе си заради нелекото детство, което бяха преживели и двамата. Само че животът на Кейт Хъмфри бе доста по-тежък от неговия.

От всичко, което му бе разказала, ставаше ясно, че вече девет години се издържа с работа като музикант. Не беше запознат с живота на изпълнителите в нощните джаз клубове, но знаеше достатъчно, за да предполага как през всичките тези години едва е свързвала двата края, колко трудности е срещала при търсенето на работа, при това ниско платена, колко разочарования е преглътнала. За млада и красива жена като нея, трябва да е било невероятно тежко. И за да запази любимото си занимание толкова дълго, Кеят Хъмфри трябва да е костелив орех, да притежава доста кураж и решителност. И все пак тя му се бе сторила уязвима, чувствителна и нуждаеща се от закрила.

Ник зави по черния път, който водеше към фермата на Марио, заобиколи моравата и спря пред къщата. Загаси мотора и се обърна към Кейт. Младата жена отдавна беше свалила шала и светлочервеникавата й коса свободно се бе разпиляла по раменете. Слънцето я осветяваше откъм гърба и бледото й лице изглеждаше сякаш обгърнато от пламъци.

— Благодаря за прекрасния следобед — рече тя.

Ник се загледа в плътните й чувствени устни. Червилото отдавна се беше изтрило, но то и без това не й бе необходимо. Малката й уста бе прекрасно оформена и не се нуждаеше от изкуствено подчертаване.

— Ще го направя — промълви Ник.

— Какво?

— Ами, това… — И той обхвана раменете й, привлече я към себе си и впи устни в нейните.

Твърде изумена, за да реагира, Кейт се остави да я целуне. Макар той да не действаше припряно, всичко се случи за секунди — ръцете му я привлякоха без особено усилие, очите му проблеснаха под гъстите ресници и само след миг устните му се притиснаха към нейните. Същите устни, на които се бе възхищавала крадешком през целия следобед.

Целувката бе нежна и в същото време убеждаваше, съблазняваше, примамваше и възбуждаше. Устните й леко се разтвориха и тя тихо изстена. Ръката му се плъзна около кръста й и устните му станаха по-настойчиви. Развълнувана от връхлетелите я усещания, неспособна да устои на обаянието му, Кейт обви ръце около врата му.

— Нико, Нико!

Марио изскочи тичешком иззад ъгъла на къщата и гласът му разцепи тишината, която само до преди миг ги обгръщаше. Двамата рязко се отдръпнаха един от друг. Ник отвори вратата и излезе.

— Какво има? Какво се е случило?

Прошарената коса на Марио стърчеше на всички страни, ръцете му пореха въздуха като крила на вятърна мелница.

— Ела бързо, бързо! Руди и Ранди се бият с прасетата!